Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 212/2021
Вид
Решение № 122
Подписан
26.05.2022
Състав
Симеон Симеонов Михов

Цитирани разпоредби

  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл.386 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20212100900212 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, след като е решение № 12/ 25.02.2021г. по т.д.№ 242/2020г. по описа на Апелативен съд - Бургас, въззивната инстанция е обезсилила решение № 262/ 18.09.2020г. по т.д.№ 354/2019г. по описа на ОС-Бургас и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав.

Постъпила е искова молба от „Томатекс хоум текстил“ ЕООД с ЕИК 20052888, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.

„Константин Величков“ № 63, представлявано от управителя Малек Мохамед Туме, чрез пълномощник адв. Сава Каров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 - партер, офис № 2 против ЗК “Уника“ АД, ЕИК 040451865, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Тодор Александров“ № 18, представлявано от изпълнителния директор Димитър Тонев и главния изпълнителен директор Николай Генчев, чрез процесуалния си представител юриск. Вероника Димитрова Митрева, с искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 26 225 лв. по повод сключена застраховка с ползвател „Банка ДСК“ ЕАД, за вреди на имущество от покрит риск по застраховка „имущество в малки и средни предприятие“, сключена с полица № 18006BS0012, ведно със законната лихва от 1 завеждането на иска – 10.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че „Томатекс хоум текстил“ ЕООД е сключило имуществена застраховка с ответника по полица № 18006BS0012 със срок на валидност 18.02.2018 - 17.02.2019 год. На 08.08.2018 год. при проливен дъжд се наводнил приземния етаж на магазина и се получило намокряне на стоки и материали, подкожушване на мазилката, оцветяване и замърсяване на вътрешни стени, влага по стените и пода, описани в констативния протокол, съставен при огледа от представител на застрахователя. Ищецът твърди, че въз основа на уведомление от 08.08.2018 год., застрахователят завел щета № 18BS0060005, а на 09.08.2018 год. бил извършен оглед и съставен констативен протокол за щетите. Ищецът сам предприел възстановяване на последиците от наводнението. След това била образувана комисия с участието на представител на застрахователя и счетоводителя, обслужващ предприятието, която съставила протокол за увредените материални запаси, подлежащи на бракуване. Ищецът представил на застрахователя удостоверение от НИМХ за количеството на дъжда, както и всички поискани му документи за установяване вида и размера на вредите.

След около 2 седмици получил писмо от застрахователя, с което били поискани нови документи. Ищецът представил справки, спецификации, извлечения от счетоводната складова програма, копия от фактури. Твърди, че поради проточилата се във времето кореспонденция, дружеството наело склад, в който да съхранява увредените от наводнението стоки. Сочи, че застрахователят изплатил на третото ползващо се лице - „Банка ДСК“ ЕАД, обезщетения в размер на 1 684,66 лв. и още 169,28 лв., т.е. общо 1 853,94 лв., при увредено имущество на обща стойност 28 079.09 лв. По обяснения на застрахователя, този размер на обезщетението бил определен, тъй като за голяма част от погиналото имущество (с изключение на 12 бр. от 86 бр. артикули) не можело да се определи доставна цена от представените документи. Счита, че поведението на застрахователя е в противоречие с чл.386 ал.2 от КЗ, чл.400 ал.4 от КЗ и чл.405 ал.1 от КЗ. Уточнено е, че обезщетението е формирано, като от претърпените вреди на обща стойност 28 079.09 лв. е приспаднато изплатеното обезщетение.

В изпълнение на дадени от съда с разпореждане № 194/ 31.05.2021г. указания, ищецът е уточнил, че от общо застрахованото 2 имущество на стойност 357 000 лв., претенцията е само за топовете плат, които са се намирали на най-ниските рафтове в склада. Това било служебно известно на ответника, чийто представител присъствал на огледите - статичен и динамичен, снимковия материал, както и изслушана в предходно дело съдебно- оценъчна експертиза.

В допълнителната молба, „Томатекс хоум текстил“ ЕООД е повторило отново изложените факти, като възраженията на ответната страна целят единствено шиканиране на процеса.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска по основателност с твърдения, че е заплатено обезщетение в размер на 1853,94 лв., тъй като само за 12 бр. артикули може да се установи доставната цена, понеже само за тях застрахованият е представил документ за придобиване. За всички останали стоки липсвали документи за придобиване - фактури с прилежащи към тях спецификации, поради което липсват доказателства, че посочените в справката от ищеца са били придобити от него, още по-малко - на каква цена. Твърди се, че от посочената „справка“ не може да се установи къде се е намирало имуществото, нито че посочените артикули са се намирали на адреса на застрахованото имущество. Оспорва се доказателствената стойност на справката, тъй като документът не е надлежно съставен и подписан, липсва участие и подпис на счетоводител в комисията, не става ясно на база на какви цени е съставен документът - доставни или продажни. Ответникът заявява, че съгласно т.42.3 от общите условия към застраховката, застрахованият трябва да докаже размера на щетата чрез представяне на документи. След като дружеството е регистрирано по ЗДДС, то следва да разполага с фактури за придобиване на закупените стоки, които да съдържат подробен асортимент или с посочена обща стойност, но с прилежаща спецификация по подробен асортимент. В случая ответникът е изискал именно такива документи, за да бъде обоснован размер на щетата, но такива доказателства не са били представени от ищеца, включително няма доказателства чия собственост е имуществото и на каква стойност е придобито то. Ответникът заявява, че стоките не са в обхвата на застрахователния договор и не носи отговорност за погиване на чуждо имущество. Претенцията се оспорва и по размер.

В отговор на подадената молба от ищцовото дружество в 3 производството по настоящото дело, се прави възражение за липса на активна процесуална легитимация на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД, тъй като застрахователният договор бил сключен в полза на трето лице - „Банка ДСК“ ЕАД, което не се е отказало от уговорката в своя полза. По отношение нормата на чл.46.2 от общите условия по договора се твърди, че е неотносима към плащането на правоимащия по сключения застрахователен договор.

Цитирана е практика на ВКС, която е задължителна за долните съдилища.

В предоставения срок постъпи писмено становище от третото лице – помагач „Банка ДСК“ ЕАД, конституирано с определение № 235/ 04.08.2021г., като счита предявения иск за основателен и доказан.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, като присъди и направените съдебни разноски. В подкрепа на исковата претенция ангажира свидетелски показания и съдебно-оценъчна експертиза. Тезата си разви в подробни писмени бележки.

В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа направените възражения и счита, че съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен, като бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание не се яви представител на третото лице – помагач, не постъпиха искания.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес. Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 386, вр.чл.405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че страните в настоящото производство са сключили договор за застраховане на имущество в малки и средни предприятия, обективиран в застрахователна п о л и ц а №18006ВS0012.

С посоченият договор е застраховано имущество, представляващо – дамаски, щори и пердета, находящо се на адрес гр. Бургас, ул.

“К.Величков“ № 63 на обща стойност 357 000 лева. Застрахователната полица е издадена за срок от 18.02.2018 год. до 17.02.2019 год.

4

Не е спорно между страните, че на 08.08.2018 год. е настъпило събитие, представляващо покрит риск по застраховката – наводняване на приземно помещение на търговеца, при което са били намокрени застраховани стоки, представляващи топове дамаски и пердета. За така настъпилото събитие ищецът подал уведомление за настъпила вреда до ответника, за което била образувана щета № 18ВS0060005. На 09.08.2018 г. е съставен опис на вредите, в който са посочени броя на намокрените топове. За разглеждане на щетата ответното дружество изискало от застрахования редици документи, свързвани със стойността и собствеността на увредената стока, като ищецът представил налични такива. В резултат – ответникът изплатил на трето ползващо се лице по застраховката банка „ДСК“ АД, обезщетение в общ размер на 1 853,94 лева.

По делото е представен предложение-въпросник за сключване на застраховка на имущества, който е попълнен от ищцавото дружество при сключване на договора и от който е видно, че се застраховат материални запаси, представляващи дамаски, щори и пердета на стойност 357 000 лева.

Спорни са между страните въпросите за стойността на увреденото имущество, както и дали то е собствено на ищеца.

Във връзка с образуваната щета, застрахователното дружество изискало от ищеца, а последният представил документи за придобиване на стоките – фактури, стокови разписки, митнически декларации и протокол за бракуване на материални запаси. След разглеждането им, ответното дружество изразило становище, обективирано в писмо от 26.03.3019 год., че представените документи са недостатъчни за доказване размера на вредите, тъй като в тях липсва информация за цена на придобиване, поради което размерът на щетата не може да бъде определен. Като аргумент в тази насока е посочено и обстоятелството, че представените от застрахования фактури не отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС, липсват спецификации и в тях е посочена само стойност.

От показанията на свидетелите К.М. и И.К. се установява, че по повод на застрахователното събитие, настъпило на 08.08.2018 год., и двете са посетили търговския обект на ищеца. Свидетелката М. посетила обекта в качеството си на вещо лице към застрахователно дружество ЗК „Уника“, като непосредствено установила намокрянето на помещението и платовете. На свидетелката било възложено да установи и опише пораженията по сградата (стените) на помещението. При огледа след като установила, че са намокрени и платове, тя уведомила застрахователя, който дал указания да опише като брой намокрените топове платовете. Свидетелката К. е експерт към застрахователното дружество, който съдействал на ищеца за сключване на застрахователната полица, както и при подготовката на документите за щетата.

Потвърждава за настъпилото събитие, като сочи, че ищецът направил всичко необходимо за ограничаване на щетите. Топовете плат в магазина на ищеца били намокрени и заявява, че след това били изнесени и се съхранявали от него в друг склад.

Заявява, че при сключването на договора, застрахователят не е имал условие да се искат документи за собственост, удостоверяващи собствеността на стоката, за да се сключи застраховката.

5

В заключението на вещото лице Н. се съдържат констатации, че констативният протокол за установяване на щетата не е изготвен и попълнен точно и изчерпателно, както и че не дава достатъчна информация за конкретния случай. Според вещото лице, действителната стойност на увреденото имущество – дамаски и пердета, възлиза на 29 235,21 лв.

Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до извода за неоснователност на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По смисъла на закона, вреда е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. В случая не е спорно, че е настъпило застрахователно събитие, от което за ищеца са настъпили вреди. Общите условия на застрахователя предвиждат, че за да бъде изплатено обезщетение, застрахованият следва да докаже размера на щетата – чрез представяне на документи, удостоверяващи размера на вредите и/или направените разходи. От представената от ответника преписка по щетата е видно, че са представени документи от застрахования, които са достатъчни за определяне размера на претърпените вреди. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е представил документи, удостоверяващи придобиване на собствеността върху увредените стоки, както и документи, установяващи стойността им. От застрахователната полица е видно, че ищецът е застраховал стоки на определена стойност без същите да са индивидуализирани конкретно, а са само родово определени – дамаски щори и пердета. Това е наложено и от обстоятелството, че застрахованото лице е търговец, чиято дейност е свързана основно с търговия, поради което стоката му се намира в постоянен оборот.