Решение № 19 от 26.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Перник, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720201916 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6527741 на ОД на МВР Перник, с който на М. Ц. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00 лв (шестстотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 07.08.2022г. в 17:09 часа, на територията на община Перник, в района на км 22+100, бензиностанция Лукойл-Студена на Автомагистрала Струма с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88.

По изложени в жалбата доводи М. Ц. Д. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и нейния пълномощник – адв Б.Б. от КАК, който е депозирал писмено становище, с което поддържа изложените съображения за отмяна на ЕФ. Иска присъждане на направени разноски по делото.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред 1 компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 07.08.2022г. в 17:09 часа в района на км 22+100, бензиностанция Лукойл-Студена на Автомагистрала Струма, намиращ се извън населено място на територията на общ. Перник, с посока на движение към гр. Дупница, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120СС88 заснело лек автомобил „БМВ Х3 М40И” с рег. № ********* със скорост от 161 км/ч при разрешена скорост от 120 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 10.08.2022г. с № 1158р-7134. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото място, периода от време, през който същото е работело, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства - от гр. София към гр. Дупница, при приближаващ трафик, наличието на монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 120 км/ч.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитирания автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД ********, а като ползвател на същия е посочена М.

Ц. Д., ЕГН **********, срещу която е издаден процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600.00 лв, предвид приспадната допустима техническа грешка при измерването на скоростта и посочената при описание на нарушението установена скорост на движение - 156 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било прието, че е с 36 км/ч, както и че същото е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5347938. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

От приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е видно, че лек автомобил „БМВ Х3 М40И” с рег. № 2

********* е собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ********. Не се спори, че собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна възможност в чл. 4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил физическото лице, което използва пътното превозно средство, а именно М. Ц. Д., ЕГН **********.

Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря на извършеното от него нарушение, т.е. отговорността за такова нарушение може да бъде ангажирана или на собственика или на този, на когото е предоставен автомобила. Съдът прие за безспорно установено, че въпросния автомобил е предоставен на лизинг на жалбоподателя, поради което и при неговата регистрацията е направено вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия е посоченото физическо лице, поради което и правилно процедурата е била насочена срещу лизингополучателя, на когото въпросното превозно средство е предоставено за ползване на валидно правно основание. Ето защо и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на М. Д..

Обстоятелството, че в ЕФ не е вписан като собственик лизингодателя не е от категорията съществени процесуални нарушения и не води до незаконосъобразност на ЕФ, доколкото в обжалвания фиш ясно е вписано, че субект на административнонаказателната отговоронст е именно жалбоподателя. От негова страна не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, поради което следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е Д., която не е ангажирала надлежни доказателства пред АНО, които да изключват административнонаказателната й отговорност, а е подала жалба до съда именно срещу процесния ЕФ. При това положение съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на нарушението.

Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е приложено статично изображение - снимка № 120СС88/0019538, установяваща, че на 07.08.2022г. в 17:09 часа автомобил с рег. № СВ 8215 МВ е засечен със скорост от 161 км/ч , като заснетия лек автомобил с ясно видим рег. № *********. Наличието и на друго превозно средство на изображението 3 не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.

Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е спорно, че полицейският служител Р.М. е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са означените обстоятелства, че в конкретното място на контрол е извършвано измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен” режим на измерване.

Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушениедата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които изцяло се припокриват с тези в съставения протокол.

Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано 4 техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е било временно разположено на пътния участък. Представено е Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология, установяващо, че системата е одобрен тип средство за измерване. Освен това е приложен протокол № 53-СГ-ИСИС от 10.05.2022г. за съответствие на средството за измерване с одобрената за използване и вписана в регистъра система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, т.е. контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в района на км 22+100, бензиностанция Лукойл-Студена на Автомагистрала Струма, намиращ се извън населено място на територията на общ. Перник, като е извършено при разрешена скорост от 120 км/ч, въведена с пътен знак В26, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което прие за неоснователни направените в тази насока възражения в жалбата.

Във фиша коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 156 км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост - 36 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице и не съставлява отменително основание, каквато теза се лансира в жалбата. В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение на автомагистрала Струма, след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (120 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. С оглед допълнително изисканите от съда доказателства от Областно пътно управление-Перник (тяхно писмо с изх. № 11-00-312 от 29.12.2022г.) в участъка при км 22+100 на Автомагистрала Струма, в посока към гр. Дупница има разположен пътен знак В26 с въведено ограничение от 120 км/ч, като мястото на контрол попада именно в неговите граници. По този начин се променя общото ограничение визирано в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, валидно за движение по автомагистрала, което по несъмнен начин потвърждава и посочената от издателят на фиша правна квалификация 5 на нарушението като такава по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.