Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1308 от 25.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2156/2023
Вид
Решение № 1308
Подписан
25.07.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.10 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1308 гр. Пловдив, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202156 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504431893, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Марков Транс 2009“ ЕООД, ЕИК 200679635, със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Стара Загора, гр.Стара Загора, ул.“Св.Троица“ 152, вх.А, ет.3, ап.13, представлявано от П. П. М., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени атакувания електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния му представител. Претендира присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – АПИ - София, се представлява от юрк.В., който пледира за потвърждаване на Електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски, като възразява за размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 22.01.2021г. в 15:11ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, намиращ се в Община Марица на път А-1 км 130+588, с посока нараставащ километър, било установено движение на ППС – влекач „Рено Премиум“ с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, за което не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като посоченото ППС – собственост на дружеството жалбоподател, нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Така извършеното нарушение било установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км 130+588.

Установено било, че собственик, на когото е регистрирано ППС е жалбоподателят „Марков Транс 2009“ ЕООД.

С оглед на горното, бил съставен процесния ЕФ, с който на „Марков Транс 2009“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото – Електронен фиш, известие за доставяне, доклад за нарушение, снимков материал, извлечение от база данни БГТОЛ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021г., образци на ЕФ за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на УС на АПИ, които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

При тези установени факти Съдът намира, че е налице нарушение на нормата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, която изисква от собственика или ползвателя на МПС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Този извод Съдът формира от представения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и приложените статични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Жалбоподателят като собственик на посоченото в ЕФ ППС в състав с ремарке е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената 2 пътна мрежа, без да е заплатил дължимата пътна такса, която дава право ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.

Установи се с категоричност, че за въпросното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като в случая не е била заплатена каквато и да е такса за преминаването на ППС в състав.

Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство, а и не представя доказателства в подкрепа на другата хипотеза. Кой точно е управлявал процесното ППС няма отношение в случая, доколкото нарушението е вменено на собственика, а не на водача, управлявал влекача в състав с ремарке.

Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, от лице по чл. 167а от ЗДвП и чл.10, ал.10 от ЗП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по Закона за пътищата, по образеца, утвърден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура. Сред реквизитите няма подпис и печат, както и лицето, представител на наказващия орган, физически издало ЕФ, което прави необосновани, сторените в тази насока възражения на процесуалния представител на жалбоподателя.

В случая правилно е приложена и санкционната норма за нарушението, извършено от собственика на ППС, като съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за констатираното нарушение е предвидено наказание – имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лева, която е и била наложена на жалбоподателя. Административно наказващият орган е предоставил възможност преди предприемането на принудителни мерки да се заплати предвидената съгласно националното законодателство компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административно наказателна отговорност, което няма данни да е било сторено от жалбоподателя в дадения законов срок.

Действително нарушението е извършено преди влизането в сила на изменението на ЗДвП и въвеждане на изричната забрана на чл.189з от ЗДвП за неприложение на чл.28 от ЗАНН при извършено нарушение по ЗДвП.

Въпреки това с оглед установените по делото обстоятелства и представените доказателства, Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност не е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, което да са довели до опорочаване на процесния ЕФ.

С оглед на изложеното, Електронният фиш се явява законосъобразен и 3 правилен, поради което същият следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира такива с депозираното писмено становище. Ето защо, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за правната помощ, Съдът определя размер на възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от 80 лв. Размерът, Съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото, протекло в рамките на едно съдебно заседание, както и с оглед обема на извършената юрисконсултска защита.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504431893, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Марков Транс 2009“ ЕООД, ЕИК 200679635, със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Стара Загора, гр.Стара Загора, ул.“Св.Троица“ 152, вх.А, ет.3, ап.13, представлявано от П. П. М., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Марков Транс 2009“ ЕООД, ЕИК 200679635, със седалище и адрес на управление област Стара Загора, община Стара Загора, гр.Стара Загора, ул.“Св.Троица“ 152, вх.А, ет.3, ап.13, представлявано от П. П. М. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура", сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4