Решение № 222 от 04.12.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 831/2024
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 04.12.2024
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Чавдар Андреев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.151, ал.2, т.6 пр.2 · Закон за управление на отпадъците
- чл.151, ал.6 · Закон за управление на отпадъците
- чл.35 · Закон за управление на отпадъците
- § 1, т. 13 · Закон за управление на отпадъците
- §1 т.24 · Закон за управление на отпадъците
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 222 гр. Кюстендил, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ч. А. Т. при участието на секретаря А. А. Х. като разгледа докладваното от Ч. А. Тодоров Административно наказателно дело № 20241520200831 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.
Подадена е жалба Д. И. С., с ЕГН **********, с адрес в с.Н. против наказателно постановление №62 от 21.06.2024г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с което на жалбоподателя на основание чл.151, ал.2, т.6 пр.2 ЗУО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани както с описанието на фактическата обстановка, свързана с нарушението, така и относно правната квалифиция на извършеното.Твърди се, че липсва извършено нарушение, евентуално същото попада в обхвата на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Ответникът по жалбата е изразил становище за неоснователност на подадената пред съда жалба..
След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално 1 допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП №62/21.06.2024г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на Д. И. С., в качеството му на кмет на община Н., на основание чл. 151, ал. 2 т.6, пр.2 ЗУО е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева Пред съда се установи, видно от показанията на свидетелите, че във връзка с постъпил в РИОСВ – София сигнал за незаконно сметище, служители на РИОСВ – София извършили проверка на описания в сигнала терен. При проверката било установено, че до проверявания имот има достъп до черен път, който се отклонява в ляво от главния асфалтов път в посока с.Невестинос.Четирци.Пътят е настлан с чакъл и води до заравнен терен, граничещ с планински хълм, от който е отнета земна маса с техника.В началото на пътя била поставена метална бариера за ограничаване достъпа до имота.След бариерата, в дясно на черния път била поставена жълта табела с надпис „Тук не е сметище, а е претоварище“.След табелата, в дясно от пътя до склона, били натрупани изрязани храстови клони /зелени отпадъци/ от почистване на общинската територия.
Върху заравнения терен, в края на пътя, в моманта на проверката, се съхранявали натрупани на голяма купчина смесени битови отпадъци, като количеството им било не по-малко от 30 тона.В купчината се забелязвали различни видове опаковки, текстилни отпадъци /килими, черги, дюшек и др./, излезли от употреба автомобилни гуми, едрогабаритни отпадъци /два фотьойла и др./Пред купчината с отпадъци била изградена естакада /стена от камъни и земен насип/ за товарене на събраните отпадъци в превозно средство, с което се транспортират за обезвреждане/депониране/ до регионално депо за неопасни отпадъци в гр.Самоков.По данни на предстамвителя на община Невестино в проверявания имот е организирана претоварна площадка за смесените битови отпадъци, събирани на територията на общината.
Установино е, че община Н. има сключен договор с община С. като собственик на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините К., Д. Б., И. и С.“, с предмет „сепариране и депониране на отпадъци с код и наименование 20 03 01 смесени битови отпадъци съгласно Наредба №2/2014г.
2 за класификация на отпадъците, генерирани на територията на община Невестино.
Снети са координати на точки от замърсения терен, като след справка в КАИС е установено, че незаконното сметище попада в м.“****“, землище на с.Ч., общ.Н..Установино е също така, че имота представлява земеделски имот, с начин на трайно ползване-пасище, с идентификатор №*** и е публична общинска собственост.Имота не бил отреден за претоварна площадка за организирано събиране и третиране на смесени битови отпадъци с издаден документ по реда на ЗУО и в РИОСВ София не било било постъпвало заявление за издаване на документ по чл.35 ЗУО за нито един имот на територията на община Невестино.
За установеното при проверката е съставен Констативен протокол №ККФОС-ЛД-50/14.11.2023г. в който представителят на община Кюстендил не е вписал обяснения. Във връзка с отразените в протокола констатации жалбоподателят бил поканен да се яви в РИОСВ – София на 19.01.2024г г. в 15: 00 часа за съставяне на акт. На 19.01.2024г г. той не се явил в инспекцията и в негово отсъствие е съставен АУАН № 11/24г., който му е изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН .Актът е подписан като получен от жалбоподателя на 15.02.2024г. г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта.
В производството пред съда са разпитани свидетелите С. Й. и Л. Д., които потвърждават изложените фактически обстоятелства, относими към процесното деяние. От представените от жалбоподателя доказателства е видно, че към 23.11.2023г. отпадъците констатирани в гореописания имот са били изцяло почистени, като са извозени над 117 920 това отпадъци.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на кмета на община Н.не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.В АУАН и в НП фактическата обстанвока е описана подробно и пълно еи са посочени нарушените законови разпоредби.
Защитната теза на нарушителя за това, че в имота се осъществява съхраняване на отпадъци само за да бъдат претоварени и транспортирани на разрешени места, се основава единствено на неговите твърдения. Освен, че са 3 изолирани, но и същите не доказват предпоставките, изключващи необходимостта от наличие на регистрационен документ. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗУО вр. с Приложение № 2, не съставлява дейност по оползотворяване/третиране на отпадъци временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им. В случая, видно от писмените и гласни доказателства, отпадъците не са образувани в процесните терени, а се превозени там, което и не се оспорва от страна на жалбоподателя. Следва неприложимост на изключението, при което дейностите с отпадъци не съставляват третиране на същите. Обратно, констатираното съхраняване на отпадъци на практика представлява допускане от страна на кмета на изхвърляне на отпадъци на неразрешено място и създаване на незаконно сметище.
Установения по делото факт, че имота е почистен и отпадъците са транспортирани по никакъв начин не изключва факта на установеното нарушение, нито намалява неговата значимост.При неизпълнение на даденото предписание за почистване на имота щеше да е налице и друго административно нарушение, различно от санкционираното.
По делото е безспорно доказано извършването на процесното административно нарушение. От събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, се установяват по несъмнен начин наличието на описаното констативния протокол, АУАН и НП сметище, което е незаконно.
Предвид описанието на незаконното сметище, съдът счита, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива, поради което е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
При определяне размера на наказанието, административнонаказващия орган е отчел, че жалбоподателя е санкционира санкциониран с три влезли в сила наказателни постановления, влезли в сила 2020г. и 2021г.Следва да се посочи, че тези наказателни постановления са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства, което се споделя от настоящия състав на съда.В случай, че нарушението е извършено в срока по §1 т.24 от ДР на ЗУО, то нарушението следваше да се квалифицира като повторно по чл.151, ал.6 ЗУО.
При горното, съдът счита, че правилно е определен размера на наказанието на чл.151, ал.2 т.6 ЗУО в рамките на предвиденото-от 3 000 лв. до 4
10 000 лв.Наложено е наказание над минималния размер за извършеното нарушение, като е отчетено влезлите в сила НП, с които се установява неглижиране отговорностите на кмета към екологичното законодателство и задълженията му в тази връзка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление №62 от 21.06.2024г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с което на Д. И. С., с ЕГН **********, с адрес в с.Н. на основание чл.151, ал.2, т.6 пр.2 ЗУО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5