Решение № 1169 от 21.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20261000500286 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 7105 от 24.11.2025 г., постановено по гр. д. № 3535/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-30 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. З. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 41 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал.

2, пр. 2, вр. ал. 1 НК по досъдебно производство № 62-ПР/2019 г. по описа на ВОП - София, което е прекратено с Постановление от 28.06.2023 г. на ВОП – София, потвърдено и влязло в сила на 07.09.2023 г. с Определение № 26 от 30.08.2023 г. по ч. н. д. № 64/2023 г. на Софийския военен съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.09.2023 г. до окончателното плащане, сумата 3 600 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в наказателния процес, ведно със законната лихва от 07.09.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 765,34 лв. обезщетяване имуществените вреди, претърпени от незаконното обвинение, в размера на законната лихва върху внесената гаранция от 5 000 лв. за периода 29.01.2020 г. - 01.08.2021 г., ведно със законната лихва от 07.09.2023 г. до окончателното плащане.

Претенцията за имуществени вреди, претърпени от незаконното обвинение, в размера на законната лихва върху внесената гаранция от 5 000 лв. за периода 29.01.2020 г. 01.08.2021 г., ведно със законната лихва от 07.09.2023 г., е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер на иска от 776,40 лв., като неоснователна. С решението са присъдени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България в частта за присъденото обезщетение от 41 000 за неимуществени вреди, за сумата от 3 600 лв. за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в хода на наказателното производство, както и сумата от 2 660 лв. за разноски по делото, с оплаквания 1 за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, установената съдебна практика в аналогични случаи. Сочи, че не е съобразено от съда, че спрямо ищеца е налагана само мярка за неотклонение „Парична гаранция“, както и че наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ е била наложена само за 7 дни, с което не са били създадени сериозни затруднения и ограничения в живота на ищеца, като обвиняемо лице. Сочи, че са били налице съответните законови основания, предпоставки и доказателства за образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение срещу ищеца. Поддържа, че исковата претенция е недоказана относно твърдените вреди, а и те не са били извън обичайните такива. Излагат се подробни съображения, относно оспорването на присъденото обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатски хонорар в хода на наказателното производство, както и присъденото за разглеждане на първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение. Искането към въззивния съд е да се отмени решението в обжалваните части, евентуално - да бъде намален размерът на присъдените обезщетения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства, поради което, въззивният съд препраща към същата на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата, съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и воденото против него наказателно производство.

Фактическият състав включва: спрямо ищеца трябва да е повдигнато незаконно обвинение за престъпление от общ характер. Обвинението е винаги незаконно, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде прието, че лицето не е извършило престъплението, за което е обвинен. Следва да бъде установено, че ищецът е претърпял вреди и между тях и незаконните действия на правозащитните органи съществува причинно-следствена връзка.

Отговорността на Държавата е обективна и не е нужно вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Съгласно трайната съдебна практика, включително и такава на ВКС по чл. 290 ГПК, обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като е обичайно по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а също така притеснено и несигурно, както и че с незаконното наказателно преследване се накърняват моралните и нравствените ценности на личността и негативно се повлиява социалното общуване /в този смисъл решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 50072 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 2418/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. В този случай размерът на обезщетение следва да се определи като се вземат предвид тежестта на обвинението и продължителността на наказателното производство, както и стандарта на живот, за да не се превърне то в източник на неоснователно обогатяване.

2

Тогава, когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства, същият следва да опише тези вреди и да проведе доказване, че те наистина са претърпени.

В случая, досъдебното производство срещу ищеца е осъществено в периода от 21.01.2020 г., когато на ищеца е повдигнато обвинение, до 07.09.2023 г., когато е влязло в сила решението на Софийския военен съд по ч. н. д. № 64/2023 г. от 30.08.2023 г., потвърждаващо постановление от 28.06.2023 г. на ВОП – София, с което наказателното производство срещу него е прекратено с мотива, че деянието не съставлява престъпление, т. е. за период от 3 г. и 7 м. Възраженията в жалбата на ответника за липсата на законовите основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са неоснователни.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, съгласно които справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания. Отделно от това когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист.

При определени професии /магистрати, адвокати, военни, митнически служители, строителни техници и др./ очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация /в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 2378/2014 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

По делото е установено, че на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление по служба, което е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Приложена е и мярка за процесуална принуда - "Парична гаранция", която сама по себе си не ограничава в значителна степен правата на подсъдимия и не пречи за неговото свободно придвижване.

Била му е наложена мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Р България“, която е ограничавала правото му на придвижване и е препятствала изпълнението на служебните му задължения. Продължителността на наказателното производство е 3 години и 7 месеца. Не се установява от събраните по делото доказателства, ищецът, с поведението си по време на висящото наказателно производство, да е станал причина за забавянето на същото, както и да е осъществил действия, с които да е препятствал или пречел на органите на разследването да осъществяват действията си качествено и в законните срокове за това. При определяне на обезщетението следва да се отбележи, че Д. Д. е заемал високопоставена длъжност – председател на Държавна агенция „Разузнаване“ и незаконното обвинение в извършване на умишлено престъпление в област, която е професионалната му реализация, се е отразило изключително тежко върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името му на професионалист.

3

При започване на производството ищецът е бил в активна работоспособна възраст на 61 г. Налице е публично разгласяване на деянието, за което на ищеца е повдигнато процесното обвинение. Спрямо него са били взети мерки за процесуална принуда - забрана да напуска пределите на страната и парична гаранция. Преди повдигане на процесното обвинение ищецът не е бил осъждан. От заключението на назначената по делото СМЕ се установява, че макар и наказателното производство да не е предизвикало самостоятелно преживения от ищеца миокарден инфаркт през август 2023 г., изпитаният от него стрес във връзка с процесното наказателно преследване, със сигурност е допринесъл за увреждането на здравето му.

Следва да се отчетат и показанията на разпитания по делото свидетел- колега на ищеца, от които се установява, че случилото се с Д. се отразило негативно на работата му. В дипломатическите среди се разчуло за повдигнатото обвинение на ищеца. Представители на чуждите служби започнали да задават въпроси на свидетеля, а той не знаел какво да им отговаря.

Предвид на така установените вреди, съдът счита, че сумата в размер на 41 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за нанесените му неимуществени вреди за периода, през който му е повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК. Този размер отговаря на тежестта на наказателното преследване, предприетите мерки за неотклонение, продължителността на производството; търпените от ищеца негативни преживявания, на общественото очакване за справедливост, както и икономическите условия в страната за периода 2020 г. - 2023 г. Обществено-икономическата обстановка в страната за периода, през който е подигнато и поддържано обвинението, е променена, като един от факторите, който сочи на това, е нарастването на минималната работна заплата за този период с 21,79 %.