Определение № 27325 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27325 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110110498 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба от ответника с вх. № 408298/12.12.2025 г., чрез адв. Т. Г., с която е заявено искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 21203/20.11.2025 г. в частта за разноските. Моли да бъде отхвърлена претенцията на процесуалния представител на ищеца по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като бъде уважено искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата Ц. Д. Г. е депозирала становище, чрез пълномощника си адв. И. Ю., с който оспорва искането на ответника като неоснователно.

Поддържа, че липсва изрично изискване за доказване на близките отношения на адвоката с неговия довериетел в хипотезата на предоставена безплатна правна помощ. По искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение счита, че присъждането на разноски може да се претендира само по отношение на един процесуален представител.

Моли искането да бъде оставено без уважение.

Съдът, като се запозна с искането на ответника и становището на ищеца, намира молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срок и от легитимирана страна, поради което счита същата за процесуално допустима в едната си част и процесуално недопустима в останалата си:

По отношение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счита същото за процесуално недопустимо с оглед следните съображения. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските.

Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Молбата за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските е недопустима, тъй като до приключване на устните състезания по делото, а и с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответникът не представя списък на разноските. Ето защо искането на ответното дружество следва да бъде оставено без разглеждане.

По отношение искането на ответника за изменение на решенеито в частта в разноските касателно присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съдът счита същото за неоснователно. Съгласно трайната практика на ВКС разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3, приложими за 1 всяка инстанция, като за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ / Решение № 123 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2019 г., IV г. о., ГК/. Следователно не се изисква доказване на лични или професионални връзки между доверителя и адвоката, когато договорът ясно посочва основанието по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

С оглед изложеното искането на ответника за изменение на разноските в тази част на постановеното по делото решение следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното съдът счита искането за изменение на решението в частта с разноските отчасти за недопустимо, отчасти – за неоснователно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, чрез процесуален представител адв. Т. Г., с вх. № 408298/12.12.2025 г. за изменение на Решение № 21203/20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 10498/2024 г. по описа на СРС, 164ти състав, в частта за разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, заявена от страна на ответника „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, чрез процесуален представител адв. Т. Г., с вх. № 408298/12.12.2025 г. за изменение на Решение № 21203/20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 10498/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2