Решение № 232 от 21.10.2026, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Нова Загора, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20262220100095 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 124 ГПК.

Постъпила е молба от З. П. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.

**********, против Община Нова Загора, представлявана от кмета – Г.З., с адрес за призоваване: гр. Нова Загора, ул. „24-ти май“ № 1, с правно основание чл.124, от ГПК и чл. 79 от ЗС.

В жалбата се сочи, че З.П.М. е роден на ******** г., бивш жител на с.

Загорци, общ. Нова Загора, починал на 16.02.1977 г. Той е притежавал дворно място в с. Загорци, общ. Нова Загора. Първоначално това дворно място съставляващо в момента част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ на частта от 4000 кв.м. (четири хиляди квадратни метра), е било негова собственост. З.М. в записан като собственик в разписната книга.

По стар недействащ план на селото, имотът е бил с пл. № 148, в кв. 72. За този планоснимачен номер са били отредени отредени парцели IV и V. По сега действащия план на селото, това дворно място представлява част от поземлен имот с планоснимачен номер 255, но е извън регулационния план на селото, с площ на частта от 4000 кв.м. Останалата част от двора попада в кв.28 по подробния устройствен план на с. Загорци.

З.П.М. имал пет деца - Д., Р. , П., Д. и В.. След като пораснали те създали свои семейства и се отделили от баща си. Тъй като П. бил негов единствен син - само той останал на бащиния си двор. Работил го заедно с баща си стопанисвал къщата и стопанските постройки. През 60-те години гореописаната част от дворното място била изключена от регулационния план на селото.

Тази част, която била в регулация З.П. я прехвърлил на сина си П.. П. обаче продължил да работи двора изцяло, заедно с частта извън плана. Той го обработвал самостоятелно и стопанисвал от 1977 г., до смъртта си през 2001 година, когато починал. След това една от неговите наследници негова 1 дъщеря и молителка по настоящия иск З. П. Ч.. започнала да се грижи за двора и да го стопанисва. Понеже тя живеела в гр. Карлово, наемала хора да извършват обработките. За тези нейни действия другите наследници знаели, но не се противопоставили. Те не считали двора за техен, а са знаели, че той е на П. З.М. и в последствие на З.. Те не поискали от нея нито да им предостави владение върху част от имота, нито поискали пари или продукция добита от него. Това нещо продължава и до сега.

Моли съдът, да признае за установено по отношение на ответника Община Нова Загора, че процесният имот част от ПИ с пл. № 255, с площ на частта от 4000 кв.м. (четири хиляди квадратни метра), изключен от регулацията от сега действащия план на с. Загорци, съставляваш към момента част от поземлен имот с идентификатор *** (тридесет хиляди сто седемдесет и едно, точка, деветдесет и пет, точка седемстотин петдесет и четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1483/13.08.2018 г., на изпълнителен директор на „АГКК", адрес на поземления имот: с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен, местност: „ЛОЗЯТА", целият с площ от 14592 кв.м. (четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор:

Няма, номер по предишен план: 000754 (седемстотин петдесет и четири), при съседи: ***, ***, ***, ***, е собственост на ищцата З. П. Ч., на основание наследство от наследодателя и П. З.М. - бивш жител на с. Загорци, общ. Нова Загора, починал на ***** г. и на основание давностно владение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Нова Загора, чрез кмета – Г.З.. Счита, че искът бил недопустим поради липса на правен интерес, а в условията на евентуалност неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло.

По стар недействащ план на с. Загорци (одобрен със заповеди № 242/21.07.1923 г. и № 2388/24.07.1923 г.), процесният имот представлява част от имот с пл. № 148, за който са отредени парцел IV-148 и парцел V- 148, кв.

72. По действащия кадастрален и регулационен план (одобрен със заповед № 1151/10.10.1959 г.), процесния имот представлява част от имот пл. № 255, с приблизителна площ от 4000 кв.м. и е извън регулационните граници на населеното място. ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Загорци (номер по предходен план КВС 000754) е включен в списъка на имотите по чл.

19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е предоставен на община Нова Загора с протоколно решение № 1НЗ/20.07.2008 г., с начин на трайно ползване „др. селищна територия", четвърта категория и с площ 14,594 дка.

Счита, че Община Нова Загора е осъществявала фактическа власт върху процесния имот, тъй като той е част от по-голям общински имот. Това обстоятелство прекъсва всяко евентуално давностно владение от страна на ищцата или нейния наследодател.

С оглед изложеното съдът приема за установена следната 2 фактическа обстановка:

На основание окр. IV-27 от 24.09.1964 г. на МФ и Указ 543 ДВ бр.

73/1964 г., са актувани празни дворни места в кв. 22, кв. 44, кв. 71, кв.71а и кв.

86 по недействащия план на с. Пет могили, община Нова Загора от август 1922 г. Видно от раздел 4 на акта, дворните места са получени от общината през 1932 г. и 1946 г., а жилищните сгради са построени през същите години.

Парцел IV, кв. 77а по недействащия план на с. Пет могили, общ. Нова Загора от 1922 г. е идентичен с УПИ IV-77, кв. 2 по действащия план на с. Пет могили, община Нова Загора, одобрен със Заповед № 421/05.07.1971 г., целия с площ 3040 кв. м.

З.П.М. е роден на ******** г., бивш жител на с. Загорци, общ. Нова Загора, починал на 16.02.1977 г. Той е притежавал дворно място в с. Загорци, общ. Нова Загора

Ищцата посочва, че посочения парцели и сградата са били стопанисвани, както от нейния дядо след това от нейния баща и в последствие от нея.

По делото е приета и съдебно-техническа експертизи която посочва, че:

1. Процесният имот част от пл.№255 с площ 4 000 m2 е изключен от регулационния план на с. Загорци от 1959 г. във връзка с ПМС 216 от 1961г., като отчуждителни мероприятия не са провеждани. В момента е част от имот ПИ ***,целия с площ 14 594 m2 с начин на трайно ползване др. селищна територия; Имота не е заявяван по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване от наследниците; Процесния имот не е включван в масивите на ТКЗС като нива; В настоящия момент въпросният имот се обработва и е засят с царевица, като е ограден частично с мрежа и дървета; Пазарната оценка на процесния имот от 4000 m2 е 4 000 евра; Съгласно приложената скица - проект са насложени границите на имота от кад. План от 1959г. и КВС на селото, имота попада в средната част на ПИ *** и може да се нанесе в КВС на селото с площ 4 000 M2; Приложен е координатен регистър за нанасяне в КВС на з-ще с.Загорци.

В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата, като посочва, че в разсписния лист като собственик е посочен З.П., като е налице и здраскване.

По делото са приети писмените доказателства: Удостоверение за наследници на З.П.М. - изх. № 2 /02.02.2026 г., издадено от Кметство с.

Загорци, общ. Нова Загора; Копие от плана на с. Загорци, общ. Нова Загора;

Копие от разписна книга на с. Загорци, общ. Нова Загора; Извадка от кадастрална карта; Заповед № ОД-48/23.09.2008г. на директора на ОД „ЗГ"Сливен; Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколно решение № 1НЗ от 27.07.2008 г.; нотариален акт № 241 от 1926 г. и нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 23 том I, дело № 72/1975 г.

По делото са разпитани и свидетелите П.З. и Й.З., които заявяват, че дворното място е било обработвано от ищцата и нейния баща през 80-те и 90те години.

3

В съдебно заседание и в постъпилите писмени бележки моли да съда да признае Моли съдът, да признае за установено по отношение на ответника Община Нова Загора, че процесният имот част от ПИ с пл. № 255, с плош на частта от 4000 кв.м. (четири хиляди квадратни метра), изключен от регулацията от сега действащия план на с. Загорци, съставляваш към момента част от поземлен имот с идентификатор *** (тридесет хиляди сто седемдесет и едно, точка, деветдесет и пет, точка седемстотин петдесет и четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1483/13.08.2018 г., на изпълнителен директор на „АГКК", адрес на поземления имот: с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен, местност: „ЛОЗЯТА", целият с площ от 14592 кв.м. (четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и два квадратни метра) за нейна собственост на основание чл. 79 от ЗС.

Жалбата е допустима, тъй като видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23 том I, дело № 72/1975 г. З.П.М. е прехвърлил на своя син П. М., който е баща на ищцата.

По същество:

От разпоредбата на чл. 82 от ЗС се установява принципът, че при правоприемство може да се присъединява владение от предходни праводатели. Последният по време владелец може да присъедини владението на всички свои праводатели, но при условие, че присъединяването е станало без прекъсване владението на някои от праводателите.

По делото не са налице доказателства доказващи владението на имота от страна на З.М.. Видно от заключението на вещото лице процесния имот част е изключен от регулационния план на с.3агорци от 1959 г.във връзка с ПМС 216 от 1961 г. По делото се посочват данни, че П. М. и З. Ч. са владели имота в периода от 1977 г. до настоящия момент.

През 1977 г. имота е бил общинска собственост и не е бил прехвърлен чрез НА № 23 том I, дело № 72/1975 г. поради което към този момент не е могло да тече период за придобивна давност. След това през 2008 г. процесния имот е предоставен на Община Нова Загора.

Съгласно чл. 86 от ЗС /в първоначална редакция от 1951 г., действаща към посочения момент/, не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. С изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 31 от 1990 г. е предвидена забрана за придобиване по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. До изменението на чл. 86 от ЗС с ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., следователно, е съществувала забрана за придобиване по давност на имот, общинска собственост, какъвто е бил и процесният недвижим имот. С влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС на 01.06.1996 г. забраната за придобиване по давност на имоти, частна държавна и общинска собственост, е отпаднала, като е продължила да съществува единствено по отношение на имотите, публична държавна или общинска собственост. От посочения момент - 01.06.1996 г. в полза на ищците е започнала да тече придобивна давност за процесния имот, общинска собственост, но с § 1 от ЗД на ЗС /обн., ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г./ давността 4 за придобиване на държавни и общински имоти е спряна за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. Впоследствие, с последващи изменения на закона /изм. - ДВ., бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7, в сила от 31.12.2017 г./ този срок е продължен до 31.12.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10-години, като към този момент не се установи да е изтекъл.

С оглед изложеното, следва така предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, отговорността за разноски е на ищеца, но тъй като процесуалния представител на ответника не е направил искане за разноски, такива не следва да се присъждат.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА З. П. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.

**********, ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Нова Загора, че имот част от ПИ с пл. № 255, с площ на частта от 4000 кв.м. (четири хиляди квадратни метра), изключен от регулацията от сега действащия план на с. Загорци, съставляваш към момента част от поземлен имот с идентификатор *** (тридесет хиляди сто седемдесет и едно, точка, деветдесет и пет, точка седемстотин петдесет и четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1483/13.08.2018 г., на изпълнителен директор на „АГКК", адрес на поземления имот: с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен, местност: „ЛОЗЯТА", целият с площ от 14592 кв.м. (четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и два квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, категория на земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор: