Решение № 13 от 05.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Хасково, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640101056 по описа за 2025 година

Производството е образувано искова молба на К. Х. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Хасково, ж.к. *******, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.**************, чрез адв. Д.В.М. от АК - Пловдив, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет.10, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за сумата от 280 лева, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 202204281143410059 от 28.04.2022г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 22.04.2025г. до окончателното плащане.

С влязло в сила протоколно определение № 1846/08.12.2025 г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск, чрез неговото намаление, който да се счита предявен за сумата от 221,05 лева, а производството в частта за разликата над размера от 221,05 лева до първоначалния размер на иска от 280,00 лева, е прекратено, поради оттеглянето му за разликата над 221,05 лева до 280 лева.

След частично оттегляне на иска от страна на ищцата, същата претендира ответникът „Неткредит“ ООД да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 221,05 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 202204281143410059 от 28.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 202204281143410059 от 28.04.2022г., сключен с „НетКредит“ ООД. Съгласно 1 чл.11 от Договора за кредит ответникът като Кредитодател се задължава да предостави на ищцата като Кредитополучател заемна сума (кредит) в размер на 2100,00 лева, при следните условия: ГПР 48.85%, ГЛП - 40.45%, срок на кредита - 24 вноски, обща сума за връщане - 3096 лева. Съгласно чл.6 ал.1 от договора, ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.4, ал.3 от договора, то той дължи неустойка в размер на 3792 лева. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3792 лева, разпределена на вноски.

Ищцата твърди, че е заплатила по договора за кредит сумата от 2380 лева, от които главница – 2100 лв, лихва - 80 лева и неустойка – 200 лева.

Излага съображения за това, че Договор за потребителски кредит № 202204281143410059 от 28.04.2022г е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което ищцата дължи връщане само на чистата стойност на кредита и сумата от общо 280 лева се явява недължимо платена, без основание.

Според ищцата

Договор за потребителски кредит

№

202204281143410059 от 28.04.2022г е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.l, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в договора бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР.

Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод дали разходите са включени при формиране на ГПР или не. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради 2 това, процесният договор е недействителен, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т 10 от ЗПК.

Според ищцата договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 3792 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т 1 от Закона за защита на потребителите.

Използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това намира, че Договор за потребителски кредит № 202204281143410059 от 28.04.2022г е недействителен.

При условията на евентуалност, намира клаузата на чл.6 ал.1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от 3

ЗЗП. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Сумата, която се претендира чрез нея е в размер над 30 процента от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Със заплащането на сумата предвидена за неустойка, която е необосновано висока, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 ал.1 от Договор за потребителски кредит според които се дължи неустойка в размер на 3792 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г, OCTК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза на чл.6 ал. 1 от Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума.