Решение № 38 от 19.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Разлог, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова Гражданско дело № 20251240100986 по описа за 2025 година

Делото е образувано по ИМ, с която ищецът М.И.В., с ЕГН*, и адрес г.Н.З., у.“П.“№1Б, ч/з адв. И.С., с адрес г.П., б.‘„Ш.с.”№*, е предявил с/у „Б..“ЕООД, с адрес, г.Р., о.Б., у.„А.С.101, ЕИК*, с управител С.Р.Г., обективно кумулативно съединени осъдителни иска, както следва:

1) за заплащане на начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за 3 дни от м.11. от 146,85 лева, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на депозиране на ИМ 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата - правно основание чл.128, т.2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение за забава в/у посочената сума за периода от 05.11.2023 г. до 14.01.2025 г. от 24,30 лева, 3) за заплащане на начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за 7 дни от м.10. от 193,74 лева, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на депозиране на ИМ - 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата - правно основание чл.128, т.2 КТ, 4) за заплащане на обезщетение за забава в/у посочената сума за периода 01.11.2023 г. - 14.01.2025 г. от 32,34 лева - правно основание чл.228, ал.1 КТ, 6) за заплащане на командировъчни пари за периода 22.10.2023 г. - 04.11.2023 г. общо на 616.00 €, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на депозиране на ИМ - 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата - правно основание 215 КТ, 7) за заплащане на обезщетение за забава в/у посочената сума за периода 05.11.2023 г. - 14.01.2025 г. от 199,37 лева - правно основание чл.228, ал.3 КТ.

В ИМ се излагат съображения, че м/у страните бил сключен ТД №35/21.10.2023 г., по силата на който ищецът заел длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“. Договорът бил сключен в г.П., у.„Д.“№29, където се намирала базата на ответното дружество. Посочва се, че още на следващия ден - 22.10.2023 г., ищецът започнал курс по направление Б.-Р.-У.-С.-Ч.-Г.Н. и обратно ст.а. с рег. №*, който завършил на 04.11.2023 г. След завръщането си в Р.Б., ответникът заявил на ищеца, че няма да му заплати полагащите се командировъчни за работата в чужбина. Поради тази причина договорът м/у страните бил прекратен на основание чл.325, ал.1 КТ - по взаимно съгласие, считано от 05.11.2023 г. Към настоящия момент ответникът не бил заплатил на ищеца както дължимото му трудово възнаграждение, така и командировъчните за извършения превоз в чужбина. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца полагащите му се по смисъла на чл.215, ал.1 от КТ, и Приложение №3 към 1 чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ( Приета с ПМС №115 от 03.06.2004г.) командировъчни разходи за времето прекарано зад граница – общо 11 дни по 56.00 € на ден или общо 616.00 €, представляващи 1`205.00 лева, лихва за забава за периода от 05.11.2023 г. до датата на образуване на делото от 199,37 лв., трудово възнаграждение за отработени 3 дни за м.11. 2023 г. – от 146,85 лв. лихва за забава за периода от 05.11.2023 г. до датата на образуване на делото от 24.30 лв, и възнаграждение за отработени 7 дни за м.10. - от 193,74 лв., лихва за забава за периода от 01.11.2023 г. до датата на образуване на делото от 32,34 лв., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото, както и разноските по делото, съгласно приложен списък.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор на ИМ от ответника „Б..“ЕООД, с който се възразява по отношение на основателността на претенцията, като навеждат доводи, че всички суми са заплащани на ищеца. Посочва се, че при постъпване на работа на ищеца м/у страните бил договорен метод на плащане м/у страните – в брой, с/у разписка и подпис на ведомост. Навеждат се доводи, че ищецът сам е пожелал прекратяване на трудовото правоотношение м/у страните, но поради естеството на работата. Излага, че трудовоправните отношения м/у страните били обект на проверка от страна на ИА „ГИТ“-П. по повод, подаден от ищеца сигнал, като при извършената на дружеството-ответник проверка, нарушения и неизплатени суми не били констатирани. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори м/у страните, че през процесния период същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, което съдът установи, че е възникнало въз основа на ТД №*/23.10.2023 г., по силата на който ищецът приел да изпълнявал длъжността „шофьор т.а.

(м/ународни превози)“, както и че трудовото правоотношение било прекратено по молба на ищеца, считано от 05.11.2023 г. За пълнота по делото е представен ТД от ищцовата страна под №35/21.10.2023 г., който обаче не е регистриран /установено от извършена служ.справка/, поради което съдът ще приеме като дата на започване на работа на ищеца в ответното дружество- 23.10.2023 г. Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл.175 ГПК, за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал.

По делото са приети и представени ЧМР-та на български, касаещи осъществен превоз на товари, но съдът не кредитира същите, предвид че от тях не става ясно кой е управлявал процесните МПС-та за какъв период и каква е била релацията на товара.

По делото са представени разходни касови ордери, издадени от дружеството-ответник „Б..“ЕООД, а именно: видно от Разходен касов ордер от 22.10.2023 г. на ищеца е изплатен от дружеството-ответник аванс от 200,00 лева и 100,00 €, с Разходен касов ордер от 05.11.2023 г. на ищеца е изплатен от дружеството-ответник заплата и комадировка от 1`544,00 лева, с Разходен касов ордер от 21.10.2023 г. на ищеца е изплатен от дружеството-ответник служ. аванс от 100,00 лева и 100,00 €.

Част от писмения доказателствен материал по делото представлява и отговор на Д„ИТ“-П., във вр. с подадена от ищеца В. жалба до институцията, видно от който отговор със Заповед №52/05.11.2023 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца без предизвестие. Проверяващите също сочат, че към момента на проверката били представени ведомости за заплати, от които било видно, че работодателят е начислил и изплатил за м.10. 2023 г. за отработени 3 дни трудово възнаграждение от 146,85 лева и за м.11.2023 г. за отработени 7 дни трудово възнаграждение от 193,74 лева, на които имало положен подпис от страна на работник като получил сумата. Излагат в отговора, че при проверката е представена заповед за командироване /която не е налична по делото/ извън граница за срок от 11 дни, считано от 24.10.2023 г. и разходни касови ордери за изплатени командировъчни за времето прекарано зад граница общо 11 дни по 56.00 € на ден или общо 2 от 1`205,00 лева.

Представено е и заявление /без дата/ от М.И.В. да бъде освободен от заеманата длъжност и да бъде прекратено трудовото му правоотношение, възникнало на основание сключен ТД №35/21.10.2023 г. поради забавяне изплащане на дължимите се трудово възнаграждение и командировъчни пари за осъществени превози за период 22.10.2023 г.-04.11.2023 г.

Представена е и карта на водача за период от 26.10.2023 г. до 04.11.2023 г., от която е видно, че ищецът е управлявал т.а. за процесния период с рег.№*.

По делото е изготвена и приета СПчЕ, съобразно която ВЛ е заключило, че подписите, положени за „получил сумата", изпълнени в/у РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР от 22.10.2023 г., издаден от ф-ма „Б.." ЕООД, ЕИК*, за получен служ. аванс от името на М.И.В., ЕГН* /л.45 от делото, фото - 1/, РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР от 05.11.2023 г., издаден от ф-ма „Б.." ЕООД, ЕИК*, за получени пари за заплата и командировка от името на М.И.В., ЕГН* /л.46 от делото, фото - 2/ и РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР от 21.10.2023 г., издаден от ф-ма „Б.." ЕООД, ЕИК*, за получен служ. аванс от името на М.И.В., ЕГН* /л.47 от делото, фото - 3/ са положени от М.И.В., ЕГН*, а ръкописните текстове в/у процесните ордери не са изписани от ищеца В..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Относно исковете по чл.128, т.2 КТ :

Уважаването на иск с правна квалификация чл.128, ал.2 от КТ, е детерминирано от едновременната даденост на следните условия: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника (работодател) през процесния период м.10-11/2023 г.; 2/ реалното полагане на труд от ищеца през визирания период на действие на трудовия договор; 3/ че ищецът е придобил трудов стаж преди да е постъпил на работа при ответника при други работодатели;

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл.154, ал.1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите 3 от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

В конкретния казус, поставен за решаване в настоящото производство, се установи, че през процесния период същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на ТД №47/23.10.2023 г., по силата на който ищецът приел да изпълнявал длъжността „шофьор на т.а. (м/ународни превози)“, както и че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 05.11.2023 г. Действително в ИМ, а и съобразно представените писмени док-ства ищецът основава своята претенция въз основа на ТД №35/21.10.2023 г., но реално същият не е оспорил представеният ТД №47/23.10.2023 г. от ответната страна, а и след извършена служебна справка, както и съобразно проверката, извършена от експерти в Д“ИТ“, единственият законово сключен договор м/у страните, регистриран в масивите на НАП е ТД №47/23.10.2023 г., поради което съдът приема, че страните са били обвързани в трудовоправни отношения на основание този договор и дата на постъпване на работа от ищеца съответно е 23.10.2023 г.

По делото се представи ТД №47/23.10.2023 г.., от който е видно, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, съобразно договора възлиза на 780,00 лева месечно.

Съобразно Заповед №52/05.11.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца в периода на изпитване като ответникът не е дължал обезщетения на ищеца при прекратяването.

Ответникът е релевирал възражение за погасяване на задължението. Това възражение е основателно. Видно от представените по делото писмени док-ства, с Разходен касов ордер от 22.10.2023 г. на ищеца е изплатен от дружеството-ответник аванс от 200,00 лева и 100,00 €, с Разходен касов ордер от 05.11.2023 г. на ищеца са изплатени от дружеството-ответник 3 заплата и комадировка от 1`544,00 лева, с Разходен касов ордер от 21.10.2023 г. на ищеца е изплатен от дружеството-ответник служ. аванс от 100,00 лева и 100,00 €. Установи се от назначената и приета по делото СПчЕ, че ищецът В. е положил подпис в полето „получих сумата“ на процесните разходни касови ордери. Следва да се отбележи, че съдът приема, че ищецът е постъпил на работа от дата 23.10.2023 г., предвид което ще зачете, че във вр. с изпълняване на трудовите си задължения, ищецът е получил единствено и само сума от 1`544,00 лева, а за останалите суми, получени на 22.10.2023 г. и 21.10.2023 г., не се доказа основанието за получаването им. В тази вр. претенциите за заплащане на начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за 3 дни от м.11./2023 г. от 146,85 лева, за заплащане на начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за 7 дни от м.10./2023 г. от 193,74 лева и за заплащане на командировъчни пари за периода 22.10.2023 г. - 04.11.2023 г. общо на 616.00 € се явяват неоснователни, предвид това, че същите са платени с Разходен касов ордер от 05.11.2023 г. Отделно от горното, съдът приема, че периодът на командироване е 23.10.2023 г.-04.11.2023 г., поради което сумата от 1`544,00 лева, изплатена с касов ордер от 05.11.2023 г. се явява достатъчна за изплащане на дължимата се заплата и командировъчни за периода на упражняване на трудова дейност от ищеца В.. За пълнота следва да се отбележи, че проверяващите органи от ДИТ-П. са приели, че работодателят ответник е изпълнил задължението си към ищеца за изплащане на трудово възнаграждение и команировъчни пари след прекратяване на трудовото правоотношение за претендирания период.