Определение № 3508 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Веска Райчева Частно касационно гражданско дело № 20248003104780 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

Обжалвано е било определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024г. на ГС – София, с което е потвърдено разпореждане № 77625 от 31.05.2024 г. по гр.д. № 46453/2023 г. на РС - София, с което на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК е върната въззивна жалба.

С определение от 19.12.2024 г. ВКС е не е допуснал касационното обжалване на определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024 г. на ГС – София.

С молба от 30.12.2023 г. „АстраЗенека България“ ЕООД/находяща се на листове 173 и 174 по делото пред I - инстанция/, чрез процесуалния си представител, е поискал да се допълни определението като му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2159,24 лева, за което е направил своевременно искане.

Ответницата по молбата – А. Д. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

С определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024 г. на ГС – София, с което е потвърдено разпореждане № 77625 от 31.05.2024 г. по гр.д. № 1

46453/2023 г. на РС - София, с което на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК е върната въззивна жалба.

С определение от 19.12.2024 г. ВКС е не е допуснал касационното обжалване на определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024 г. на ГС – София, но не се е произнесъл по дължимостта на разноските за производството пред касационната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В случая с определението си от 30.12.2024 г. ВКС не се е произнесъл по направеното в отговор на частната касационна жалба искане от процесуалния представител на ответника „АстраЗенека България“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2159,24 лева, с молбата по чл. 248 ГПК не е представено и доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение, а е представена фактура, в която е разписано, че плащането следва да бъде сторено до 19.11.2024 г., а едва с молба от 26.06.2025 г. е представено платежно нареждане от 04.02.2025 г., от което е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено.

Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Процесуалният закон има предвид единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия относно размера и условията за заплащане на хонорар. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само тогава, когато страната е действително заплатила възнаграждението, не е достатъчно само да е уговорено такова.

Извършването на разноските трябва да бъде доказано и тежестта е за страната, която ги претендира – тя трябва да проведе пълно и главно доказване.

Настоящият състав констатира, че процесуалният представител на ответника по молбата своевременно е направил искане за присъждане на 2 разноски - в отговора на частната касационна жалба, но не е представил доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено към подаването на отговора по частната касационна жалба, респективно до постановяването на определението от 19.12.2024 г., чието допълнение се иска.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 30.12.2023 г. на „АстраЗенека България“ ЕООД за допълване на определение от 19.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4780/2024 г. на ВКС, IV – го. в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3