Решение № 80 от 24.11.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 406/2021
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 24.11.2021
- В сила
- 07.03.2023
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Елена Арнаучкова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.173, ал.7 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200 - 202 · Кодекс на труда
- чл. 200 - 202 · Кодекс на труда
- чл.123 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20215000500406 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 260049/22.02.2021г., постановено по гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС Ст.Загора, се осъжда Й. Т. С., ЕГН **********, да заплати на Д. М. Й., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 15.08.2014г., в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до окончателното изплащане и заедно с обезщетение за забавено заплащане на сумата 50 000лв. за периода 12.08.2016г.-13.08.2019г. в размер на 15 208.34лв., както и разноски по съразмерност в размер на 1977лв., отхвърлят се предявените искове от Д. М. Й., ЕГН **********, против ИВ. Г. Й., ЕГН **********, М. Г. ИВ., ЕГН ********** и СП. Д. СП., ЕГН **********, за солидарното им осъждане, заедно с Й. Т. С., ЕГН **********, да заплатят на Д. М. Й., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 15.08.2014г., в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до окончателното изплащане и заедно с обезщетение за забавено заплащане на сумата 50 000лв. за периода 12.08.2016г.- 13.08.2019г. в размер на 15 208.34лв. и се осъжда Д. М. Й., ЕГН **********, да заплати на ИВ. Г. Й., ЕГН **********, М. Г. ИВ., ЕГН ********** и СП. Д. СП., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност в размер на 3011.25лв., като решението е постановено при участието на „К.“ АД, ЕИК *******, като подпомагаща страна на ИВ. Г.
Й., ЕГН **********, М. Г. ИВ., ЕГН **********, СП. Д. СП., ЕГН **********, и Й. Т. С., ЕГН **********.
1
Срещу Решение № 260049/22.02.2021г., постановено по гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС Ст.Загора, са постъпили както следва: 1)въззивна жалба, вх.№ 263526/15.03.2021г., подадена от ищеца Д. М. Й., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Б.Л. - в частите, с които исковете са отхвърлени, и 2)въззивна жалба, вх. № 263984/23.03.2021г., подадена от ответника Й. Т. С., ЕГН **********, чрез пълномощници адв.В.В. и адв.К. В. - в осъдителните части, към която, с молба, вх.№ 263979/23.03.201г., се е присъединила подпомагащата страна „К.“ АД. Въведените във въззивните жалби оплаквания са за недопустимост на решението в обжалваната част, с която исковете са уважени (жалбата на ответника Й.С.), както и за неправилност на решението в обжалваните части, а исканията – за обезсилване (жалбата на ответника Й.С.) и за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на съответния благоприятен за въззивника резултат.
Въззивната жалба на ищеца Д. М. Й., ЕГН **********, се оспорва с постъпилите в срок, както следва: 1) писмен отговор, вх.№ 265342/26.04.2021г., подаден от „К.“ АД, 2) писмен отговор, вх.№ 265320/26.04.2021г., подаден от ИВ. Г. Й., ЕГН **********, М. Г. ИВ., ЕГН **********, СП. Д. СП., ЕГН **********, чрез пълномощници адв.В.В. и К.В. и 3) писмен отговор, вх. № 267447/09.07.2021г., подаден от Й. Т. С., ЕГН **********, чрез пълномощници адв.В.В. и К.В..
Въззивната жалба на ответника Й. Т. С., ЕГН **********, се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 265427/28.04.2021г., подаден от ищеца Д. М. Й., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Б.Л..
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи за отговор до насрещната въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, проверка на обжалваното решение и разгледа поставения материално-правен спор, приема следното:
Производството пред съда, в което е постановено обжалваното решение, гр.д.№ 96/2019г. по описа на ОС - Ст.Загора, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 10441/14.08.2019г. по описа на Регистратурата на ОС - Ст.Загора, подадена от ищец Д. М.
Й., ЕГН **********, против ответници ИВ. Г. Й., ЕГН **********, М. Г. ИВ., ЕГН **********, Й. Т. С., ЕГН **********, и СП. Д. СП., ЕГН **********.
В ИМ са въведени следните твърдения:
На 15.08.2014г. братът на ищеца - СЮП, който тогава работел по трудов договор от 03.02.2014г. на длъжност „електрончик“ в „К.“АД, „подчинен“ на ответниците ИВ. Г. Й., М.
Г. ИВ., Й. Т. С., и СП. Д. СП., претърпял трудова злополука и починал.
За репариране на претърпените болки и страдания от смъртта на сина им СП при трудовата злополука на 15.08.2014г.всеки един от родителите му предявили искове с правно основание 2 чл.200 КТ срещу работодателя на СП– „К.“ АД. С постановеното по делото на Ю. СП срещу „К.“ АД Решение № 21/12.03.2018г. по гр.д.№ 1459/2017г. по описа на ВКС, 3.г.о., било прието следното: Пострадалият, изпълнявайки възложената му работа като „електрончик “, е следвало да отстрани повреда в машина за обработване на метали Mazak Variaxcis 500X II.Той нарушил правилата за безопасност, поради което поведението му се квалифицира като груба небрежност.От друга страна, защитните системи за блокиране режима на задвижване на машината са били неизправни, като те са били предвидени така, че при необходимо опериране в зоната на извършвания от пострадалия ремонт – при отворена врата за достъп до зоната, машината не се задвижва, като това състояние на неизправност, в случая, е било предизвикано от други работници, за които „К.“АД отговаря, с цел да улеснява работата им при настройка на работните процеси, но е било поддържано в нарушение на правилата за безопасност не само при процесната, а и при други машини в предприятието.Машината е била оборудвана от производителя със система за заключване, за да не се допуска рискът от злополука, като тази с пострадалия.Функцията на блокировка на вратата е била да не се допусне влизане в работната зона на машината в режим на работа.При това състояние на експлоатация на машината са били нарушени изискванията на Наредба № 3/23.03.2004г. за осигуряване на ЗЗБУТ при механично обработване на метали и Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания на ЗЗБУТ.Ако блокировката на вратата е била изправна, пострадалият не би могъл да влезе в зоната, в която е пострадал, без да изведе машината от автоматичен режим и да я изключи от захранването, т.е. злополуката не би настъпила. За елиминирането на електромагнитния сигнал „отворена врата“ вилката е била преднамерено модифицирана и зацепена в датчика, за да имитира „затворена врата“.Това неизправно състояние на системите за безопасност е било предизвикано от лицата, за които работодателят отговаря, като то е било поддържано при липса на контрол от лица, за които работодателят също отговаря. С постановеното по делото на Т. П. срещу „К.“ АД Решение № 178/02.01.2019г. по гр.д.№ 4579/2017г., 3.г.о. е било прието следното:
На осн. чл.297 и 299, влязлото в сила решение (в случая Решение № 21/12.03.2018г. по гр.д.
№ 1459/2017г. по описа на ВКС, 3.г.о.) е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, като същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.Забраната за пререшаемост(чл.299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото.Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора,основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно.В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да се зачете при всеки последващ спор.Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт, осъществен преди постановяване на решението, и основаните на него права, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат 3 изгодни правни последици.В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.При тези мотиви с Решение № 178/02.01.2019г. по гр.д.№ 4579/2017г., 3.г.о. е било прието, че с влязлото в сила Решение № 21/12.03.2018г. по гр.д.№ 1459/2017г. по описа на ВКС, 3.г.о.по делото на Ю. СП срещу „К.“ АД са доказани общите правопораждащите факти по делото, а именно настъпването и механизма на злополуката и определения процент на съпричиняване на резултата от пострадалия. За описаните в ИМ нарушения на правилата за безопасност и настъпилите в последствие последици, а именно смъртта на СП, били лично отговорни ответниците, които към момента на злополуката със СП, 15.08.2014г., са били служители на работодателя на пострадалия „К.“ АД на ръководни длъжности в Отдел „Ремонт и поддръжка“ , където е изпълнявал трудовите си задължения пострадалият СП, и в Отдел „Обособено производство – 300“, където се е намирала ремонтираната от него машина и е настъпил инцидентът на 15.08.2014г.
В организационен план работодателят не е водил досиета за машините, не е съставял графици за планови ремонти от външната лицензирана фирма и не е документирал провеждане на обучение и изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на пострадалия.През лятото на 2014г. пострадалият е бил оставен да дежури сам, като единствен електрончик в „К.“ АД, без да е имал инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието при извършване на профилактика и ремонт на машинен център Mazak Variaxcis 500 X II, без колега електротехник или електрончик, който да го подсигурява, без превод на важна информация от документацията на машината и без достатъчно практически опит.За настъпване на вредоносния резултат на 15.08.2014г. при тези обстоятелства в по-голяма степен е допринесло пренебрегването на контрола на безопасни условия на труд от страна на работодателя, свързан с изправността на производствените мощности и допускането те да работят с компрометирана система на защита. Нарушено е било от лица, за които работодателят отговаря, общото нормативно предписание работното оборудване да се обслужва и поддържа така, че да се осигурят безопасността и здравето на работниците.Съпричиняването на резултата от пострадалия е било в размер на 25 %.
Ответникът И.Й. е бил ръководител на отдел „Ремонт и поддръжка“. Негово задължение е било да упражнява контрол за съблюдаване на безопасността при извършване на ремонтите и на това всички защитни системи за блокиране и др. средства за безопасност да са на място и да функционират.Той е трябвало да определи ред и начин на документиране на обучение по безопасност и здраве при работа – чл.9, ал.1 Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.В негова тежест е било да организира и контролира техническия надзор на ремонта на съоръженията; да съблюдава изискванията на техниката на безопасност при извършване на ремонт.Освен това, той е трябвало да предложи за утвърждаване инструкция, съгласувана и с външната фирма, обслужваща машините, в която да се осигурят здравословни и безопасни условия на 4 труд в предприятието при извършване на профилактика и ремонт на машинен център Mazak Variaxcis 500X II .Той е следвало да изпълнява и контролира спазването на изискванията на нормативни документи и ЗЗБУТ, както и да изпълнява и оказва съдействие за изпълнение на всички мерки, свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в отдела.Той е могъл и е бил длъжен да дава разпоредителни функции и контрол върху дейността на персонала в отдела и на други лица, както и да им поверява контрола върху трудовата и технологична дисциплина и спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Същият е бил лично отговорен за спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в процеса на работа.
Разпечатката съдържа 27 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a2a8a94-78eb-4140-b717-872b70b2fdb1