Решение № 23647 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23647 гр. ., 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110121207 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: град ., ж.к. „.“, бл. ., вх. 3, ап. № 12, с абонатен номер .. Поддържа, че съгласно чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки отправената покана „.“ ЕООД не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за процесния период сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а в края на отоплителния сезон са изготвяни и изравнителни сметки от ФДР – в случая „.“ ООД. Изяснява, че начислените суми за топлинна енергия до процесния имот 1 са по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно клаузата на чл. 40, ал. 1 от приложимите Общи условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачите на топлинна енергия за длъжни да заплащат ежемесечно фактурираните суми в срок до 20-то число на следващия месец, след изтичането на който срок изпадат в забава. Излага се, че в случая ответникът не е предявил възражение в срок относно стойността на начислената топлинна енергия, като въпреки отправеното към него писмо – покана „.“ ЕООД не заплатило задълженията си в предоставения 7- дневен срок. При тези твърдения и доводи ищецът претендира сумата от 243,47 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: град ., ж.к. ., бл. ., вх.

3, ап. № 12, с абонатен номер ., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 33,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2022 г. до 05.06.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 32732/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2023 г.

Ответникът а „.“ ЕООД оспорва исковите претенции, като неоснователни, поради недължимост на вземанията – главницата поради пълното й погасяване чрез плащане, а лихвата за забава – поради липсата на отправена покана до ответника. Конкретно се посочва, че задълженията за топлоенергия по всички фактури, касаещи потреблението и за процесния абонатен номер, са заплатени чрез три отделни плащания, осъществени на 20.07.2023 г. в общ размер от 3340,45 лева, от които цялата главница в размер на 3339,37 лева. Поддържа, че останалата непогасена главница възлиза на сумата от 168,25 лева и касае дяловото разпределение на топлинна енергия – по 24,05 лева за всеки от общо 7-те имота. Излага се, че във всяко от платежните нареждания изрично е посочено какви конкретно вземания се погасяват. Излага довод, че „.“ ЕООД не е потребител на топлинна енергия, не е ползвател на жилището, а единствено негов собственик, като задължението за заплащане на консумативите е за съответния наемател на жилището.

Посочва, че ответникът е отказал подписването на договор, тъй като от „.“ ЕАД е предложен типов такъв, без възможност да се влияе върху съдържанието му. Твърди се, че с изрично възражение от 10.02.2014 г. ответникът е заявил желание за сключване на индивидуален договор, като е декларирало несъгласие с Общите условия на ищеца. Ето защо, последните нямат действие спрямо дружеството. С отговора се излага, че липсват 2 ангажирани доказателства относно конкретно дължимите суми. Посочва се, че не се оспорват начислените суми за топлинна енергия, нито размера на лихвите, а приложимостта на използваната за това Методика.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1, ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по горните искове е да установи наличието на обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и, че е погасил чрез плащане претендираните суми.

В отговора на исковата молба ответното дружество изрично признава, че е било собственик на процесния имот, представляващ апартамент с № 12, находящ се в гр. ., ж.к. ., бл. ., вх. 3.Между страните няма спор, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на ищеца касае стойността на енергията, потребена през процесния период, претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съдът намира, че последната разпоредба следва да се прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия, доколкото за небитови такива е добавено допълнително условие – писмена форма на договора.

3

В настоящото производство между страните няма спор, че между тях не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което съдът намира, че между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.

При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал имота през процесния период за стопански нужди, респ. доставената в него топлинна енергия, като по този начин същият се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т. е. да е налице обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт. Настоящият съдебен състав намира, че с извършените плащания, ответникът извънсъдебно е признал потребяването на доставената от ищеца топлинна енергия в процесния имот, като между страните е останало спорно обстоятелството, дали с извършените плащания отвеникът е погасил задълженията за потребена в процесния имот топлинна енергия, претендирани в настоящото производство.

От неоспорените разписки, приложени към отговора на исковата молба, както и от допълнителното заключение на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) се установява, че на 20.07.2023 г. ответното дружество е извършило три плащания в общ размер от 3340,45 лева (листи 65-67 от делото) Във вносните бележки, с които са извършени горните плащания, ответникът е посочил изрично, че заплаща главници по фактури за м. 1- м. 4 2022 г. за ЕИК . (при плащането на сумите 1523,05 лева и 302,40 лева), както и главница фактури м.5-м.12.2022 (при плащането на сумата от 1515 лева) Изрично и в трите вносни бележки е било посочено, че със сумите не се заплащат дялово разпределение и лихви. Въпреки използваните съкращения в графите на вносните бележки, предназначени за посочване на основанието за плащане, задълженията, които ответното дружество погасява с направените плащания по - горе, са посочени ясно и не могат да бъдат предмет на по – нататъшни интерпретации, които да водят до счетоводно отнасяне на получените средства към погасяване на вземания, различни от посочените. С първите две плащания в общ размер на 1825,45 лева, ответникът е погасил главницата за топлинна енергия, начислена във фактури, издадени в периода от 31.01.2022 г. – 30.04.2022 г., възлизаща в общ размер от 4

1825,45 лева, включваща и 471,62 лева, начислената топлинна енергия за процесния имот – ап. 12. С третото плащане от 1515 лева ответникът е погасил главницата за топлинна енергия, начислена за периода от м. 05.2022 г. – м.

12.2022 г., възлизаща в общ размер от 1514,87 лева, включваща и 314,85 лева, начислената топлинна енергия за горния апартамент. От изложеното следва, че след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди издаване на самата заповед ответникът е погасил ищцовото вземане, което обстоятелство съдът взема предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил след предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, който е от значение за спорното право. Доколкото от ответника не са представени доказателства за погасяване на претендираното вземане за законна лихва, то съдът намира, че към настоящия момент последното е останало непогасено. Следователно, ищцовата претенция е основателна за вземането за законна лихва върху главницата от 243,47 лева, претендирано от ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от датата на постъпване на заявлението в съда - 13.06.2023 г. до 19.07.2023 г. (денят, предхождащ извършеното от ответника плащане, с което е погасена главницата), чиито размер възлиза на 3,08 лева, определен по преценка на съда по реда на чл. 162 ГПК, посредством калкулатор за законна лихва на Националната агенция за приходите, общодостъпен на интернет адрес https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, ЗЗД:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава, в частност отправянето на покана за заплащане на дължимите суми и размера на обезщетението за забава.

Претендираното от ищеца главно вземане е такова на извъндоговорно основание, при което липсва предвиден срок за плащане от страна на длъжника, поради което последният изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва за забава се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.