Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 386 от 02.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9790/2021
Вид
Решение № 386
Подписан
02.02.2022
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 157, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал.3 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.1 т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110209790 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. Р. Д., ЕГН ********** чрез адв. ХР. Р. срещу наказателно постановление /НП/ № 20-4332-022343/18.12.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и на основание чл. 183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли да неговата отмяна. Поддържа се, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в непосочване ЕГН на свидетелите, тяхното качество, а така също и че съставеният АУАН е нечетлив. Застъпва се тезата, че АУАН и НП не съдържат ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е посочено ясно в какво се състои отказът на Д. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Претендира се, че правната квалификация на нарушенията по чл. 20, ал.2, чл. 5, ал. 3 т.1 и чл.

174, ал.3 ЗДвП е посочена бланкетно без нужната конкретизация. Поддържа се, че не е спазен редът, посочен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В жалбата е аргументирана липса на задължение за жалбоподателя да даде проба за употреба на наркотични 1 вещества, поради което и отказът му да даде такава не представлява нарушение. Според жалбоподателя правото му на защита е накърнено с посочване в НП, че се отнемат 12 точки на основание Наредба Iз -2539 на МВР, тъй като така не става ясно какви са тези точки и на какво основание се отнемат поради неизписване пълното наименование на наредбата. По отношение нарушението по т. 2 от НП се поддържа, че липсва описание на действията на жалбоподателя, които се субсумират под посочената като нарушена правна норма. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.

Представлява се от адв. Димова, преуъплномощена от адв. Р., която моли за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски, за което представя списък.

Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.12.2020 г. около 22:30 часа в гр. София жалбоподателят В. Р. Д. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****, движейки се по ул. „Макгахан“ с посока на движение от ул. „Резбарска“ към ул. „Уошбърн“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при 05 РУ-СДВР. Д. не представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Поради съмнение, че водачът е употребил наркотични вещества на място бил повикан екип на ОПП-СДВР, част от който бил свидетелят М. В. ИВ.. Същият поискал да изпробва жалбоподателя с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят отказал, поради което на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 080736 с отбелязване, че следва да се яви в ВМА-София до 45 минути от връчването му. Талонът бил връчен на Д. в 00:20 часа на 09.12.2020 г. Жалбоподателят В.Д. бил придружен от органите на 05 РУ- СДВР до ВМА, където отказал да даде кръв и урина за изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на жалбоподателя бил удостоверен в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от лекар – д-р Б.П.

Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя В. Р. Д. да бъда изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози и непредставяне на контролен талон към СУМПС свидетелят М. В. ИВ., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил против Д. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 661444/08.12.2020 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.

Въз основа на така съставения АУАН на 18.12.2020 г. началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2021 г., а на 17.06.2021 г. по пощата била депозирана жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателствени материали, а именно 2 показанията на свидетеля М. В. ИВ., както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване № 080736, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, копие на стикери, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 09.12.2020 г., лист за преглед на пациент от 09.12.2020 г., копие на страниците на книгата за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба №1/2017 г. на МЗ, МВР и МП, Наредба № Н-5/2012 г. на МО и с постановление по реда на НПК, водена при Военномедицинска академия.

При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на свидетеля М. В. ИВ., който е служителят на ОПП- СДВР, изпратен за оказване на съдействие на колегите му от 05 РУ-СДВР.

Показанията на свидетеля с в достатъчна степен подробни и информативни и същите се явяват източник на преки доказателства относно отказа на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

Кореспондиращи с показанията на свидетеля са и писмените доказателства по делото – талона за медицинско изследване, в което също е отразено, че водачът В. Р. Д. е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. По делото са приобщени и писмени доказателствени средства, изпратени от Военномедицинска академия в изпълнени разпореждане на съда. Видно от представените документи и при съпровождането му до медицинското заведение водачът и жалбоподател по настоящото дело В.Д. е отказал да даде проба за изследване за употреба на наркотични вещества и техни аналози, което е удостоверено в съставения протокол от лекар – д-р Б.П. Протоколът е подписани и от жалбоподателя Д..

От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и двете на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.

Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б.

3 е встъпила в длъжността началник на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 2.10 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна към 18.12.2020 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено 10 дни по – късно.

Преди да даде отговор на възраженията на жалбоподателя съдът намира за нужно да посочи, че не всяко неспазване на изискванията на процесуалния закон представлява основание за отмяна на НП, а само тези нарушения, които са толкова значими, че са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Имайки предвид така направеното уточнение съдът счете възраженията изложени в жалбата срещу процесуалната годност на АУАН за неоснователни. На първо място изискването на посочване ЕГН на свидетелите /чл. 42, т.1 в редакцията в сила към датата на съставяне на АУАН/ е въведено с оглед тяхното индивидуализиране по несъмнен начин, като така се обезпечи възможността същите да бъдат установени и разпитани в хода на съдебното производство. Невъзможността да бъдат установени и разпитани свидетелите по АУАН /ако е счетено, че такава необходимост е налице/ всъщност препятства доказателствената дейност на АНО, тъй като същият ще бъде значително затруднен в доказване на обвинителната теза. Ето защо, макар и да е налице неспазване изискването на закона за посочване в АУАН на ЕГН на свидетелите, правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, още повече, че същият нито е поискал установяването на тези свидетели, нито разпита им пред съда.

Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че в АУАН не е посочено качеството на свидетелите, вписани в акта. Напротив, в същия ясно е вписано, че и двамата свидетели са очевидци тоест очевидци на извършване на твърдяното нарушение, а също така макар и да не е изрично вписано е явно, че те са и свидетели по съставяне на АУАН. Не се констатира никакво нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, свързано с изискването за участие на свидетелите в процедурата по съставяне на АУАН.

Съдът не споделя и възражението, че не може да се извърши проверка на АУАН за съответствието му със законовите изисквания поради това, че същият е нечетлив. Предвид обстоятелството, че същият се съставя извън канцеларията на ОПП-СДВР, на мястото на установяване на нарушението, а именно на пътя, то съвсем естествено е същият да е написан на ръка. Впрочем законът не е въвел изискване актовете за установяване на административни нарушения да се написани на компютър, пишеща машина или друго печатно устройство. Въпреки ръкописното изписване на текста същият не е нечетлив, а напротив, разбираем е и не е налице неяснота относно съдържанието му.

Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво точно се състои отказът на жалбоподателя. На жалбоподателя са вменени две отделни нарушения, всяко от които е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушенията са извършени на 08.12.2020 г. около 22:30 часа. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – на ул.