Определение № 51 от 19.01.2023, Административен съд - Стара Загора

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е

№51 19.01.2023 година град Стара Загора

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ГАЛИНА

ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретар: и с участието на прокурор: като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова частно касационно административно дело № 829 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по жалба от адв.А. М. –

П. и адв.Р. Ж., като пълномощници на С.В.В., Т. В. Д., И.В. Д., И.В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В., против Определение № 260190 от 28.09.2022г., постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на Решение № 260783 от 29.11.2021г. по гр.д.№ 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските. Жалбоподателите твърдят, че незаконосъобразно и необосновано вместо да присъди на всеки от тях възнаграждение от по 500лв, първоинстанционният съд е определил за всички седем жалбоподатели по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в общ размер на 500лв /или за всеки по 71.42лв./, прилагайки неправилно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и приемайки, че делото не е с фактическа и правна сложност.

В случая по делото били представени надлежно сключени договори за правна защита и съдействие с всеки един от жалбоподателите, удостоверяващи реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, което в минимален размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Своевременно били представени и списъци на разноските по чл.80 от ГПК за всеки един от жалбоподателите. Въз основа на това считат, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид, че процесуалните действия са извършвани общо за седемте жалбоподатели, тъй като интересите им съвпадат, но са сключени договори за правна помощ за всеки един от тях /общо седем договора/, по които се дължи адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено Решение 260783 от 29.11.2021г. по гр.д.№ 1426/ 2020г по описа на РС – Стара Загора в частта за разноските, като бъдат присъдени на С.В.В., Т. В.

Д., И.В. Д., И.В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по 500 лв. за всеки един от тях.

В срока по чл.232 от АПК е постъпил писмен отговор по подадената частна жалба от ответната страна – Кмет на Община Стара Загора, с който се оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди приложените по делото писмени доказателства и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С Решение № 260783 от 29.11.2021г., постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по жалба на М. П. Д.а, И.В. Д., С.В.В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В., всички чрез пълномощника им адв.А. М., е отменена като незаконосъобразна Заповед № 10-00-398 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр с §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018г. на комисия, назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г.; № 10-00-1985/02.10.2017г; № 10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/02.05.2018г. на основание § 62, ал.1 онт ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, Кметът на Община Стара Загора е признал на наследниците на В. А. Н.правото да придобият собственост върху имот № 331.40, с площ 1000кв.м., по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти“, землище на с.Малка Верея, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 331.537, № 331.39, № 331.38, № 331.556, № 331.589 и № 331.41. Със същото решение Община Стара Загора е осъдена да заплати на М. П. Д.а направените по делото разноски в размер на 950лв. За да присъди този редуциран размер на направените от жалбоподателите разноски по делото, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски. Приел е, че посочените като заплатени от всеки от жалбоподателите /7 на брой/ възнаграждения от по 500лв на пълномощника им - адв.М., съставляват едно прекомерно за правната и фактическа сложност на делото възнаграждение в общ размер на 3500лв, което следва да се редуцира до минималния размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, определен при правилото на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, според което за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите на чл.8, ал.2, възнаграждението е 500лв. Въз основа на това съдът е присъдил само на жалбоподателката М. П. Д.а направените от нея по делото разноски, включващи 500лв. за платен адвокатски хонорар и 450 лв. възнаграждение за вещо лице.

От адв. М. и адв.Ж., като пълномощници на И.В. Д., С.В.В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В., е подадена молба, съдържаща искане по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на Решение 260783 от 29.11.2021г. по гр.д.№ 1426/ 2020г по описа на Районен съд – Стара Загора в частта за разноските, като бъдат присъдени такива за изплатено адвокатско възнаграждение на жалбоподателите по 500лв. за всеки един от тях.

С обжалваното Определение № 260190 от 28.09.2022г. по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на описа на Районен съд – Стара Загора, е оставена без уважение молбата на И.В. Д., С.В.В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В. за изменение на Решение 260783 от 29.11.2021г. в частта за разноските. За да постанови този резултат съдът е приел, че присъдените разноски са определени правилно. На жалбоподателите били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по правилото на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК с оглед направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски и отчитайки обстоятелството, че посочените като заплатени от всеки един от седемте жалбоподатели възнаграждения от по 500лв. на пълномощника им адв.М., съставляват едно прекомерно за правната и фактическа сложност на делото възнаграждение в общ размер на 3500лв.

Определението е неправилно.

Всеки от жалбоподателите - С.В.В., Т.

В. Д., И.В. Д., И.В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В., е упражнил собственото си потестативно право на жалба против Заповед № 10-00-398 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, засягаща ги неблагоприятно /с оглед общо притежаваното от жалбоподателите право на възстановяване на собствеността върху ПИ имот № 331.40, с площ 1000кв.м., по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти“, землище на с.Малка Верея/. За упражняване на индивидуалното право на жалба всеки един от тях е сключил договор с адвокат и това, че адвокатът е едно и също лице не води до извод, че е възникнала солидарност на задължението за изплащане на едно възнаграждение за един адвокат. Такава не е уговорена по аргумент от самостоятелно договорената сума на възнаграждение, платима от всеки един от представляваните по силата на сключен договор за правна защита и съдействие /приложени на л.253 и сл. по адм.дело №1426/2020г. на РС-Стара Загора/.

Съгласно чл.143 ал.1 от АПК на всеки жалбоподател се дължи заплатеното от него възнаграждение за един адвокат, чийто размер може да намален до определения минимален в Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая оспорването, направено с жалба /макар и обща жалба/ от посочените по-горе лица, е било уважено, поради което е възникнала отговорността на ответника за заплащане на сторените от всеки един от жалбоподателите разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат. Размерът на договореното и заплатено от всеки жалбоподател адвокатско възнаграждение /500лв./ не надвишава нормативно установения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г./в приложимата й редакция – обн.ДВ, бр.84 от 2016г, действала към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие/ и съгласно чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36, ал.2 от ЗА не е налице възможност за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

Като е приел, въпреки представените доказателства за възникнали договорни правоотношения между един адвокат и всеки един от жалбоподателите, че е уговорена в условията на солидарност обща сума на неговото възнаграждение, въззивния съд е приложил неправилно материалния закон – чл.143 ал.1 от АПК, чл. 122 от ЗЗД и съответно чл.78 ал.5 от ГПК. Определението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди Община Стара Загора да заплати на всеки един от жалбоподателите сумата от 500лв, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК,

Старозагорският административен съд

О

П

Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 260190 от 28.09.2022г., постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение 260783 от 29.11.2021г., постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Община

Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на С.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара

Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на Т. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община

Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на И.В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община

Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община

Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на В. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община

Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на В. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пловдив, „Баучер“ № 21, ет.1, ап.1, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.