Решение № 262 от 30.10.2023, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 262

Смолян, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ЗОРКА ГАНИНСКА и с участието на прокурора ДИМИТЪР СТРАТИЕВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА кнахд № 20237230600092 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, предявена от „К.“ ООД, представлявано от С. Р. К., чрез адв. Т. Д. против Решение №30/20.06.2023 г. на Районен съд - Ч. по АНД № 42/2023 г., с което е изменено в частта на наложената санкция НП № 8191/02.11.2022 г., издадено от Министъра на културата.

В касационната жалба се развиват съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че не е осъществен фактическия състав на нарушението, като в случая не се възпроизвежда звукозапис, а аудио визуално произведение, при което нарушен § 2, т.8, §2 , т.7 от ДР на ЗАПСП и чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАПСП. Освен това неправилно се сочи, че песента „Хайде Калино да идем“ е солово изпълнение, вместо дуетно, като използването от проверяващите на приложението „SoundHound“ не разпознава и не наименова с точност изслушваните произведения – звукозаписи, тъй като няма такова солово само на Р. П., и това не е взето предвид от съда. Сочи се и че неправилно, съдът е приел да не е налице маловажен случай, като се има предвид че платформата You Tube, респективно „Пайнер“ е получило възнаграждение за излъчването на аудиовизуални произведения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество да отмени изцяло издаденото НП.

В отговора на касационната жалба се развиват съображения за нейната неоснователност. Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, Държането на материалните носители на записите не е елемент от състава на нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗАПСП. Използването ще бъде чрез публично изпълнение на запис във всички случаи, в които музиката не се изпълнява на живо, като това включва звученето на музика от различни технически източници, както и хипотезите, в които стопанисващите проверяваните обекти осъществяват вторично използване на музикалните произведения или звукозаписи, качени на интернет платформи, или включени в радио или телевизионна програма. Дори музиката да е била част от видеоклип, качен в YouTube, в конкретния случай е била създадено възможност за възприемане от посетителите на заведението единствено на звукозаписа. Ползвателите на звукозаписи, които трябва да се съобразяват с правото на публично изпълнение и да търсят съгласието на носителите на продуцентските права, са собствениците на заведения за хранене и забава или лицата, които ги стопанисват. Приложеното по делото писмо от продуцента на използваните звукозаписи касае използването им от платформата YouTube, но не и използването им чрез публично изпълнение на запис от други ползватели. Въззивната инстанция правилно е приела, че използваният звукозапис е бил индивидуализиран в достатъчно висока степен с посочването на неговото наименование, продуцент и един от изпълнителите. Нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът с процесуален представител адв. Д., поддържа касационната жалба.

Ответникът не се явява и не се представлява.

Участващият по делото прокурор от ОП - [област] със становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав приема следното: На 10.02.2022 год. служители в Министерство на културата, Дирекция „Авторско право и сродни права“ извършили проверка в П.к. „Р.м.“, находящ се в [населено място], [улица]за спазване разпоредбите на Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/. Установено било, че обекта е бил отворен за посетители и озвучен чрез тонколони, окачени на стените, от които звучали музикални произведения. Тонколоните били свързани към лаптоп, на който бил отворен интернет бразуър на платформата www.youtube.com, от където звучала музиката в ресторанта. Констатирано било използване чрез публично изпълнение на запис на следните изпълнители и заглавия на звукозаписи: „Хайде, Калино да идем“ в изпълнение на Р. П. и „Живот за двама“ в изпълнение на П. П. и М. М.. Разпознаването на описаните музикални произведения е извършено при използване на служебен мобилен телефон „Samsung“, модел „Galaxy А5“, на който било инсталирано специализирано музикално приложение за разпознаване на звукозаписи „SoundHound”, чието основано предназначение е да идентифицира звукозаписи, да посочва заглавието им и изпълнителя им.

За констатираното проверяващите съставили на място Констативен протокол №8191/10.02.2022 год., в който било дадено предписание на представляващия дружеството, стопанисващо обекта на проверката да се яви в сградата на Министерството на културата, дирекция „Авторско право и сродните му права“ на 07.03.2022 год. от 14,00 часа до 16,00 часа и да представи договори за отстъпени авторски права и сродни права и/или други документи за получено писмено разрешение от правносителя/ите за използване на посочените записи в стопанисвания обект. Във връзка с проверката от Министерството на културата с писмо изх. № 62-00-84/18.03.2022 г. било отправено писмено запитване до изпълнителния директор на „Профон“, относно това кои са носителите на продуцентски права върху двата звукозаписа „Хайде, Калино да идем” в изпълнение на Р. П. и „Живот за двама“ в изпълнение на П. П. и М. М. и дали „Профон“ представлява съответния носител на продуцентски права, при което получен отговор с вх.№62-00-84/24.03.2022 год. че идентифицираните звукозаписи не са част от каталога на „Профон“. Посочено е, че „К.“ ООД има сключен с „Профон“ договор с №42717/04.03.2022 год. за публично изпълнение на звукозаписи в търговски обект - Р.м. „П.к.“ в [населено място].Във връзка с проверката от Министерството на културата с писмо изх. № 62-00-84/18.03.2022 г. било отправено писмено запитване до М. Д. - Управител на „П.М.“ ООД, относно това дали чутите при проверката звукозаписи на двете произведения са от каталога на представляваната от него фирма и дали същото е отстъпвало права за използването им чрез публично изпълнение на жалбоподателя, стопанисващо търговския обект, при което отговорено че същото е носител на правата и не отстъпвало такива на касатора.

Обжалваното пред съда НП е издадено за това, че в стопанисвания от касатора обект, звучали музикални произведения „Хайде, Калино да идем“ в изпълнение на Р. П. и „Живот за двама“ в изпълнение на П. П. и М. М., без необходимото по закон съгласие на носителите на продуцентските права или и без разрешението на съответните правносители - нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, предл. първо ЗАПСП. Според цитираната норма който в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение на запис произведения се наказва с предвидената в закона санкция от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Не се спори по делото, че музиката звучи от тонколони, свързани към лаптоп, на който бил отворен интернет бразуър на платформата www.youtube.com, от където звучала музиката в ресторанта.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че при фактическата обстановка, клиентите реално са слушали музикалното произведение, без санкционираното дружество да е имало разрешение за публично изпълнение, като стопанисващо обекта. Посочил е, че в разпоредбите на ЗАПСП няма изрично определение относно това какво се има предвид под "запис", и се позовал на § 2. т.7 и т.8 от Допълнителните разпоредби на закона и прел,че в случая е налице звукозапис, доколкото произведенията са звучали от лаптоп, свързан с тонколони на стените и с отворен на него интернет канал на платформата YouTube.. Констатирал е, че носителя на продуцентските им права „П.“ ООД, не дал необходимото по закон съгласие за това, при което приел, че „К.“ ООД е допуснал нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП. Обосновал е извод, че според чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава ползването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго и сключеният с „Профон“ договор за публично изпълнение на звукозаписи в търговския обект не може да обоснове извод за наличие на съгласие в горния смисъл, тъй като идентифицираните при проверката звукозаписи не са част от каталога на дружеството за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители. За публичното им използване от стопанисващият търговския обект е било необходимо съгласие от носителя на правата върху тях, а именно „П.“ ООД, като от полученото по делото писмо от „П.“ ООД с вх. № 1442/25.05.2023 год. се установява, че двете музикални произведения са качени в YouTube каналите PlanetaOfficial и PlanetaFolk и че от администратора на платформата се заплащат отчисления за публичното им използване.Констатирал е, че тези обстоятелства касаят ползването на правата единствено от администратора на YouTube канала, но не и на лицата, които използват качените там звукозаписи за публично изпълнение, както в случая - в стопанисвания от въззивника търговски обект.

Съдът, при извършения следствен експеримент в хода на производството е установил, че песента „Хайде, Калино да идем” се изпълнява в дует от Р. П. и Н. С., но в случая неточното посочване на дуета като изпълнител, не съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото наказателно постановление ,тъй като от отговора на продуцента „П.“ ООД, звукозаписът на песента е разпространен като съдържание в музикалния албум на Р. П. със заглавие „Пея за Вас“, издаден 2008 год., т.е. то е част от музикалния репертоар именно на изпълнителя Р. П. и не може да бъде споделено твърдението, че такова произведение няма. В тази връзка и направеното възражение относно неточността на разпознаване на използваното приложение „SoundHound”, съдът е приел за неоснователно. Приел е и че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, квалифициращи случая като маловажен, санкционираното нарушение разкрива именно типичната степен на обществена опасност на нарушенията от обсъждания вид, като засяга по типичен начин и с не по-нисък интензитет обществените отношения, обект на закрила, като е изменил имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер от 2000 лева.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на Районен съд - Ч. като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В този смисъл, въззивната инстанция правилно се е позовала в решението си на съществуващата постоянна съдебна практика, като изтъква, че в случаите, в които за озвучаване на заведения се използва музика, включена в качени на интернет платформи видеоклипове, звукозаписите запазват своята обособеност и спрямо тях се прилага защита като към самостоятелен обект на сродни права.

Въпреки че музиката е звучала от платформата YouTube, възнаграждение се дължи за всеки вид използване на звукозаписи и за всяко поредно използване от същия вид, при което и неоснвателни доводите, че в случая не еналице звукозапис и след като е платено възнаграждение от собственика на платформата, не извършено вмененото нарушение. В случая, както е приел и ЧРС е налице публично изпълнение, съгласно чл. 18, ал. 3 ЗАПСП, към който препраща чл. 90 ЗАПСП, като използуването на запис, макар и от платформата YouTube на двете музикални произведения е извършено по начин, даващ възможност да бъдат възприети от неограничен брой лица.