Решение № 23715 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23715 гр. С, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110121997 по описа за 2023 година

Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез юриск. Ф.И., е предявил срещу наследниците на В. И. Д. с ЕГН ********** и срещу наследниците на А. И. Д. с ЕГН ********** осъдителни искове за заплащане на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.....

С уточняваща молба вх. № 232015 от 17.08.2023г. ищецът е предявил осъдителните искове срещу П. Г. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. Б...., който видно от представените по делото удостоверения за наследници е брат на майка им М Д.а и чичото на В. и А. Д.и, а имено:

Иска се да се осъди П. Г. С. с ЕГН ********** да плати на „Т” ЕАД сума в общ размер на 736, 73 лв., от които: 601, 83 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., 121,21 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 07.03.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 11,08 лв. главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2020г. и 2,60 лв.- мораторна лихва за забава от 31.03.2019г. до 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът П. С. е получил исковата молба и приложенията й, ведно с разпореждането по чл. 131 от ГПК, в условията на отказ и не е депозирал отговор на исковата молба. С молба, депозирана за съдебно заседание на 25.06.2024 г., той е представил съдебно удостоверение, от което се установява, че с молба вх. № 72940/12.04.2022г., вписана в специалната книга на СРС под № 773/14.04.2022 г. се е отказал от наследството останало от наследодателят му В.

И. Д.. Затова, при изначална липса на пасивна процесуална легитимация на ответника от 1 деня на откриване на наследството на 23.10.2021 г. – датата на смъртта на В. Д., съдът е прекратил производството по отношение на П. Г. С. с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 14.10.2024 г.

С молба вх. № 312193/04.10.2024г. като ответници по делото са привлечени следните наследници на В. и А. Д.и: М. Д. А. с ЕГН **********, Г. К. С. с ЕГН ********** и И. Р. Д. с ЕГН **********, за да бъдат осъдени да заплатят сумите, предмет на предявените искове в условията на разделна отговорност при квоти: по ¼ за М. А. и Г. С. и 2/4 за И. Д.. В съдебно заседание, проведено на 14.10.2024 г. посочените три лица са конституирани като ответници по делото.

В срока на отговор на исковата молба ответникът И. Д. е представил молба вх. № 383067/27.11.2024г., ведно с копие на съдебно удостоверение, от което се установява, че с молба вх. № 52844/24.02.2023 г., вписана в специалната книга на СРС под № 462/01.03.2023 г., този ответник се е отказал от наследството останало от наследодателят му В. И. Д..

Затова, при липса на пасивна процесуална легитимация на ответника И. Д. от деня на откриване на наследството на 23.10.2021 г. – датата на смъртта на В. Д., съдът е прекратил производството по делото по отношение на него с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 27.01.2025 г. Определението е влязло в сила на 18.02.2025 г.

С молба вх. № 54261/14.02.2025 г. ответникът М. Д. А. е представила копие на съдебно удостоверение, от което се установява, че с молба вх. № 55474/28.02.2023 г., вписана в специалната книга на СРС под № 467/02.03.2023 г., този ответник също се е отказал от наследството останало от наследодателят В. И. Д., починал на 23.10.2021 г. Затова, при липса на пасивна процесуална легитимация от деня на откриване на наследството на 23.10.2021 г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на М. Д. А. с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 17.03.2025 г.

Считано от 17.03.2025 г., производството по делото е продължило само по отношение на ответника Г. С. за осъждането й да заплати на „Т“ ЕАД сума в размер на ¼ от първоначално предявените искове или сума в общ размер на 184, 18 лв., от които: 150, 46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. м.04.2020г., 30, 30 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 07.03.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 2, 77 лв. - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2020г. и 0, 65 лв.- мораторна лихва за забава от 31.03.2019г. до 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Т“ ЕООД.

Ищецът твърди, че Г. С. като наследник на В. И. Д. и А. И. Д. дължи на „Т“ ЕАД ¼ от сумите, начислени за главница и лихви за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение на същата за имот, представляващ апартамент 15, находящ се в гр. С..., за периода от време от месец май 2018 година до месец април 2020 година. Твърди, че ответницата е битов потребител на топлинната енергия, която ищецът доставя до 2 топлоснабдения имот и на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ следва да заплати цената й. Представя удостоверения за наследници, молба – декларация, подадена от А. И. Д. до ищеца за откриване на партида, но на имот, находящ се във вход 8 на процесния адрес, обща фактура от 31.07.2020 г., постановление за налагане на възбрана върху процесния имот и документи, във връзка с дяловото разпределение на топлинната енергия в него.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, не взема становище по предявените искове.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното от фактическа страна:

Процесният имот е топлоснабден и дяловото разпределение на топлинна енергия в него за процесния период от време се е осъществявало от „Т“ ЕООД. Фирмата за дялово разпределение като клиент на топлинна енергия е водела лицето А Зен. И за обект № .../.... и топломер .....

С молба – декларация от 21.08.2002 г., подадена до ищеца, А. И. Д. е поискал да бъде открита партида във връзка с топлоснабдяването на апартамент № 15, находящ се в гр. С.....

Видно от копие на обща фактура № ********** от 31.07.2020г., до тази дата А. И. Д. е бил титуляр на партида с абонатен № ...., инсталация № ...., но същата е за апартамент, находящ се във вход 8 на бл. .....

Като доказателство по делото е прието копие на договор за продажба на държавен недвижим имот от военно – жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 01.07.1991 г., от който се установява, че процесният апартамент, който се намира във вход „В“ /3-ти/ на бл. ...., считано от 01.07.1991г. е закупен от И.Н.К. и В.Д.К., бивши жители на гр. С, чийто наследник е синът им Н И. К.

При установеното от фактическа страна, предявените срещу Г. К. С. искове са неоснователни, поради следното:

Правното основание на исковете е чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – вещен ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва имот на вещно или облигационно право на ползване.

Предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът установи, че между ищеца и ответницата С. не са били налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.

3

От приетите като доказателства по делото писмени документи не се установи ответникът Г. С. да е собственик или ползвател на вещно или облигационно правно основание на процесния имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. С, в ж.к. „Овча купел – 1“, бл. 504, вх. 3 /“В“/, ет. 5, поради което не дължи цената на доставяната до него топлинна енергия и цената на сумите за дяловото й разпределение, а предявените срещу нея искове следва да се отхвърлят.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответницата, но тя не представя доказателства да е сторила такива и не прави искане за присъждане на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу Г. К. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б..., като наследник на В. И. Д. с ЕГН ********** и А. И. Д. с ЕГН **********, за осъждането на Г. К. С. да плати на „Т“ ЕАД топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот, находящ се в гр. С...., а именно: сума в общ размер на 184, 18 лв., от които: 150, 46 лв.

- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., 30, 30 лв. - мораторна лихва за забава за времето от 15.09.2019г. до 07.03.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 2, 77 лв. - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2020г. и 0, 65 лв.- мораторна лихва за забава върху втората главница за времето от 31.03.2019г. до 07.03.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – ФДР „Т“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4