Решение № 480 от 31.07.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№….. гр. Пазарджик, 31.07.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

ТАНЯ П.при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия П.АНД № 223/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „**“ № 12, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В., против Наказателно постановление № 468001- F501110 от 09.10.2019 г. издадено от директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 бук. „а“ във вр. с чл.2 ал.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл.5 ал.4 т.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява законовият представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и становище за основателност на жалбата, подкрепено от аргументирано писмено становище, като основен довод е, че АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява подробно устно и писмено становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като предлага същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на жалбоподателя и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това, че в качеството си на осигурител не е подало в срок декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за м. април 2019 г. Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. декларациите е следвало да бъде подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е. до 27.05.2019 г., вкл.

Нарушението било извършено на 28.05.2019 г. в гр. Пазарджик.

Декларациите за 21 лица били подадени по електронен път на 19.06.2019 г. и приети с Протокол № 13000193087308/19.06.2019 г. Налице било закъснение от 23 дни.

Нарушението било констатирано на 16.05.2019 г. в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, при възлагане на проверка за установяване на факти и обстоятелства с РИП № П-16001319087725/16.05.2019 г.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.3 ал.3 т.1 бук. „а“ във вр. с чл.2 ал.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4 т.1 от КСО, поради което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН бл.№ F501110 от 22.07.2019 г. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, без той да е бил канен изрично за това действие, като в същия било отбелязано, че се съставя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. На 26.07.2019 г. АУАН бил връчен на единия от представляващите дружеството-нарушител М.В.срещу подпис.

Въз основа на акта на 09.10.2019 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството чрез представляващия М.В.на 16.01.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е подадена от санкционираното дружество чрез представляващия Х.Т. чрез АНО до съда по куриер на 23.01.2020 г., поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Г.К.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.

Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото.

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Съдът намира за неоснователно основното от възраженията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, а именно за допуснато нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Вярно е, че АУАН неправилно е бил съставен срещу дружеството на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Установи се по делото, главно от показанията на св. Г.К., че последният е съставил против „Х.процесния акт в отсъствие на представител на дружеството и без същото да е било надлежно уведомено за съставяне на такъв.

При това положение не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на законовия представител на дружеството или упълномощено от него лице. Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя когато той е бил надлежно поканен, но не се е явил. В този смисъл е допуснато процесуално нарушение, но съдът намира, че същото не е съществено, доколкото не е засегнато правото на защита на дружеството-жалбоподател. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе, четири дни след съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, той е бил предявен и връчен (на 26.07.2019 г.) на надлежно представляващо дружеството лице. По този начин дружеството е узнало описаните обстоятелства по извършване на нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по тях. Факт е, че то не може да се защити по останалите обстоятелства описани в АУАН, а именно достоверността на отразената дата на съставянето му, присъствието на сочените свидетели при съставянето и относно самия актосъставител. Най-същественото от тези три обстоятелства е достоверността на датата на съставяне на АУАН с оглед преценка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че отразената дата на съставяне на АУАН- 22.07.2019 г. е достоверна, тъй като в поддържания регистър в НАП за издаваните АУАН номерата им и датите на издаване се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт, така че процесният акт е издаден на датата, посочена в него. Това се установява и от самата бланка на процесния АУАН. И с оглед на това, че четири дни по-късно е предявен и връчен на дружеството-нарушител, то това че актът е съставен в отсъствие на представляващ същото и че дружеството не е канено за съставянето му, не накърняват правото на защита на дружеството.

Съдът не споделя и второто изтъкнато основание, водещо до порочност на НП, а именно неспазването на срока по чл.34 от ЗАНН при съставянето на АУАН.

От показанията на актосъставителя- св. К., се установява, че на 16.05.2019 г. му е било възложено с резолюция да извърши проверка по отношение спазване на данъчно-осигурителното законодателство от дружеството- жалбоподател във връзка с получен по електронен път сигнал в НАП с твърдения, че дружеството не е подало декларации обр.1 и обр.6 за месеците декември 2018 г. и януари 2019 г. Св. К. извършил същия ден проверка в електронния масив на НАП досежно подадените от дружеството декларации по образец 1 и образец 6 и установил, че такива не са подадени в срок за няколко месеца. Той обясни също, че проверката се извършва с оглед въведените електронно данни в информационния масив на НАП по отношение на декларациите обр.1 и обр.6, в това число и кога са подадени тези декларации, респ. не са подадени такива. Не се спори по обстоятелството, че именно на 16.05.2019 г. е била възложена и извършена от св. К. тази проверка и че именно в хода на същата до издаването на АУАН е установено и нарушението и нарушителя, а в конкретния случай това безспорно е станало след датата на възлагане на проверката, като се има предвид, че нарушението е извършено на 28.05.2019 г., както и че декларациите за 21 лица са подадени по ел. път на 19.06.2019 г. Казано с други думи от 16.05.2019 г., респ. от 28.05.2019 г. и 19.06.2019 г. (както е в случая) до датата на съставяне на АУАН (22.07.2019 г.) не е изтекъл тримесечният срок за съставяне на акта по чл.34 от ЗАНН- от извършване/установяване на нарушението и нарушителя.

Съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посоченото в НП, че нарушението било констатирано преди неговото извършване, защото като дата на констатиране е посочена 16.05.2019 г., а дата на извършване- 28.05.2019 г. Съдът намира, че в случая е допуснато едно техническо несъответствие, тъй като както се посочи по-горе от гласните доказателства стана ясно, че проверката е назначена на 16.05.2019 г., но тя е продължила до момента на съставяне на АУАН и че в тази проверка са проверявани не само процесния период, но и много други периоди предхождащи и последващи същия и това се извлича и от данните в самата жалба като се има предвид, че срещу дружеството-жалбоподател са съставени още 23 НП, съответно АУАН, както и това че и преди да бъдат съставени АУАН св. К. отново е направил проверка в информационната система на НАП. Но дори и да се приеме, че допуснатото несъответствие в НП съставлява процесуално нарушение, то същото не е съществено, тъй като не нарушава правото на защита на санкционираното дружество- то е наясно с фактите по обвинението и е упражнило в пълен обем правото си на защита. Следва също да се каже и това, че датата на констатиране/установяване на нарушението не е сред задължителните реквизити на НП, а и в конкретния случай тя е без значение, тъй като АУАН е съставен в законоустановения тримесечен срок, считан от датата на извършване на нарушението. Последната е достатъчно ясна, не само защото е посочена изрично във фактическите обстоятелства- елементи на нарушението, но и в тези обстоятелства ясно е посочено, че се касае за неподадена декларация обр.1 за м. април и че същата е следвало да се подаде до 25-то число на следващия месец-май, т.е. до 27 май (в следващия работен присъствен ден, тъй като 25.05.2019 г. е бил почивен ден- събота). Тоест няма никакво съмнение кога е извършено нарушението.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП. Последното е започнало със съставяне на АУАН, който както се посочи е издаден в законоустановения срок. НП също е издадено в предвидения законов срок. И двамата акта са издадени от лица с материална и териториална компетентност. В същите е дадено пълно описание на нарушението и се съдържат всички съставомерни признаци. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалния представител свързано с нарушение на материалния закон, основаващо се на посочената за нарушена разпоредба- чл.3 ал.1 т.1 бук. „а“ изр.2 от Наредба Н-8/2005 г., която разписва, че подаването на декларацията обр.1 се подава при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Твърди се, че възнагражденията за м. април 2019 г. били изплатени по-късно. Това твърдение обаче не е подкрепено от каквито и да било обективни доказателства, защото видно от Справка-данни за осигуряване за м. април 2019 г. се установява, че декларациите за 21 лица са входирани на 19.06.2019 г., а в колоната за вид плащане не е отразено заплащането на допълнителни доходи след 25-то число на месеца (код 6). Именно изплащането на такива допълнителни доходи визира цитираната разпоредба от Наредбата. Ако такова възнаграждение е било изплатено, то осигурителят е следвало да подаде допълнителна декларация. В случая подаването на декларация обр.1 не зависи дори и от това дали и кога са начислени и изплатени или не възнагражденията на работниците и служителите.