Решение № 223 от 20.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Карлово, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100214 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.128, ал.1 СК, предявен от Л. Й. А., ЕГН: ********** и Д. П. А., ЕГН:

**********, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. „Л. П.“ №**, вх.*, ет.*, чрез адв. И. Т. против Ю. Т. П., ЕГН: ********** с адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ №*, ет.*, ап.*.

Ищците твърдят, че са родители на П. Д. А.-П., съответно баба и дядо на детето Д. Ю. П., ЕГН: **********. На **********. дъщеря им починала и внучката им останала да живее при тях, заедно с баща си – ответникът Ю. П.. Това било желанието на бащата, като ищците се съгласили.

Впоследствие бащата променил желанието си да живеят заедно.

В момента Д. била навършила * години и ищците твърдят, че я виждали изключително рядко. Правили множество опити да осъществят връзка с нея, но в повечето случаи това не се случвало, поради явното нежелание от страна на баща й да контактуват с нея. Причините за това не били неизвестни.

Твърдят, че на 24.10.2023 г. отправили писмена покана до бащата, в която за пореден път пояснили желанието си да установят някакъв режим на 1 лични отношения с тяхната внучка, както и полезното въздействие, което това би имало върху нея. Но и това действие останало безрезултатно.

Твърдят, че като баба и дядо на Д. искали да се грижат за нея и да помагат за нейното развитие. Това щяло да бъде изцяло в нейна полза, предвид случилото се с нейната майка, тъй като по този начин щяла да живее в нормална семейна среда, в която да може да контактува със своите роднини.

Имали всички необходими качества да отглеждат и възпитават Д.. Живеели в гр. К., което било на по-малко от 10 минути от гр. С., където в момента живеела Д.. Щели да имат възможността да я взимат и връщат за броени минути и обстоятелството, че живеят в различни градове не следвало да представлява какъвто и да било проблем. Домът им бил голям и хубав, като в него имало стая, специално обособена за Д.. В същото време в жилището, в което тя живеела в момента, нямала собствена стая.

Твърдят, че понякога ответникът изпращал други хора от гр. С., за да вземат Д. с междуградския транспорт от училището й в гр. К., като това спокойно можели да правят те, тъй като живеели само на около 4 минути пеша от нейното училище. С Д. се разбирали много добре и тя имала огромно желание да вижда баба си и дядо си и да прекарва време с тях.

Ищците посочват, че според чл.128 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. От трайната съдебна практика се налагал изводът, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. Интересът на всяко дете бил да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получавало възпитание, подкрепа, придобивало опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата не било в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. В този смисъл била съдебната практика, в частност Решение № 60270 от 21. 01. 2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г., IV г. о., ГК, според което: „Интересът на детето да контактува с бабата и дядото се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето“.

Ищците, в качеството им на баба и дядо на детето Д. Ю. П., ЕГН:

2

**********, молят съда да постанови решение, с което определи режим на лични отношения между тях и внучката им, като същите да могат да я виждат и вземат при себе си както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък в 18:00 часа до неделя в 17:00 часа, с преспиване; през летния период за 14 дни – 7 дена през месец юни и 7 дена през месец август, във време различно от времето на годишния отпуск на бащата; за Коледните празници (25-26 декември) – всяка нечетна година от 12:00 часа до 12:00 часа; за Новогодишните празници (31 декември-01 януари) – през всяка четна година от 10:00 часа до 20:00 часа; първите два дни от Великденските празници (Разпети петък и Велика събота) всяка нечетна година от 10:00 часа до 18:00 часа и последните два дни от Великденските празници (Великден - неделя и Велики понеделник) всяка четна година от 10:00 часа до 18:00 часа; на личните празници на детето (рожден ден, имен ден, завършване на учебната година и други подобни) – по договорка между страните; на личните празници на бащата и/или бабата и дядото, празнуващият има право да бъде с детето от 10:00 ч. до 20.00 ч. през конкретния ден. Претендират разноски.

Oтветникът, чрез пълномощника си адв. Г. Г., оспорва иска.

Твърди, че бил роден и израснал в гр. С.. През 2007 г. се запознал с П. А., а през 2009 г. се сгодили. Годежът бил в гр. К. от уважение към нея и нейните родители. През 2011 г. сключили граждански брак, отново в гр. К. и отново от уважение към нейните родители. На ************* г. в гр. С. се родила дъщеря им Д., кръстена по негово настояване на дядо си Д. П. А.. За огромно нещастие сутринта на ********** г. П. внезапно починала в столичната болница, в която родила. Причините към момента оставали неясни, за което се водело и наказателно дело в СГС, продължаващо вече 9 години.

Ответникът твърди, че трагедията от загубата била и все още е неописуема за него, за Д. и за сем. А.и. Бил изключително труден момент за всички и той ги попитал дали може с детето да се преместят при тях в К., за да може Д. да е близо до баба си и дядо си. По този начин заедно да се опитали да минат през тежкия момент и Д. да дава радост на всички. По това време не осъзнавал колко тежко ще му бъде, освен от загубата на съпругата си, която била най-близкият му човек, но и да смени изцяло средата си на живот. Оставил дома си, оставил добре платената си работа и всички свои близки и роднини, за да може Д. да е до баба си Л. и дядо си Д.. Смяната на средата била допълнителен шок, но най-важното било Д. да дава радост на баба си и дядо си, които загубили дъщеря си.

3

Ответникът твърди, че ищцата Л. А., както и М. А. (другата дъщеря на Д. и Л. А.и) помагали много в първите месеци за отглеждането на Д..

Неговата майка, която била а. гражданин, медицински работник и живеела във В., също идвала много често да му дава подкрепа, съвети и да му показва кое как да прави в грижите си за Д.. Две години бил в майчинство. През цялото това време, хората в чиято фирма работел в С., се интересували какво се случва с него и с детето. Всеки път го уверявали, че работното му място при тях се пази, че много разчитат на него и нямат търпение да се върне в С..

През тези две години голяма помощ и подкрепа му оказвали Л. и М. С.. Л. била негова първа братовчедка по майчина линия, а М. – неин съпруг и кръстник на Д.. Те двамата били първите, които дошли при него в столичната болница на фаталния ************ г. Л. била другият му най-близък човек след П., тя му била като сестра и имал уверението й до ден-днешен, че може да разчита на нея и М. за всичко, ако решал да се прибере в С..

Майката на ответника В. В. била а. граждани и живеела във В., където също имало много добри условия за живот за него и дъщеря му. Тя неведнъж му била казвала, че ако реши да се премести във В., винаги можел да разчита на нея в намирането на детска градина за Д. и работа за него. През тези две години на майчинство нямало и ден, в който да не мисли как да постъпи, дали и кога да се приберат с дъщеря си в С., дали да отидат във В. или да останат да живеят в К.. Винаги на първо място била Д. и това кое е най-добро за нея.

В К. живеели в имот в центъра на града, собственост на сем. А.и, където ищците живели и в момента. Този имот обаче представлявал хотелски комплекс, в който имало ресторант, съответно –сервирал се алкохол. Дворът на въпросния имот се ползвал лятото за ресторанта и в топлите месеци било доста неприятно да се разхождаш в двор, където се разлива алкохол, чуват се нецензурни думи и псувни – най-вече в късните часове на денонощието.

Ответникът не искал дъщеря му да расте, гледайки и слушайки подобни неща.

Времето за ясли наближавало и той трябвало да вземе решение къде да продължат да живеят с детето. Имал апартамент в гр.С. и решил да се преместят там. Решението било трудно, защото от една страна в родния си град С. имал своята среда, работа, близки и роднини, имал предложение от майка си за В., а от другата страна били бабата и дядото на Д., които след загубата на едната си дъщеря, в лицето на Д. виждали някаква утеха. Другата дъщеря на ищците – М. А., живеела в А. с другите им внуци.

4

Ответникът и дъщеря му се установили в С.. В апартамента живеела и неговата баба по бащина линия, която също много обичала и помагала със съвети за отглеждането и развитието на дъщеря му. Винаги, когато пожелаела, ищцата Л. А. взимала Д. от ясли, а впоследствие и от детската градина. Винаги, когато ищцата пожелаела детето да остане за няколко дни при тях, ответникът се съгласявал, освен ако нямали вече направени планове за пътуване до С. или на друго място. Дори имало периоди, в които на ищцата й било много тежко и мъчно за дъщеря й П. и ответникът се съгласявал Д. да прекарва по-голямата част от месеца при баба си и дядо си. Това оказало голямо влияние върху Д., защото тя била постоянно тъжна, че си няма майка.

Правело впечатление, че ищецът Д. А. се обръщал тогава, а и до ден-днешен към детето с името „П.“, ищцата Л. А., освен че се обръщала по същия начин към Д., й казвала дори и пред баща й, че спокойно може да й казва „мамо“ вместо „бабо“. Това силно обезпокоило ответника, който споделил притеснението си с ищците. Казал им, че това според него не е нормално и че не му е приятно. Те реагирали грубо и с неразбиране към притеснението му.

Ответникът твърди, че е дете на разведени родители и най-голямата му мечта била да си има собствено семейство, изградено с любов и разбирателство. Поради тази причина силното му желание било дъщеря му да расте не без женско присъствие, защото била момиче, а нито той, като мъж, нито бабите, можели да й дадат вниманието, което една добра жена до него можела да й даде.

През 2022 г. ответникът за пореден път срещнал Д. К., с която се познавали от деца. Тя била образована, възпитана и от семейство с добра репутация. През 2023г. с Д. станали много близки и Д. започнала много да я харесва. Така постепенно, но не без одобрението и желанието на Д., започнали да живеят заедно. На 19.07.2023г. се сгодили и на 19.10.2024 г. предстояло да сключат граждански брак

Присъствието на Д. К. в живота им се отразявало изключително добре както на ответника, така и на детето. Д. в момента била ученичка във *******„*“ клас в ОУ „Св. Св. К. К.“ в гр. К. и имала отличен успех. Д. изключително много помагала с домашните на Д., научила я да си прави прически, да подбира и подрежда дрехите си. Училището било избрано от ответника така, че да е близо и удобно и за бабата и дядото – сем. А.и. От училище Д. се взимала от баща си или от Д., за което били уведомени класната ръководителка и директорката на учебното заведение.

През лятото на 2022 г. ответникът направил основен ремонт на 5 апартамента си в гр. С., който впоследствие с Д. превърнали в уютен дом за тях тримата с Д.. Често ищецът Д. А. му давал съвети и дори му услужвал с инструменти. След ремонта, който приключил преди първият учебен ден на детето, то вече разполагало със собствена стая, в която имало две легла и бюро, на което на централно място била поставена снимка на майка й. Имало също телевизор, лаптоп и всички помагала, необходими за учебния процес. Д. разполагала със собствен мобилен телефон, подарен от баща й. Той постоянно бил в нея, за да може свободно да общува с всеки един от нейните близки и любими хора. Най-много обичала да общува с роднините им в С. и братовчедите си – другите внуци на ищците, които живеели в А..