Решение № 79 от 02.04.2024, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр.Мадан, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100348 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, както слевда:

Да бъде прогласен за нищожен Договор № **, сключен с „П.

КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите чл.26, ал.1, Закона за защита на потребителите чл.143 и сл. и Закона за потребителския кредит чл.

11, ал. 1, т.11 ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен искът за прогласяване на целия договор, моли да бъде уважен иска за обявяване на нищожността на клаузата, касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ и даваща право на ответното дружество да получи заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги по договор № ** в размер на 4600,00 лева на осн. чл.

10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Да бъде осъдено „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД да върне на ищеца сумата от 2072.14 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 05.03.2024), представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договора за периода от 05.10.2019г. до 20.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Да бъде осъдено „П. КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД да върне на ищеца сумата от 3316,78 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 05.03.2024), представляваща платена без основание такса по пакет от 1 допълнителни услуги по договора за периода от 05.10.2019г. до 20.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по договор за потребителски кредит № **. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именован „Параметри", ищцата следвало да върне сумата по кредита в размер на 5000лв. при ГПР 48,92%, годишен лихвен процент 41.00 % при срок на кредита от 24 месеца върху главницата от 5000 лв. Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 4600,00 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 2407.41 лева или за срока на договора е следвало ищцата да върне сумата от 12007.41 лв. Счита, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 7007,41 лева. Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като счита, че е накърнен принципът на „добри нрави“. Посочва, че когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на ползване /24 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 250 % по-висок от стойността на заема не било обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Договорената между страните лихва в размер на 41,00 % годишно, към която следвало да се прибави скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги, надхвърляла с над 10 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. Процесната клауза на договора, обективирана в раздел 6 от договора накърнявала договорното равноправие между страните, противоречила на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. В ОУ били уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта било необходимо да се подпишат допълнителни споразумения. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като посочва, че при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, 2 уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване па становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече било налице към момента на сключване на договора за кредит. По отношение на услугата „Флекси“ било видно, че предварително били разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касаело за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга бил несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Сумата търсена на базата на това споразумение - 4600,00 лв. е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, а именно сума в размер от 7407.21 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, а именно сума в размер от 12007.41 лева, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищеца е предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предоставени са му и общи условия по договора за кредит, представляващи неразделна част от него. Всички документи са подписани от ищеца. В процесният договор за потребителски кредит се съдържа и информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл.11 ЗПК посочен е годишният лихвен процент - 41.00 %, посочен е и размера на ГПР 48.89. Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 2895.80 лв., която е следвало да бъде върната в сравнително кратък срок и съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за кредит, предоставен от финансова институция, която се издържа само и единствено от това, размерът на 3 годишния лихвен процент от 41.00 % при потребителски заем със срок на ползване от 36 месеца не противоречи на добрите нрави, тъй като бил обясним с разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Счита, че меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви. В процесния договор годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.89 %. Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите имало за цел да защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на кредита. Тази цена включвала всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора, примерно изброени в чл.

19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора).

Възнаграждението за кредитодателя

(възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен ресурс било само един от компонентите на ГПР, а останалите, били онези предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на услугата. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това била недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Счита, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК били абсолютно неоснователни.

След като ищецът сам бил заявил желание да ползва услуги Фаст и Флекси, се е съгласил да заплати уговореното между страните в договора възнаграждение за същите тези услуги. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното заверено копие от договор за потребителски кредит П. кредит стандарт № ** се установява, че на 31.08.2019 г. е бил сключен посоченият договор между П. Кредит България, в качеството на кредитор и Ф. А. Б. - клиент, по силата на който на ищцата е била предоставена сумата от 5000 лева, при срок на кредита: 24 месеца, падеж на първа вноска - 05.10.2019 г. и краен падеж на договора 05.09.2021 г., с размер на вноската по кредита:308,65 лева, ГПР 48,89%, ГЛП 41%, дължима сума по кредита: 7407,41 лева. Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“, 4 предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ възлизало на 1500 лева, а за допълнителната услуга „Флекси“ на 3100 лева.

Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от 191,67 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 12007,41 лева, а общият размер на вноската 500,32 лева. По делото са приети като доказателства Общи условия на П. кредит България към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № ** със закупена допълнителна услуга. В чл. 15 от ОУ е посочено, че клиентите и солидарните длъжници може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една или повече допълнителни услуги към ДПК. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане и становище към искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит. Всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получавал право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на описаните в чл. 15.2.1 /отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ чл. 15.2.2 /намаляване на части или накуп допустимия брой погасителни вноски/ и чл. 15.2.3 /промяна на датата на падеж/ от ОУ изисквания.