Определение № 369 от 18.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Кюстендил, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500083 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №11918/20.12.2023г., депозирана от А. И. Й., с ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 2 4 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „*********************“ № ***, ет. *****, представлявано от Д. М. М. - Управител, email: *******, насочена против Решение №577 от 14.12.2023г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1008 по описа за 2023г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено по отношение на „*****“ ООД, гр. С.. бул. „*************, че клаузата за неустойка в договор за потребителски кредит №***** с А. И. Й. е нищожна и е осъдил „*****“ ООД да върне на А. И. Й. 10 лв. ведно със законна лихва. Не e уважил искане за разноски.

Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение, като моли същото да бъде отменено, в частта с която е постановено при условията на чл.237 от ГПК по отношение на осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1 от ГПК и е осъден ответникът да заплати сумата от 10 лв. ведно със законната лихва като недопустимо.

Излага аргументи в насока, че ответникът е признал осъдителния иск, а въззивникът е направил искане до първоинстанционния съд за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК; респ. поисканo е с молба от 13.11.2023г. решение по този ред само за установителния иск. По отношение на осъдителния иск изразеното становище по него е било делото да продължи по общия исков ред, но постановеният акт при условията на чл.

1

237 от ГПК е и по отношение на осъдителния иск.

Моли за постановяване на решение, с което да бъде обезсилено атакуваното съдебно решение в обжалваната част с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Дупница.Претендират се направените разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

**************************ез пълномощника юрисконсулт Ц.Б., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че правилно РС - Дупница се е произнесъл с решение по чл. 237 ГПК.

Тази страна счита, че съдът е кредитирал правилно процесуалните действия на ответника по делото, във връзка с признаването на предявените искове в условията на кумулативност в срока по чл. 131 ГПК;съответно първоинстанционният съд е постановил решение при признание на иска по отношение на двата предявени иска - установителен и осъдителен.Твърди, че не е налице нужда от отделна защита по предявените искове. Сочи практика на Съда на ЕС в насока справедливост и разумни съдебни разноски. Също излага твърдение, че съдебните разноски не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт.

Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв .

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивната страна.

С Определение № 59/17.01.2024 г. районният съд е оставил без уважение искане за допълване на решение в частта за присъждане на разноски 50лв. –държавна такса и 960 лв. – адвокатски хонорар.Молбата в тази връзка е била депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – лично и като процесуален представител на А. И. Й..

В срока за обжалване е депозирана частна жалба с вх. № 855/24.01.2024г. от А. И.

Й. чрез процесуалния му представител адв. Д. М., насочена против така постановеното определение, в което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски.

Частният жалбоподател не споделя доводите на съда, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска, с което били налице двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. В процесния случай сочи, че не е налице нито една от двете кумулативни предпоставки.

Твърди, че в процеса е установено , че частният тъжител е заплатил процесната неустойка и затова съдът е уважил предявения осъдителен иск.Излага твърдения в насока, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като частният тъжител се нуждаел от съдебна защита, за да установи и нищожността на неустоечната клауза и да си получи обратно платената без основание сума.

Моли за отмяна на атакуваното определение и уважаване на исканията по реда на чл.248 от ГПК.

В срока за отговор е депозиран писмен отговор от насрещната страна „*****“ ООД чрез процесуалния представител адв. Х. М. – САК, с който се оспорва частната жалба срещу 2 определението като неоснователна и депозирана при явна злоупотреба с права.

Аргументи се излагат в насока, че определението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита, че са налице и двете кумулативни предпоставки, уредени в закона - ответникът да признава иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Искането за присъждане на разноски счита за несправедливо и необосновано, накърняващо правата на ответника. Счита още, че не се дължат разноски предвид наличието на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, като сочи съдебна практика в същата насока.Твърди още, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство, също сочи съдебна практика в тази насока. Първоинстанционният съд основателно оставил искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение, при спазване на процесуалните правила и принципи.

Моли за отхвърляне на частната жалба като неоснователна.

Кюстендилският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна , като са насочени срещу съдебни актове, които подлежат на въззивна проверка.

Атакуваното решение е такова, постановено по реда на чл.237 ГПК.Решението при признание на иска е съдебно решение по съществото на материалноправния спор, въведено в българската правна система с приемането на действащия ГПК. Решението при признание на иска не може да бъде засегнато от някои пороци, които са типични за обикновеното решение - например неправилност, тъй като не представлява извод на съда по съществуването на спорното право, който да се квалифицира като неправилен, а се основава на съвпадащите изявления на страните по този въпрос. По своята правна същност направеното признание на исковата претенция представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение.

В случая, с обжалваното решение е постигнат целеният от ищеца (сега въззивник) резултат, тъй като неговите искови претенции са изцяло удовлетворени, поради което за същия липсва правен интерес от обжалването му от тази страна, а насрещната такава не го е обжалвала и поддържа, че направеното признание обхваща и двата кумулативно предявени иска.В случая не са налице и хипотезите на чл. 237, ал. 3– ГПК.

При тези обстоятелства настоящият състав намира, че въззивното производство по жалбата на А. И. Й. срещу Решение №577 от 14.12.2023г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1008 по описа за 2023г. на същия съд следва да бъде прекратено.

Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК в този случай на въззиваемото дружество се дължат разноски, които са поискани, като същите следва да се определят в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

3

По частната жалба :

Ответникът по иска следва да заплати поисканите и доказани разноски в първоинстанционното производство по представен списък по чл. 80 ГПК на ищеца- т.е. сумата 50 лв. заплатена държавна такса.

Ответникът по иска следва да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл.9,ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който извод се налага с оглед предмета на представения договор за правна защита и съдействие – л.30 от първоинстанционното дело. С този договор се очертава основанието и предмета на договора и обема на осъществяваната защита, която е безплатна за ищеца, като ищецът е възложил изготвяне и депозиране на искова молба, но не и процесуално представителство.

Неоснователно е искането на ответната страна за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Не е налице втората кумулативна предпоставка, тъй като дружеството е станало причина за завеждане на настоящото дело, предвид направеното признание, че от ищеца са заплащани суми, по призната за нищожна неустоечна клауза.

Ето защо, след отмяната на определение №59/17.01.2024г. по гр.дело №1008/2023г. въззивният съд ще постанови съдебен акт за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №11918/20.12.2023г., депозирана от А. И. Й., с ЕГН **********,срещу Решение №577 от 14.12.2023г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1008 по описа за 2023г. на същия съд и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.дело №83/2024г.на ОС – Кюстендил.

ОСЪЖДА А. И. Й., с ЕГН **********,от гр.********************, да заплати на „*****“ ООД, гр. С.. бул. „*************,ЕИК *****, разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.юрисконсултско възнаграждение.

ОТМЕНЯ Определение № 59/17.01.2024 г., постановено по гр.дело №1008/2023г.на РС – Дупница и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „*****“ ООД, гр. С.. бул. „*************,ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Й., с ЕГН **********, от гр.********************, разноски в размер на 50лв. заплатена държавна такса за производството по гр.дело №1008/2023г.на РС – Дупница.

ОСЪЖДА „*****“ ООД, гр. С.. бул. „*************,ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. М. М. – управител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър 4

БУЛСТАТ под № ********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 2 4 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „*********************“ № ***, ет. 5, оф. 5.3, сумата 400 лв./четиристотин лева / възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца в първоинстанционното производство по гр.дело №1008/2023г.на ДнРС А. И. Й., с ЕГН **********.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му в частта, в която е прекратено настоящото въззивно производство, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5