Решение № 1328 от 14.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222120104370 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от П. Х. П., ЕГН ********** от *** против Г. Ф. П., ЕГН ********** от *** за осъждане на ответника да предаде на ищеца завладяната от него част от имот с идентификатор ***, с адрес ***, по границата в югоизточната част на имота, на площ от 200 кв.м.

Твърденията са, че ищецът е съсобственик в посочения имот, целият от 1119 кв.м., като притежава ½ ид.ч., придобита по наследство от наследодателя Х.П.П..

Останалата част от имота е на Д. П. П., придобита от това лице с договори за издръжка и гледане и дарение. Ответникът владее 200 кв.м. от терена, по границата в югоизточната част, без правно основание. Въпреки водените разговори, отказва да освободи имота. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.108 ЗС.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че никога не е владял и не владее част от имот с идентификатор ***. Владее 225 кв.м. в съседство с имота на ищеца, като те са част от имот, който е бил с площ от 1 декар и е закупен от баща му с договор от 1950г. Процесните 225 кв.м. се стопанисват само от ответника и никой не е претендирал за тях от 1950г. до сега. На границата между имотите е засят чемшир, който и към момента е на място. Ищецът според нотариалния си акт има 595 кв.м. от имота и не може да се легитимира като собственик на процесните 200 кв.м.

Моли за отхвърляне на иска.

1

В съдебно заседание е уточнено, че се претендира ищецът да е собственик на 595 от 1119 кв.м. от имота.

Също в съдебно заседание исковата претенция е уточнена и съдът е приел уточнението в смисъл, че предмет на делото и на претенцията за предаване на владението са 258 кв.м. от имота, според заключението на вещото лице.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Искът е основателен.

Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В случая предпоставките на тази норма са изпълнени.

Фактите са такива, както са описани в исковата молба. С нот. акт№ *** том ***, дело № ***г. П. А. П. е подарил на своя син Х.П.П. собствения си имот, представляващ едно незастроено дворно място от 595 кв.м., образуващо парцел *** в кв.22 по плана на с.***. Дарителят се е легитимирал за собственик на имота с нот. акт № ***г., том ***, дело № ***г. Така с договора на дарение Х.П.П. е станал собственик на парцел *** в кв.*** по плана на селото. Видно от удостоверение за наследници, Х.П.П. е починал през 2004г. и е оставил за свои наследници съпругата си Р. Д. П.а и сина си П. Х. П., който е ищец по настоящото дело. Ето защо по силата на наследственото правоприемство, ищецът е наследил и станал собственик на ½ ид.ч. от имота.

С нот.акт № ***г., том *** , дело № ***г. П. А. П. е продал на сина си Д. П. П. собствения си недвижим имот в с.***, представляващ дворно място, урегулирано в парцел *** в кв.***, с площ от 620 кв.м., ведно с построената в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 75 кв.м.

Ответникът е представил договор от 11.12.1950г., с нотариална заверка на подписа, с който Ф. А. П., негов баща е закупил един декар нива, находяща се в землището на *** за сумата от 25000 лева. От деня на договора купувачът е влязъл във владение на имота. Според т.4 от договора, продавачите се задължават да снабдят купувача с нотариален акт, когато бъдат улеснени и когато последния ги покани.

За да се идентифицира разположението на имота с площ и граници, по делото е изготвена съдебно-техническа експертиза. Тя е установила, че за с.*** са действали следните планове: кадастрален и регулационен план от 1940г., кадастрален и регулационен план от 1967г. и кадастрален и регулационен план от 1987г., който е действащ и към момента. Претендираната площ е нанесена в кадастралния план като имот с пл. № *** и в разписния лист е записана на Ф. А. П.. В момента процесният имот е съответен на УПИ ***, ***, в кв.***. УПИ ***, *** съответства на части на бивши парцели ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** в бивш кв.22 по недействащия план от 1967г. УПИ ***, ***, кв.*** съответства на части от бивши парцели ***, *** и *** в бивш кв.16 по недействащия план от 1940г. По сега действащата кадастрална карта, одобрена през 2009г., процесният имот е с идентификатор ***.

Вещото лице е посочило, че нотариалните актове, с които П.А.П. е прехвърлил 2 в полза на сина си Х.П.П. дворно място от 595 кв.м. и в полза на сина си Д. П. П. дворно място от 620 кв.м. и двуетажна къща, са издадени по време на действието на плана от 1967г. ПИ с идентификатор ***, с площ от 1119 кв.м. съответства на УПИ ***, *** по плана от 1987г., който е съставен от парцел *** с площ от 595 кв.м. и парцел ***, *** с площ от 620 кв.м. или общо двата парцела са с площ от 1215 кв.м.

Според вещото лице, разликата от 96 кв.м. се дължи на това, че контура на парцелите и УПИ не съвпадат точно /на комбинираната скица контурите са нанесени в синьо по плана от 1987г. и в зелено по плана от 1967г./.

По-нататък експертизата е установила, че ответникът владее 258 кв.м. от 595 кв.м. в югоизточната част на имота. Площта, владяна сега от ответника, е част и от имота от 1000 кв.м. по договора от 11.12.1950г. Площта от 258 кв.м., която владее ответникът, е част от ПИ с идентификатор ***, като в този имот има изградена ограда от бетонови колове и оградна мрежа, която представлява видима, ясна, трайна граница, отделяща площта, която владее ответникът.

Вещото лице сочи, че по плана от 1949г. процесната площ, завладяна от ответника, попада в парцел ***, по плана от 1967г. тази площ попада в парцел ***, ***, като е част от имот № ***, а по плана от 1987г. площта попада в парцел ***, *** и е отразена в кадастралния план като имот с пл. № ***, а в разписния лист имотът е записан на Ф. А. П.. Според експертизата, и по трите плана регулацията не е приложена на място.

При това положение съдът намира, че искът по чл.108 ЗС е основателен.

Ищецът е наследил от своя баща ½ от имота, който по плана от 1967г. е представлявал 595 кв.м. от парцел *** в кв.***. Другата ½ е собственост на неговата майка.

Процесната площ, владяна от ответника, попада именно в парцел ***, *** по плана от 1967г. По плана от 1987г. е изчертан вече УПИ *** , ***, който е съставен от парцел *** с площ от 595 кв.м. и парцел ***, *** с площ от 620 кв.м. Следователно, по плана от 1987г. процесният имот е част от УПИ *** , ***, съответно владяната от ответника площ от имота също е част от посоченото УПИ. ПИ с идентификатор *** съответства на УПИ *** по ПУП-а от 1987г. С други думи, имотът на ищеца, придобит по наследство, е част от ПИ с идентификатор ***, като площта, завладяна от ответника, е собственост на ищеца до размера от ½ ид.ч., по наследство от неговия баща.

С договора от 11.12.1950г., бащата на ответника е закупил 1 декар, като според вещото лице площта от 258 кв.м., владяна от ответника, е част от този декар. Съдът обаче намира, че договорът не е могъл да прехвърли валидно собствеността върху имота в полза на купувача. Към момента на сключването му е действала разпоредбата на чл.219 ЗЗД /отм./, според която договорите за прехвърляне право на собственость или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да ставатъ, подъ страхъ на недействителность, съ нотариаленъ актъ. В случая няма сключен нотариален акт, а само подписан договор с нотариална заверка, който не е нотариален акт и не е могъл да прехвърли собствеността поради липсата на форма. Този договор не прехвърля собствеността, а следва да се приеме за предварителен договор, още повече че по т.4 от него изрично е записано задължението на продавачите да снабдят купувача с нотариален акт, което не се е случило.

Следователно, ответникът не е станал по наследство собственик на процесната площ, която се владее от него. Фактът на владението е установен както от експертизата, така и от разпитаните свидетели Ж. и Н. Св.Ж. е заявил, че имотът е на П., но е като разделен на две. Св.Н. е споделил, че мястото на Г. е оградено с ограда от бетонни колове и мрежа, като между неговото място и мястото на П. има и бръшлян.

3

От своя страна ищецът е собственик на ½ ид.ч. от 595/1119 кв.м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта, по наследство от своя баща. С плана от 1987г., одобрен при действието на ЗТСУ /отм./, са обединени в един УПИ /а именно УПИ ***/ бившите парцел *** /собствен на бащата на ищеца/и парцел ***. Така УПИ *** е станал съсобствен между бащата на ищеца, респ. ищеца след смъртта на баща му и Д. П.

Според Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. В случая ищецът е собственик на ½ ид.ч от 595/1119 кв.м. от имота и трябва да се признае за собственик за посочената ид.ч., като се отхвърли иска за останалата ½ ид.ч., която е собственост на неговата майка.

Ответникът владее без правно основание процесната площ, тъй като не е собственик по наследство от своя баща. Ето защо той трябва да се осъди да предаде тази владяна площ, която да се ревандикира в полза на ищеца. Независимо, че ищецът не е едноличен собственик на имот ***, той има правото да иска предаването на цялата владяна от ответника площ, тъй като предявяването на иска по чл.108 ЗС е акт на управление на общата вещ и може да се извършва от всеки съсобственик.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от 1267.50 лева.

Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Ф. П., ЕГН ********** от ***, че П. Х. П., ЕГН ********** от гр.***, кв.***, *** е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 595/1119 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, с площ от 1119 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за другата ½ ид.ч.

ОСЪЖДА Г. Ф. П., ЕГН ********** от *** да предаде на П. Х. П., ЕГН ********** от гр.***, кв.***, *** владението на реално обособена част от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес ***, която реално обособена част е на площ от 258 кв.м., находяща се в югоизточната част на имота, изчертана по скицата на вещото лице на стр.99 от делото, която скица се обявява за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Г. Ф. П., ЕГН ********** от *** да заплати на П. Х. П., ЕГН ********** от *** сумата от 1267.50 лева /хиляда двеста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

4

Вярно с оригинала.

Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________

5