Решение № 4 от 03.01.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 03.01.2019 г. гр. Пазарджик

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАЙА ПОПОВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 3771 по описа на РС Пазарджик за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове в условията на обективно и кумулативно съединяване с правно основание чл.106, ал.3 ЗДСл, вр.чл.234 и чл.235 ЗМВР, вр.§ 64 ПЗР ЗИД ЗМВР/отм./.

Производството по делото е образувано по предявен от В.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Т.Д.,*** - пълномощник, съдебен адрес:***, тел.********* против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", Адрес: гр. София 1309 ул.“Пиротска" №171А, представлявана от Н.Н.– директор иск с правно основание чл. 234 от ЗМВР.

Твърди се в исковата молба, че ищецът бил в служебни правоотношения с ответника ГДПБЗН, като бил назначен на длъжност - първоначално „командир на екип", впоследствие „младши експерт - командир на екип" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" -Пазарджик към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР от 28.12.2009г. до 17.10.2016г. - общо в продължение на 06 години 09 месеца и 19 дни.Отделно имал стаж за извънредния труд в МВР 19 дни (158 часа.), съответно общият ми стаж в МВР е 06 години 10 месеца и 18 дни.

Служебното му правоотношение било прекратено със Заповед № 1983К-1520/17.10.2016г. В Справка за изплащане на еднократно парично обезщетение, на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение с Peг. № 1019р-4745/07.12.2016г. било посочено, че му се дължат следните обезщетения :

06 броя брутни месечни възнаграждения (БМВ) при база за изчисляване на обезщетението на осн.чл.239 ал.1 ЗМВР - 954.80лв, или в общ размер 5728.80лв.

Тази сума му била преведена своевременно.

Твърди, че определеният брой обезщетения не съответствал на дължимите му, тъй като бил придобил стаж при предходен работодател, на когото ответникът бил правоприемник, а именно: Работил бил в Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА), Дирекция „Гражданска защита" („ГЗ"), с последващо наименование - Министерство на извънредните ситуации (МИС), от 25.10.2007г. до 28.12.2009г. с прослужено време 02 години, 02 месеца и 03 дни.

Длъжността, която изпълнявал в МДПБА, впоследствие МИС била „главен специалист, спасител и ръководител на група – 1-ва категория труд. Общият размер на прослуженото време, за което му се полагало обезщетение било 09 години, 0 месеца и 11 дни, включително извънреден труд.

Сочи, че му се дължали 9 БМВ, от които са му били изплатени само 6, като дължими обезщетения по чл.234 ал.1 ЗМВР. Оставали 03 БМВ при база 954.80лв, в общ размер 2864.40лв. и мораторни лихви за периода от 18.10.2016г. до датата на завеждане на иска пред съда в размер на 522.20лв.

Оформен е петитум, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" да заплати на ищеца Р. сумата от 2864.40лв, представляваща обезщетение на основание чл. 234 (1) от Закона за МВР; Мораторна лихва върху обезщетението от 2864.40лв за период от 18.10.2016г. до завеждане на иска в съда, в размер на 554.89 лв.. Законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Прилагат се писмени доказателства: Заповед № 1983К-1520/17.10.2016г.; Справка Per. № 1019р-4745/07.12.2016г. Извлечение от Трудова книжка № 282, серия И, № 193283 ва В.Р.. Удостоверение за класиране и пенсия от 18.11.2014г. Удостоверение за класиране и пенсия от 24.01.2017г. Разпореждане № ********** от 08.04.2015, от 19.08.2015 и 02.05.2017.Справка за мораторни лихви.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който оспорва, предявените от В.А.Р. искове, както по основание така и по размер, като неоснователни и недоказани. Изтъкват се следните съображения:

От представеното ксерокопие на извлечение на трудовата книжка на ищеца с исковата молба се установявало, че за периода от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. е работил в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (преименувано на Министерство на извънредните ситуации) по трудово правоотношение. Представен е и като доказателство трудов договор № ЧР-01-1330/23.10.2007 г. , връчен на 25.10.2007 г. и Заповед № ЧР-01-2915/15.12.2009 г. за прекратяване на трудовите правоотношения с МИС, от който било видно, че ищецът бил назначен на длъжност „главен специалист, спасител и ръководител на група" в Дирекция" Гражданска защита" област Пазарджик. Общият трудов стаж в МИС, отбелязан в трудовата му книжка бил 2 год. 2 месеца и 3 дни.

Твърди се, че от представените доказателства за периода от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. ищецът е бил служител, съобразно разпоредбите на КТ, като едва от 28.12.2009 г. ищецът е заел длъжност в МВР за държавен служител по смисъла на Закона за МВР.

Заявява се, че съгласно действащият към момента чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. При определяне размера на обезщетението по чл.234 от ЗМВР се вземали предвид прослужените години, определени в чл.235 - като държавен служител, офицер или сержант в МВР; като гражданско лице в МВР :като служител по отменения §19 oт ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи.

Посочва се, че нормата на §57 от ПЗР нямала пряка връзка с приложението на чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.). Това било така, защото тя установявала фикция относно стажа по ЗДСл и по КТ на визираните в нея служители ( тези по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР. обн. ДВ. бр.93/2009 г. отм.) и не приравнявала стажа по КТ към служебен стаж.

Безспорно било, че за времето от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. ищецът не бил работил в МВР, поради което този му стаж не попадал в приложното поле на разпоредбата чл. 235. ал.1. oт ЗМВР, като от друга страна в случая не били налице и предпоставките за приложението на изключението по ал. 2 на същия член, тьй като при прекратяването на правоотношенията му с МВР през 2016г. същият не бил прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл. 235. ал. I ЗМВР и служебното му правоотношение не било прекратено поради пенсиониране.

Твърди се, че в случая ищецът от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. е бил в трудови правоотношения с МИС и приложимата норма към 17.10.2016г. била чл.222, ал. 3 от КТ, според която при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той имал право па обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

От доказателствата по делото, сочени и от ищеца, В.Р. се установявало, че той е постъпил в МИС на 27.10.2007 г. и служебните правоотношения с МВР се прекратили на 17.10.2016 г., поради навършване на пределна възраст за работа в МВР -60 години, а не поради пенсиониране.

Счита се, че при прилагането на §63 и § 64 от ЗИДЗМВР (отм.), обн. 13 ДВ, бр.93/24.11.2009 г. нямало на лице непрекъснат стаж при един и същи работодател 10 години.

Следователно ако не били преобразуванията на системата на гражданска защита посочени в ГР №10/2013 г. на ВКС преди назначаването му в МВР, то ищецът би получил 2 заплати съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и то ако е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди се, че съгласно практиката на ВКС служителите от системата на гражданската защита можели да получат разликата в съответния брой заплати до пълния размер на съответното обезщетение в случая по КТ, което той би получил ако не са преобразуванията на органите на гражданска защита. Ищецът бил получил 6 броя заплати на основание чл.234 от ЗМВР, т.е. е получил повече заплати, отколкото би получил по КТ преди преназначаването си в МВР. Нямало разлика за допълващи обезщетения, тъй като бил получил 6 броя заплати по чл.234, ал.1 от ЗМВР, а като работещ по трудови правоотношения в МИС до 28.12.2009 г., би получил 2 броя заплати като обезщетение по чл.222, ал.З от КТ (тъй като няма непрекъснат стаж 10 години при един и същи работодател), а даже и в хипотезата на 6 броя заплати не се явявала такава разлика.

Твърди се, че се налагал правния извод, че на ищецът не се дължали допълнително брой обезщетения, тъй като той бил получил повече при прекратяване на правоотношенията си с МВР, отколкото би получил съгласно КТ при прекратяване на трудовите правоотношения с МИС.

Сочи се, че искането за общ стаж от 9 год. 0 мес и 11 дни бил прост аритметичен сбор, който не почивал на никаква правна норма и на постановени съдебни решения, поради което било незаконосъобразно и противоречало не само на съдебните решения на ВКС, а и на другите съдилища.

Твърди се, че при определяне правото на еднократно обезщетение, с § 64 от ПЗР на ЗМВР (отм.) се създавала правна фикция и не се приравнява стажът придобит по кодекса на труда като служебен стаж нито но ЗМВР, нито по ЗДСл. .

Отбелязва се, че ищецът не е придобил права на пенсия по чл.68 и чл.69 от КСО, видно от приложените Разпореждания на ТП на НОИ- гр. Пазарджик била отпусната пенсия по § 4. ал.1 от ПЗР на КСО.

Относно претенцията за лихви имаща акцесорен характер, която е в пряка зависимост от дължимостга на главницата, поради което исковете за лихви били също неоснователни.

Възразява се срещу исковете за присъждане на мораторна лихва поради недължимост на главницата и тъй като не е доказана по размер и за период.

Възразява се срещу иска за законната лихва от датата на подаването му поради недължимост на главницата.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Направено е искане за неприсъждане, поисканите разноски от страна на ищеца поради липса на доказателства за заплащане от страна на ищеца на такава, а в случай, че ищецът се бил ползвал от правна помощ в съдебно заседание на основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представят се писмени доказателства по опис:

Претендират се сторените в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер, опреден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника ГДПБЗН, като бил назначен на длъжност - първоначално „командир на екип", впоследствие „младши експерт - командир на екип" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" -Пазарджик към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР от 28.12.2009г. до 17.10.2016г.

- общо в продължение на 06 години 09 месеца и 19 дни.Отделно има стаж за извънредния труд в МВР 19 дни (158 часа.), съответно общият стаж в МВР е 06 години 10 месеца и 18 дни.

Служебното му правоотношение е прекратено със Заповед № 1983К-1520/17.10.2016г. В Справка за изплащане на еднократно парично обезщетение, на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение с Peг. № 1019р-4745/07.12.2016г. е посочено, че му се дължат следните обезщетения : 06 броя брутни месечни възнаграждения (БМВ) при база за изчисляване на обезщетението на осн.чл.239 ал.1 ЗМВР - 954.80лв, или в общ размер 5728.80лв. Тази сума е преведена своевременно.