Решение № 3322 от 17.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20261100504674 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.

Образувано е по повод на постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. А. с рег. № 919 на КЧСИ жалба вх. № 38559/12.03.2026 г. от „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, с ЕИК 175065707, представляван от процесуалния му представител – адвокат Д..

Жалбата има за предмет разпореждане от 23.02.2026 г., което е постановено от ЧСИ-А. по изпълнително дело № 20259190436172, с което съдебния изпълнител е оставил без уважение, както следва : молбата на длъжника по изпълнението ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение дължимо в полза на взискателя; молбата на длъжника по изпълнението - „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД за премахване на начислената за плащане такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ; молбата на длъжника по изпълнението „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД за премахване на начислената за плащане такса по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ; и молбата на длъжника по изпълнението - „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД за редуциране в размера на определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Оплакванията формулирани от жалбоподателя са, че изпълнителното дело е образувано срещу длъжника за събиране на вземане по издаден изпълнителен лист, което възлиза на 250 лв., а начислените в съвкупен размер разноски за изпълнителното производство са в порядъка на 440 ля. надхвърлят почти двойно подлежащата на принудително събиране сума. Отрицателното произнасяне на ЧСИ не било придружено от излагането на каквито и да е било мотиви. Определените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 240 лв. относно процесуалното представителство по повод образуване на изпълнително дело 1

№ 20220259190436172 се квалифицира, като прекомерно, като се иска неговото намаляване до сума от 25 лв. Аргументира се, че делото не се отличава с каквато и да е било фактическа или пък правна усложненост. Действията на адвоката се свеждали единствено до подготвяне и подаване до ЧСИ на заявление за образуване на изпълнително дело против „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, като репариране на разноски за адвокат в размер на 240 лв. за подобно действие било прекомерно и несъответно на положения адвокатски труд. Несъгласие е манифестирано и по отношение на инкасираните от ЧСИ такси възложени за плащане от длъжника по изпълнение „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД. Акцентира се над това, че един и същи кредитор в рамките на около година е образувал срещу „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД десет самостоятелни изпълнителни дела, като по всяко дело се развива самостоятелна процедура по проучване имуществото на длъжника, за което се прави таксуване от ЧСИ в размер на сумата от по 6 лв. с ДДС /такса по смисъла на т. 3 от приложимата тарифа/. Касае се за една и съща по съдържание информация отнасяща се до „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, която не е необходимо да се събира многократно.

Неправилно била определена дължимата такса по т. 4 от тарифата, а именно нейния действителен размер възлизал на 12 лв. с ДДС, а не на 48 лв., каквито били начислени от съдебния изпълнител. Успоредно с това по делото нямало данни за изпращане по пощата на каквито и да е било документи от ЧСИ, поради което и липсвало основание за инкасиране на подобна такса. Допълва се, че връчването на всички подлежащи на връчване документи по изпълнителното дело ставало посредством използването на служител работещ при съдебния изпълнител, а не по пощата, поради което се стигало до дублаж с таксата събирана по т. 5 от тарифата. На последно място е обърнато внимание, че таксата по т. 26 от тарифата е била начислена, като за база на нейното определяне е ползван материален интерес с добавен размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, което не било правилен подход и същата трябвало да се ревизира, като се изчисли само при съобразяване на сумата от 250 лв. – подлежащо на изпълнение вземане. В обобщение се иска обжалваният акт на съдебния изпълнител да бъде отменен, а присъденото адвокатско възнаграждение редуцирано до сума от 25 лв., а по отношение на начислените такси по изпълнението да се извърши намаляване, съответно премахване. Иска се и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за представителството на жалбоподателя в настоящото производство.

От ответника по жалбата – „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД, чрез пълномощникът му – адвокат К. е депозиран отговор в предоставения му съобразно ГПК срок. Жалбата се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна и се иска същата да бъде оставена от съда без разглеждане, респективно без уважение. Недопустимостта на жалбата се аргументира с упражняването й отвъд пределите на разписания в ГПК 2седмичен срок за обжалване. Ако се пристъпи към проверка на обжалваното разпореждане на СИ по същество, то се изтъква, че същото не страда от пороци правещи го незаконосъобразно, като определените адвокатско възнаграждение и разноски съответстват на положения от адвоката труд и извършените по изпълнителното дело действия, като изчислението им е правилно и съответно на нормативната уредба. Подчертава се, че изпълнителното дело е било инициирано от кредитора около пет месеца след постановяване на определението за присъждане на разноски в полза на „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, което означава, че дружествотодлъжник е станало повод за образуването на изпълнителния процес и дължи разноските за неговото провеждане. Възнаграждението било уговорено и платено в минималния според НМРАВ размер от 200 лв., като същото е с начислен ДДС от 40 лв.

2

По отношение оплакванията относно завишен размер на дължимите от длъжника такси, ответника по жалбата смята, че няма подобно отклонение от тарифните разпоредби. Излагат се аргументи по основанието за начисляване и начина на формиране на всяка една от оспорените с жалбата такси, като не намира нарушения.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ – С. А., счита жалбата на длъжника за допустима, но неоснователна. Сочи се, че определеният разход за адвокатско възнаграждение от 240,00 лв. бил в пределите на минималните установени от Наредба 1/2004 г. размери – 200 лв. за образуване на делото с начислен ДДС в размер на 20 % върху стойността на адвокатската услуга. Освен това процесуалният представител на взискателя е извършил и други действия по изпълнителното дело, а именно изразил с становище по възражението за намаляване на разноските, което е упражнил длъжника.

Относно таксите начислени в изпълнителното производство се поддържа, че те са нормативно обосновани, като всяко действие, за което е предвидено те да бъдат събирани е осъществено от съдебния изпълнител. Конкретизиран е и начина на формиране на всяка една от тези такси.

СГС, като разгледа жалбата, отговора на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и се запозна с приложеното копие от изпълнително дело № 20259190436172 на ЧСИ – С. А., с рег. № 919 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :

Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 07.07.2025 г. по молба на кредитора - „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД, чрез пълномощник – адвокат К., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2025 г. по ч.гр.д. № 38240/2022 г. по описа на СРС, за осъждане на „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД да заплати на „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Поискано е да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като също така на ЧСИ са делегирани правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.07.2025 г., в чието съдържание е отразена воля на „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД да бъде представляван от адвокат – С. К. при образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.06.2025 г. по ч.гр.д. № 38240/2022 г. по описа на СРС, както и процесуално представителство по същото. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 240 лв. с ДДС, за което е посочено, че подлежи на плащане чрез банков превод. Ангажирана е фактура от 03.07.2025 г. и доказателство за банков превод на фактурираното с нея общо адвокатско възнаграждение от 2 880 лв., което се следва по шест отделни договора за правна защита й съдействие, като сред тях е и този сключен на 03.07.2025 г. с посочения предмет.

От ЧСИ е издадено постановление за разноски датиращо от 17.12.2025 г., което включва начисляване на различни по вид и размер такси според ТТР към ЗЧСИ с вкл.

ДДС, като сред тях попадат, както следва : такса по т. 3 за извършване на справка за длъжника и неговото имущество в размер от 6,00 лв.; такса по т. 4 за изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление или книжа, бележки в размер на 48 лв., както и пропорционална такса по т. 26 в размер на 58,80 лв. В него е определено и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 240,00 лв. с вкл. ДДС С възражение вх. № 23535/03.02.2026 г., подадено в 1-седмичен срок от връчването на съобщение за образувано изпълнително дело, в което са инкорпорирани и начислените от ЧСИ такси и разноски по образувания изпълнителен процес, 3 длъжникът прави до съдебният изпълнител оспорване за прекомерност на определените разноски за адвокатско възнаграждение, като възразява, че адвокатското възнаграждение трябва да се сведе до сумата от 25,00 лв. заради липсата на фактическа правна сложност на изпълнителното делото и липса на действия, които да обуславят определяне на адвокатско възнаграждение в подобен размер, както и да се премахнат/намалят таксите по т. 3, т. 4 и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 23.02.2026 г. ЧСИ е отказала да намали разноските за адвокатско възнаграждение, както и начислените такси по изпълнителното дело висящо пред нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК. По конкретно обжалваното разпореждане е било връчено на жалбоподателя на 27.02.2026 г. /доказателство на лист 34 от изпълнителното дело/, респективно обжалвано с депозиране на жалба от 12.03.2026 г., което процесуално действие е предприето в пределите на 2-седмиччния срок за обжалване на действието на СИ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т.1, т.2 и т.3, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат С. К. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено чрез банков превод, от което следва, че са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Неговият размер възлиза на сумата от 240 лв. с ДДС, като начисляването на ДДС е станало с издаване на фактура от 03.07.2026 г. от АД „К. и К.а“. Тоест нетния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв., а 40 лв. е стойността на начисления ДДС. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.