Определение № 160 от 26.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 23.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно търговско дело № 20234001000132 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД, ЕИК 107052627, със седалище и адрес на управление град Габрово, ***, представлявано от управителя Клаудия Швамбергер, чрез пълномощник – адвокат Б. Г., срещу Определение № 33/16.03.2023г., постановено по т.д. № 47/2022г. на Окръжен съдГаброво, с което е прогласена липсата на международна компетентност на Окръжен съдГаброво да разгледа предявения от „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД срещу Ф. ГмбХ, Германия, осъдителен иск с цена на същия в размер на 78 168.70 лв. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател намира обжалвания акт за неправилен. Излага, че съдът неправилно е приел, че претендираното вземане – неплатени суми за изработка на поръчани детайли, произтича от сключен между страните договор за доставка, а не от договор за изработка, и че съобразно това мястото на изпълнение е на територията на Германия. Посочва, че доставката на поръчаната от Ф. ГмбХ, Германия и произведена от ищеца продукция се извършва /организира/ от ответното дружество, като дружеството-изпълнител няма задължение да доставя произведената стока.

Доставката се извършва в Германия, но от друго търговско дружество, нямащо договорни отношения с „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД. Счита, че при тези факти действително следва да намери приложение разпоредбата на чл.7 ал.1 б.“а“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, 1 доколкото спорът е във връзка с неизпълнение на договорно задължение, а мястото на изпълнение на договора е град Габрово, където стоката е произведена. Посочва, че единственото поето от ищеца задължение е да произведе детайлите, поради което договорът е за продажба, евентуално за изработка, но мястото на продажбата, респ. на изпълнението е в България. Позовава се на разпоредбата на чл.25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г., като твърди, че има изрична клауза в Общите условия на ищеца, публикувани на интернет страницата на търговеца още от 2015г., че всички спорове във връзка с изпълнение на задължения по сделки с търговското дружество следва да се разглеждат от Окръжен съдГаброво. Излага, че чл.4 от Регламент /ЕО/ № 593/2008г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения също указва компетентност на българския съд. Сочи, че като не е съобразил горецитираните разпоредби от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 и от Регламент /ЕО/ № 593/2008г. и не е събрал необходимите доказателства, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт. Прави искане за отмяната му и вместо него постановяване на друг, с който бъде прогласена компетентността на Окръжен съд-Габрово да разгледа възникналия между страните спор.

В законоустановения срок по чл.376 ал.1 от ГПК ответната страна Ф. ГмбХ, Германия, със седалище и адрес на управление Германия, град Ремшайд, *********, чрез пълномощника си – адвокат Ф. К., е заела становище за неоснователност на частната жалба и наведените в нея оплаквания. Счита, че в случая са приложими както чл.4 ал.1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която регламентира общата компетентност, така и чл.7 ал.1 б.“а“ от него – специалната компетентност по тези спорове. Посочва, че е налице противоречие между изложеното от частния жалбоподател в подадената жалба и твърденията му в исковата молба досежно наличието или липсата на договорно задължение да достави поръчаната и произведена стока. Излага, че Ф. ГмбХ, Германия никога не се е съгласявало изрично представените от частния жалбоподател Общи условия да се прилагат в търговските им отношения. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като съобрази доводите в жалбата, становището на ответната страна в депозирания отговор и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството по т.д. № 47/2022г. по описа на Окръжен съд-Габрово е образувано по искова молба на „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД срещу Ф. ГмбХ, Германия, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 78 168.70 лв., дължима по фактура № 43958/25.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са твърдения за съществуващи дългогодишни търговски отношения между страните /от 1992г./, по които 2 ищецът произвежда и продава на ответника различни видове инструменти по поръчки на последния, изпращани и съгласувани по ел.поща и съобразени с Общите условия, публикувани на интернет страницата на ищеца.

Посочено е, че от м.януари 2022г. ответникът престанал да заплаща получените стоки, без да е възразил относно тяхното количество и качество, с аргумента, че е поръчал и други инструменти, които не му били доставени. Сочи се, че за периода м. януари 2022г. до края на м.април 2022г. ответното дружеството е получило стоки по няколко фактури, между които и тези по фактура № 43958/25.02.2022г., като същите били натоварени в склада на ищеца в град Габрово и изпратени за ответника в Германия, съответно получени от него.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът Ф. Г.Х, Германия, чрез процесуалния му представител по пълномощие, е подал писмен отговор на исковата молба, в който релевира възражение за липса на компетентност на Окръжен съд-Габрово да разгледа спора.

Излага, че съгласно правилата на чл.4 ал.1 /обща компетентност/ и чл.7 ал.1 б.“а“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, компетентен да реши спора между страните е немският съд в Ремшайд, Германия, тъй като в посочената държава е местонахождението на ответника и там е мястото, където съгласно сключения договор са доставени или е следвало да бъдат доставени стоките. Посочва, че приложените към исковата молба Общи условия на ищеца са едностранно изготвени от него, като ответникът не е виждал и не е приемал тези общи условия, нито е бил наясно, че ищецът желае те да бъдат приложими в отношенията помежду им. Поискал е съдът да прекрати делото поради липса на компетентност.

В същия срок е подадена насрещна искова молба срещу „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД.

С обжалваното определение съдът е приел, че доколкото предмет на спора е неизпълнение на задължение, произтичащо от договорно правоотношение и една от страните има седалище в Германия, както и мястото на доставка на стоките е в същата страна-членка, то Окръжен съд-Габрово не е международно компетентен да реши спора.

Съдебният акт е валиден и допустим.

Първостепенният съд е бил сезиран с търговски спор между правни субекти от различни държави – членки на ЕС - „Резбонарезни инструменти Габрово“ ЕООД е със седалище в България, а Ф. ГмбХ е със седалище Германия. Следователно относно международната компетентност са приложими разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Общата международна компетентност възниква по силата на чл.4 пар.1 от Регламента, съгласно който искове срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка, като при търговските дружества това е държавата, където се намира тяхното седалище, централно управление или основно място на търговска дейност /чл.63 от Регламента/.

3

Р а з д е л II от Регламента съдържа специални основания за международна компетентност. По начина си на действие тази специална компетентност е факултативна спрямо общата по чл.4. Този извод следва от чл.5, където изрично се посочва, че лицата, които имат местоживеене в държава-членка, могат да бъдат ответници пред съдилищата на друга държава-членка според разпоредбите на Раздел II. Ищецът може да избере кой съд да сезира – съдът по местоживеене на ответника /чл.4/ или някое от съдилищата, посочени в Раздел II на Регламента. Случаите на специална компетентност са изчерпателни и не подлежат на разширително тълкуване.

Първата хипотеза на специална компетентност е предвидена за дела, свързани с договор – чл.7 от него. Исковете, свързани с договор, могат да се разглеждат в държавачленка, различна от тази по местоживеене на ответника, ако в нея е изпълнено или трябва да бъде изпълнено задължението. При договорите за продажба или за предоставяне на услуги местоизпълнението се определя автономно от Регламента – чл.7 ал.1 б.“б“, като при договори за продажба на стоки това е мястото в държавата – членка, където според договора е доставена или е следвало да бъде доставена стоката, а в случай на предоставяне на услуги – мястото в държава-членка, където съгласно договора са били предоставени или е следвало да бъдат предоставени.

В настоящия случай, предвид изложените в исковата молба твърдения на ищеца и тези, съдържащи се в писмения отговор на насрещната страна, както и приложените към тях доказателства, настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищеца произтича от сключен с ответника договор за продажба на стоки. Липсва писмен договор между страните, но ищецът твърди трайни търговски отношения с ответника, по силата на които произвеждал /изработвал/ заместими вещи със свои материали по поръчка на ответника и му ги доставял, като издавал съответната фактура за цената на доставената стока.

Следователно, може да се заключи, че претенцията на ищеца попада в обхвата на чл.7 ал.1 б.“а“ и б.“б“ пр.1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012.

Не е налице прорагационно споразумение между страните, в каквато насока са твърденията на частния жалбоподател. Съгласно чл.25 от Регламента, а ко страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Чл.25 урежда изрично и формата, в която трябва да е сключено споразумението за избор на компетентен съд - а) писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства; б) във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или в) в международната търговия, във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска 4 дейност. В настоящия случай, частният жалбоподател се позовава на представени от него Общи условия, обявени на интернет страницата на дружеството, в чл.4 от които е посочено, че мястото на подсъдност за всички възникващи от сделки с дружеството взаимни права и задължения, без оглед на размера на предмета на спора, е Габрово, България. Същият не представя обаче доказателства посочените ОУ да са приети от ответника и същият да е дал съгласието си те да намират приложение в отношенията помежду им. Не са ангажирани доказателства за писмено сключен пророгационен договор между страните, отправено от ищеца до ответника предложение с пророгационна клауза в него, която да е приета от последния и да е писмено потвърдена или за наличието на устно споразумение между тях, след което то да е потвърдено и този факт да е установен с писмени доказателства.