Решение № 344 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100100074 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. И. К., с която е предявен срещу ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26 000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 02.04.2024 г. Претендират законната лихва от 02.05.2024 г., както и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 02.04.2024 г. е пострадал при пътно-транспортно произшествие, осъществило се при следния механизъм: лек автомобил марка „КИА“, модел „Сийд“, peг. № ****, при движение по бул. „Витоша“, пред №79, по неясни причини удря в задната част паркирал лек автомобил и притиска И. К. между паркиралия автомобил и служебен автопатрул на МВР.

Ищецът е получил спешна помощ във ВМА, диагностициран е травматични увреждания в областта на долната част на гърба, таза, ляв долей крайник и ляво коляно. Насочен е за домашно лечение. Около седмица е на легло, има отоци и кръвонасядания по тялото, разчита изцяло на семейството за физиологични и ежедневни нужди, възстановяването на походката му е болезнено и бавно. Поради продължаващо неразположение и болки ищецът отново потърсил медицинска помощ на 24.09.2024 г. и му е назначена медицинска терапия поради констатирано увреждане на междупрешленните дискове в поясната област и гръбначен стълб с радикулопатия. Имал нарушения в съня, чувствал се безполезен и в тежест на близките си. Преди инцидента бил активен и социален, с след това ограничил социалните си контакти и трудовата дейност.

1

Ответникът в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на автомобила, както и че ищецът е пострадал при извършване на работа и увреждането представлява трудова злополука, която следва да се обезщети по реда на чл.55 КСО.

Оспорва и вредите, като сочи, че не е доказано да са настъпили, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно - следствената им връзка с процесното събитие. Навежда възражение за съпричиняване и за прекомерност на исковата претенция.

Оспорва и акцесорната претенция. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 02.04.2024 г., АУАН № 1223260 от 03.04.2024г. и НП № 24-4332-008646 от 24.04.2024г.) показанията на свидетелите Е. П. – водач на лек автомобил „Киа“ и Д. М. - водач на лек автомобил „Ауди А4“, както и от приетата и неоспорено от страните авто-техническата експертиза по делото, че на 02.04.2024 г., в гр.

София, на бул. Витоша, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Киа“, лек автомобил „Ауди“, лек автомобил „Санг Йонг“ и пешеходецът И. И. К. при следния механизъм: лек автомобил „Киа” управляван от Е. П. П. се е движел по бул. „Витоша”, в дясната пътна лента, с посока от бул. „Пенчо Славейков‘ към бул. „Патриарх Евтимий“, със скорост на движение 50 км/ч. На мястото на настъпилото ПТП, в дясно, са били спрели и обозначени със светлинна сигнализация л.а. „Ауди“ (с включени премигващи светлини) и пред него л.а.

„Санг Йонг“ (полицейски автомобил, с включена синя лампа), а пострадалият пешеходец се е намирал от ляво на л.а. „Санг Йонг“, в зоната на предната му лява врата. По не установени причини (според експертизата) и поради паника и лоша преценка на ситуацията (според показанията на свидетеля Е. П.) водачът на л.а. „Киа“ не е установил достатъчна дистанция между неговия автомобил и л.а. Ауди и с предната си дясна част реализира удар в лявата странична част на автомобила „Ауди“ и приплъзващ удар в задната лява част на л.а. „Санг Йон“, както и с пострадалия пешеходец. В заключението е 2 прието, че водачът на лек автомобил „Киа“ е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, като подсигури достатъчна странична дистанция между неговия автомобил, паркираните автомобили и пешеходецът – полицай, преминавайки от лявата им страна. За пешеходеца от друга страна ПТП е било непредотвратимо - времето до настъпването на удара е било по - малко от 2 сек., което не е достатъчно да се придвижи до безопасно място. Предвид изложеното съдът приема, че Е. П. П. е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Когато възникне опасност за движението, незабавно да намали скоростта, а при необходимост - да предприеме аварийно спиране, като не извършва маневри, с които може да застраши своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причини значителни материални вреди.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието И. К. е получил следните травматични увреждания: контузия на долна част на гърба и таза, контузия на ляво коляно с повърхностна рана – охлузване, контузия на дясна тазобедрена става, охлузване на дясна лакътна става и контузия на лумбалния /поясен/ отдел. При прегледа във ВМА е диагностицирана контузия на двете стави /лява коленна и дясна тазобедрена/, изразяваща се в болка при палпация, като в областта на ляво коляно е обработена екскориация (одраскване – механично нарушение целостта на епидермиса с линеарен характер). Движенията в ставите са били в пълен обем, без оток, походката е нарушена-двустранно накуцване. Назначено е лечение и е дадено направление към личния лекар с предложение за временна нетрудоспособност. Диагнозата контузия на долната част на гърба и таза включва поясния отдел на гръбначния стълб. При инцидента в лумбалния /поясен/ отдел е настъпила внезапна флексия с ротация и последваща екстензия. По този механизъм е реализирана контузията - травма от опъване на голяма част от мускулите и връзковия апарат водещо до микроскопично разкъсване и последващо възпаление на меките тъкани. Контузията се изявява с болки в долната част на гърба и седалището. Оплакванията се появяват в рамките на 24-96 часа и се влошават при движение и намаляват с почивка, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, витамини, обезболяващи препарати. Експертизата приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания от ищеца и процесното ПТП. Вещото лице приема, че ищецът е търпял болки и страдания от получените травматични увреждания от 3 процесното ПТП за период от 20-25 дни, като най- интензивни в първите 15 дни с постепенно затихване от проведеното лечение. Вещото лице приема, че няма данни за настъпили усложнения или влошавания на здравето на ищеца и медицински следва да се приеме, че той напълно възстановен. Вещото лице сочи в експертизата, че не приема причинно-следствена връзка между процесното произшествие и поставената шест месеца след него с амбулаторен лист от 08.10.2024 г. остеохондрит на пателата н- от една страна не са посочени диагностичните критерии за диагнозата, не са посочени проведени образни изследвания, а от друга – поставената диагноза е за дегенеративните изменения, които са линейно свързани с възрастта и нямат травматичен произход.

От показанията на свидетелката Д. Л. М., съпруга на ищеца, се установява, че през първите две седмици ищецът е бил в отпуск по болест – на домашно лечение и се е възстановявал вкъщи, пиел е обезболяващи медикаменти, прилагал е локално гел. През първата седмица бил трудно подвижен, получавал е съдействие от съпругата и децата си. Свидетелката сочи в показанията си, че ищецът продължава да изпитва болка в коляното и в кръста, като за коляното е посещавал ортопед, по чието мнение болката е от процесната травма. В тази част показанията на свидетелката са в противоречие с медицинската експертиза и съдът не ги кредитира.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Киа“ с рег. № ****, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От констативния протокол за ПТП и от съдебномедицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Е. П. П. при управление на автомобил „Киа“ с рег.

№ ****.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Киа“ с рег. № № **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията, интензитет и продължителност на болката, периода на възстановяване и наличието или липса на пълно възстановяване и прогнози за в бъдеще.

Съобразно така посочените критерии обезщетението на ищеца И. И. К. следва 4 да отчита лекия характер на увреждания – повърхностни охлузвания и одрасквания, без счупвания на кости, без отоци и нарушение на движенията на ставите, краткият възстановителен период и настъпилото пълно възстановяване. Справедливото обезщетение възлиза на сумата от 5 000 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата 1 000 лева - доброволно платеното от ответното застрахователно обезщетение на ищеца обезщетение за неимуществени вреди /платежно нареждане - на л. 27 от делото/. За разликата от присъдения до пълния предявен размер от 26 000 лв. прекият иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Цитираната разпоредба изрично забранява осъществяването на дейност по пътен контрол на платното за движение при намалена или ограничена видимост и хлъзгав път, като не е предвидена забрана за извършване на проверки през нощта. В чл. 61, ал. 1 от същата инструкция изрично е уредена възможността за полицейските служители да спират превозните средства през нощта чрез използване на червен светлинен сигнал.

От показанията на свидетеля П., водач на увреждащия лек автомобил, се установи, че автопатрулът е бил с включена светлинна сигнализация.

Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът е нарушил чл.

62, ал.3, т.1, б.а, както и чл. 62, ал.3, т.2, б. г и б.д от Инструкция № 8121з749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Както в ЗМВР, така и в ППЗМВР и в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. не се съдържа дефиниция на понятието „подходящо място“ и преценката се прави от съответния полицейски служител. В приетата по делото автотехническа експертиза и разясненията в съдебното заседание вещото лице посочва, че водачът на лек авъомобил „Киа“ е имал възможност да се съобрази с тяхното разположение и да подсигури достатъчна дистанция – т.е. мястото на осъществявания контрол е било съобразено с движението на автомобилите и наличието на достатъчна дистанция за безпрепятственото им преминаване. С оглед изложеното, неоснователно е наведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване.