Решение № 1884 от 02.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110127552 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. П. А., както следва: установителни искове от иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2011.35 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. ..., ет...., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2022г., както и сумата 49.84 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2023г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55-ти състав; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 292.42 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 25.01.2023г., както и сумата 9.13 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020г. – 25.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55ти състав.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ;;;, находящ се в гр.

София, ж.к. „Н., бл....., вх. ...., ет. ..., като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Вземанията се претендират от ответника в качеството му потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Обосновава правният си интерес с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6508/2023г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която длъжникът е възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му спрямо ответника. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът – И. П. А., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е доказана облигационната обвързаност между страните, поради което искът е недопустим и неоснователен. Възразява, че липсва тъждество между претенцията по исковата молба и заповедното производство, поради което първото се явява недопустимо. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Твърди, че няма качеството на битов абонат, че вземането не се доказва от представените извлечения, че подписа в договора с „Техем Сървисис“ ЕООД и в протокол от ОС не са положен от него. Оспорва се съдържанието на представените извлечения от сметки.

Оспорват се представените доказателства като негодни да докажат претенцията на ищеца.

Противопоставя се на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като заявява, че не оспорва търсената сума по размер. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 02.10.2012г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран 2 отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.44, ал.1 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период е начислявана „служебна енергия“ за периода м.6, 7 и 8 2019г. и м.07.2021г. За абоната е изчислявана ТЕ за отопление на имота с едно отоплително тяло без уред с мощност 492 Вт. През процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. За процесния период ТЕ за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база два броя водомера. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури е 2177.49 лева.

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало отговор, че съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период начислените и незаплатени суми за топлинна енергия по счетоводни данни възлизат в размер на 2011.35 лева, за услуга дялово разпределение в размер на 49.84 лева и мораторна лихва върху тези главници съответно 190.85 лева и 9.13 лева. Между заключенията на двете вещи лица в изчислителната им част няма разминаване. Видно от заключенията, а и от изслушването на вещите лица, стойността на топлинна енергия преди изравнителните сметки е 2178.08 лева, а след – 2011.35 лева, т.е. приспадната е сума за възстановяване, доколкото търсената сума е по-малка с тази сума.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

3

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Видно от представените по делото доказателства – решение от 25 март 1991г. на втори районен съд, 5 състав по гр.д. 1602/1990г., топлоснабдения имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, бл. ..., вх. ..., ет...., е възложен на И. П. А..

По делото е представено и решение на СГС, от съдържанието и диспозитива на което е видно, че не се отменя решение от 25 март 1991г. на втори районен съд, 5 състав по гр.д.

1602/1990г., с което топлоснабденият имот е възложен на И. П. А..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово 4 разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.