Решение № 3245 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3245 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110146204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 07.11.2025 г., срещу М. Л. С. и М. М. Л., за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 237995, както следва:

1/ М. Л. С. – 3/4 от общото задължение, равняващи се на: 1064.15 лв.

/544.09 евро/ - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението; 246.66 лв. /126.12 евро/ - мораторно обезщетение върху главницата, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2025 г.; 35.93 лева /18.37 евро/ - цена на услуга дялово разпределение за периода м.12.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.78 лева /4.49 евро/ - мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 15.02.2023 г. до 15.08.2025 г.;

2/ М. М. Л. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 354.71 лв.

/181.36 евро/ - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2025 г./ до окончателното 1 изплащане на задължението; 82.22 лв. /42.04 евро/ - мораторно обезщетение върху главницата, начислено за периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2025 г.; 11.97 лева /6.12 евро/ - цена на услуга дялово разпределение за периода м.12.2022 г.

– м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2.92 лева /1.50 евро/ - мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 15.02.2023 г. до 15.08.2025 г.;

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него, от една страна, и ответниците от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – в резултат на притежаваното от тях право на собственост върху недвижимия имот /придобит по наследство от общия им наследодател – Н. Ц. В./.

Сочи, че за процесния период е доставил топлинна енергия в гореописания недвижим имот, която не е заплатена от ответниците.

Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, равняващи се по размер на притежаваната идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не подават отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът М. С. се явява, като сочи, че не оспорва исковете. Признава, че заедно със сина му – ответникът М. Л. са собственици на процесния недвижим имот при посочените квоти, като уточнява, че имотът е придобит по наследство – след смъртта на Н. В. /съпруга на М. С. и майка на М. Л./. Признава, че имотът е топлоснабден, като сочи, че не оспорва, че ищецът е доставил соченото в исковата молба количество топлинна енергия, отговарящо на претендираната стойност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че е съществувало облигационно отношение с ответниците, по силата, на което в процесния период е престирал /доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат 2 положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответниците е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Доколкото по делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на М. С. и Н. В., а след смъртта на Н. В. през 2009 г. същият е наследен от ответниците по спора при сочените в исковата молба квоти, съдът намира, че ответниците притежават надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените искове.

Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, собствениците на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационно отношение с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява потребителите да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

В случая, с изготвения по делото окончателен доклад, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период в посоченото количество, отговарящо на претендираната стойност, както и че в сградата е извършвано 3 дялово разпределение.

Неотносими към правния спор се явяват представените в проведеното по делото открито съдебно заседание от ответника М. С. разписки от Изипей за извършени плащания на текущи задължения към „Топлофикация София“ ЕАД. Същите удостоверяват извършени погасителни плащания на задължения от м.05.2024 г. до м.01.2026 г., а исковият период на претенциите на ищеца в настоящото производство приключва до м.04.2024 г.

С оглед на това, предявените главни искове се явяват изцяло основателни.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до плащането.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

С оглед липсата на спор между страните, че ответниците не са заплатили процесните задължения на падежа, исковете по чл. 86 ЗЗД за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явяват изцяло основателни.

4

По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:

По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.

Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.

Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер и така предявените искове подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат и двете страни в производството.

Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна такса в размер на 204.52 евро, 5.12 евро – такса за издаване на съдебни удостоверения, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в минимален размер на сумата от 102.26 евро. Общо разноски по спора – 311.90 евро. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 309.88 евро, дължима от ответниците съобразно посочените в исковата молба квоти.

Доколкото ответниците не са претендирали разноски и не са доказали извършването на такива, разноски не им се следват.