Решение № 68 от 11.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000511 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Амира 2015“ ЕООД, със седалище гр.Силистра срещу решение №27/28.06.2024 г. постановено по търг. дело №30/2023 г., по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на "ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД" ЕООД, със седалище гр.София, сумата от 9000 лв., представляваща неизплатеното възнаграждение по договор за консултантски услуги от 28.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,

Въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Твърди, че "ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД" ЕООД не е изправна страна по сключения между тях договор за консултантска услуга от 28.10.2021 г., защото не е престирало задължението си да спомогне при сключването на договор за банков кредит със страна „Амира 2015“ ЕООД. Навеждат се твърдения, че възложителят на работата не е усвоил парични средства с произход договор за банков кредит, който да е сключен след консултации и/или посредничество от страна на ищеца. Сочи, че сключената сделка между „Амира 2015“ ЕООД и „Интернешънъл Асет Банк“ АД, не може да се разглежда като изпълнение в светлината на договора за консултантска услуга от 28.10.2021 г., между него и ответната страна по спора. Причина за това намира и в установените трайни търговски отношения между него и банката. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло исковете.

Насрещната страна "ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД" ЕООД, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.

Постъпила е и въззивна жалба от "ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД" ЕООД, със седалище гр.София срещу решение №27/28.06.2024 г. постановено по търг. дело № 30/2023 г., по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 9 000 лв. до пълния претендиран размер от 36 000 лв.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновани изводи. Счита, че е изправна страна по правоотношението възникнало въз основа на договор за консултатски услуги от 28.10.2021 г., защото ответното дружество е получило кредити в общ размер от 200 000 лв. по силата на договори, сключени в резултат на консултантските услуги предоставени от „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД.

Насрещната страна „Амира 2015“ ЕООД, със седалище гр.Силистра, не е подала писмен отговор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните, че по силата на сключен между страните договор за консултантски услуги с нотариална заверка на подписите от 28.10.2021 г., ответникът е възложил на ищеца да консултира и/или посредничи на възложителя с цел сключване на една или няколко от следните сделки: договор за кредит, рефинансиране, преструктуриране на кредит. Съгласно чл.4 от договора, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 15% върху размера на всеки отделен кредит, сключен с някоя от банките, посочени в чл. 1, т. 1. 1 от договора.

С оглед съдържанието на правата и задълженията по горепосочения договор от 28.10.2021 г. съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение, което в частта относно консултанските услуги, предоставянето на които предполага постигане на определен резултат, а именно сключване на договор за кредит с трето лице, има характер на договор за изработка. По силата на договора за изработка, изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД. В случая основното задължение на ищеца, определящо правната характеристика на договора, е да консултира срещу възнаграждение ответника за сключване на договор за кредит. Към това задължение може да се добави и извършването на посредничество с цел сключване на договор за кредит, което означава, че дейността на ищеца може да включва, но не задължително, търговско посредничество по смисъла на чл. 49-51 ТЗ.

Спорните въпроси подлежащи на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените в жалбите основания за незаконосъобразност на решението, касаят дължимостта на претендираното възнаграждение с оглед твърдението на изпълнителя за настъпила изискуемост на задължението поради извършване и приемане на възложената работа, предмет на главния иск, респективно липсата на основания за заплащане на възнаграждение, поради неизпълнение на задълженията на възложителя, на което от своя страна се позовава възложителя.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Освен изричното изявление на възложителя, приемането може да бъде извършено и чрез конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.

За установяване на обстоятелствата касаещи изпълнението на възложената работа и приемането от възложителя, по делото са представени шест броя таблици изготвени от „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД, в периода 15.12.2021 г. – 20.12.2021 г., съдържащи данни за финансовото състояние и анализ на кредитоспособността на „Амира 2015“ ЕООД. Няма спор, че същите са изработени въз основа на представени от възложителя счетоводни документи, а именно: справки декларации за ДДС, годишни данъчни декларации, ГФО, 2 договори с трети лица и др. Представен е и констативен протокол от 21.12.2021 г., подписан от двете страни, в който възложителят „Амира 2015“ ЕООД е заявил, че приема изцяло и без забележки извършената от изпълнителя „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД работа по договор за консултантски усуги. В протокола е посочено още, че възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение само ако е осъществил сделка с някоя от банките, посочени в чл. 1, т. 1. 1 от договора и реално е усвоил средства по нея.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна еспертиза се установява, че след сключване на договора за консултантски услуги, „Амира 2015“ ЕООД е усвоило парична средства по два договора за банков кредит, сключени с „Интернешънъл Асет Банк“ АД, както следва: по договор за овърдрафт N ДК-459-004109-281 от 22.12.2021 г., кредит в размер на 50 000 лева и по договор за овърдрафт N ДК-459-004109-15 от 07.07.2022 г., кредит в размер на 150 000 лева.

Анализът на горепосочените долказателства обуславя извода на съда, че полученият на 22.12.2021 г. кредит от „Интернешънъл Асет Банк“ АД е резултат от действията на изпълнителя по договора за консултантски услуги, тъй като в протокола от 21.12.2021г., подписан един ден преди сключване на договора за банков кредит е отразено изявление на изпълнителя, за приемане на работата по договора за консултантски услуги. С това си изявление изпълнителят е признал, че уговорената работа е била извършена от възложителя.

Признанието е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти, както е в случая, и следва да бъде взето предвид при решаване на спора /така Решение № 262/02.11.2017 г. по гр. дело № 676/2017 на ВКС, ГК, IV г. о./. Това признание се потвърждава от представените по делото писмени доказателства от които е видно, че изпълнителят въз основа на събрана от възложителя информация е извършил финансов анализ и скоринг, за установяване кредитоспособността на „Амира 2015“ ЕООД.

Като се тълкува волята на страните и отделните уговорки във връзка едни с други въз основа на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че заплащането на договореното възнаграждение е свързано с изпълнение на конкретни дейности от консултанта, касаещи всеки от сключените договори за кредит. В този смисъл е и разпоредбата на чл.4.1. от договора, според която възложителят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 15% върху стойността на всеки отделен кредит без включен ДДС.

С оглед на това се налага извода, че „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД е изпълнило точно задължението си да консултира „Амира 2015“ ЕООД за получаване на кредит в размер на 50 000 лева по договор за овърдрафт N ДК-459-004109-281 от 22.12.2021 г. Целеният резултат – сключване на договор за кредит с „Интернешънъл Асет Банк“ АД е постигнат при действието на процесния договор, като уговорената работата е била надлежно приета от възложителя с подписване на протокола от 21.12.2021 г., поради което за последния се е породило задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 15% от размера на отпуснатия кредит от 50 000 лв., или 9000 лева с ДДС.

Не би могло да се приеме становището на възложителя, че консултантът не е изпълнявал задължението си за предоставяне на текуща информация за хода на изпълнение на договора. Не е предвидена специална форма за предоставяне на такава текуща информация, което означава, че тя би могла да бъде предоставяна устно или по телефона.

Обстоятелството, че възложителят е сключил договора за кредит именно с една по посочените в чл.1.1 от договора за консултантски услуги банки и то непосредствено след подписване на протокола за приемане на работата означава, че той е разполагал със съответната информация.

Показанията на свидетеля Х В В, не разколебават извода за извършване и приемане на работата касаеща получаване на кредит в размер на 50 000 лева по договор за овърдрафт N ДК-459-004109-281 от 22.12.2021 г., тъй като свидетелката има непосредсвени впечатления единствено във връзка с извършените от банката действия преди отпускане на кредита, което не изключва възможността, кредитополучателят да ползва услугите и на трети лица с цел установяване на финансовото си състояние и кредитоспособност.

3

По делото не са представени доказателства за изпълнение на конкретни дейности от консултанта, касаещи сключения на 07.07.2022 г. договор за овърдрафт N ДК-459-004109-15, за сумата от 150 000 лева. Доколкото задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, доказателства за което не са ангажирани, съдът намира, че искът в частта за заплащане на възнаграждение в размер на 27 000 лева с ДДС, представляващи 15% от размера на отпуснатия на 07.07.2022 г. кредит от 150 000 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода от обжалването, разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №27/28.06.2024 г. постановено по търг. дело №30/2023 г., по описа на Окръжен съд – Силистра.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4