Решение № 263 от 18.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110205087 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0001424/15.09.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Намира, че е нарушен чл.18 от ЗАНН, тъй като в акта и в НП са описани няколко нарушения, а е наложено само едно наказание. Счита, че юридическо лице не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН, поради което в НП е следвало да бъде описано в какво се изразява противоправното поведение на санкционираното лице. Поддържа, че е налице ненадлежно описание на нарушението, тъй като не е посочено в какво се състои допускането при осъществяване на конкретния превоз. Твърди и че водачът е отговарял на нормативните изисквания, тъй като е притежавал удостоверение за професионална компетентност, който удостоверявал наличието на такава.

Позовава се в тази връзка на Директива 2003/59 на ЕПС, като счита, че придобитата от водача квалификация се удостоверява пряко с 1 удостоверението за професионална компетентност и само вторично- с карта на квалификация на водача. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемата страан юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от процесуален представител- адв.И.Г. от АК-Варна, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Сочи и че с регламенти на Европейския парламент е удължен срока на валидност на картите за квалификация на водачите.

Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата към този момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на товари №11067, валиден до 14.10.2028г.

На 01.07.2020г. с товарен автомобил марка „Мерцедес“, спадащ към кат.N3, с рег.№ В5612ВТ, от дружеството бил извършен обществен превоз на товари по маршрут гр.Шумен-с.Кралево. За превоза, осъществен от водача Н. Д. Й., дружеството издало Пътен лист №8444647/01.07.2020г., в който било отразено, че е извършен обществен превоз на товари от посочения водач. Й. притежавал карта за квалификация на водача № Р109401/2015г., но срокът й на валидност бил до 06.01.2020г. Въпреки това водачът извършил процесния превоз.

Впоследствие в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна от св.З. ДЖ. ЮМ.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „Трансмар 57“ ЕООД, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 18.06.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало управление на товарен автомобил от категория N 3, с който е извършен обществен превоз на товари, с водач Н. Д. Й., без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в 2 срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действащата към този момент редакция). Въз основа на съставения акт на 15.09.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля З. ДЖ. ЮМ., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените тахографски листи, пътни листи и Справка от Система за преглед на DQC карти, от които е видно, че към момента на нарушението Н. Й. не е разполагал с валидна карта за квалификация на водача, но е извършил процесния превоз. В приложения Пътен лист №8444647/01.07.2020г. изрично е отразено, че се касае за обществен превоз на товари, поради което съдът не намира основания да се съмнява в това обстоятелство и приема, че действително се касае за такъв вид превоз.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП (в редакцията, действала към момента на нарушението) лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Цитираната норма установява задължение за посочените лица да не допускат осъществяването на превоз за собствена сметка от 3 водач, който не отговаря на посочените изисквания. От своя страна нормата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация задължава водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача . Следователно изискването за надлежна квалификация на водача по чл.7б, ал.1 от ЗАвП се удовлетворява само с притежаване от последния на валидна карта за квалификация.

Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози , тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за превоз на товари №11067. В това си качество е имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл.7б, ал.1 от ЗАвП и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ , между които е и притежаването на карта за квалификация на водача за съответната категория. Превозът е извършен с товарен автомобил от категория N 3, за управлението на който се изисква СУМПС от категория „С“. При това положение Й. е следвало да притежава карта за квалификация на водача, а въззивното дружество е било натоварено със задължението да не допуска извършването на превоза с водач, който не притежава валидна такава.

Впоследствие е последвало изменение на чл.7б, ал.1 от ЗАвП (публикувано в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) , но новата редакция не е по-благоприятна за санкционираното лице, тъй като предвижда аналогично изискване и изрично посочва, че водачът следва да притежава съответна карта за квалификация. Разпоредбата след изменението поставя това изискване по отношение МПС от категория N 3, а в случая не се спори, че автомобилът, с който е извършен превоза, попада в тази категория.

Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон.

Такова изискване към водачите е въведено и с разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за 4 условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (както в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението, така и в действащата такава). Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвПр, тъй като е издадена на осн. чл. 7б ал. 9 от същия закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от информационна система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата Й. не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Следователно, като е допуснало водач, който не отговаря на изискванията, определени със ЗАвПр (чл.7б, ал.1 от посочения закон) и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му (чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, издадена на осн. чл.7б, ал.9 от ЗАвПр) да управлява превозно средство за обществен превоз на товари, дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В практиката си ВАдмС приема последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС , въпреки липсата на съответна карта за квалификация, да извършват превоз, осъществява състава на административното нарушение по чл. 96г ал. 1 предл. второ от ЗАвтПр (Решение № 1301 от 27.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1349/2019 г. Решение № 819 от 1.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 924/2020 г. и мн.др.).

Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9a226068-3d12-4fa5-8c2d-073b72d66719