Определение № 2331 от 20.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2331 гр. Варна, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500877 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. П., гражданин на Украйна, постоянно пребиваващ в РБългария, с ЕГН ********** срещу Определение № 509815.04.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 20253110104841 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна, за осъждането на ответното дружество, на основание чл.

109 ЗС, да преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост върху сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.

Варна, кв. „Виница“, местност „Акчелар“, чрез „преустановяване на прекъсването на водоподаването“ до приключване на гражданско дело № 352/2025 г. по описа на ОС -Варна с влязло в сила решение, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: „Възстановяване на водоснабдяването с питейна вода на обект с адм. адрес гр. Варна, местност „Акчелар“ – 383, с абонатен номер 1724731 и „преустановяване на прекъсване на водоподаването в горния обект до приключване на гр. дело № 352/2025 год. по описа на ОСВарна“.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно.

Оспорени са изводите на съда, че петитумът на бъдещия иск е неясен, както и че не е налице обезпечителна нужда. Счита, че петитумът на бъдещия му иск по чл. 109 ЗС, който ще бъде предявен срещу ответното дружество, е ясен, освен това е налице и обезпечителна нужда, тъй като в гореописания имот молителят живее със семейството си с две непълнолетни деца и с прекратяване на водоподването в имота му, се цели да бъде принуден да напусне собствения си имот, въпреки висящия съдебен процес относно собствеността върху имота. Счита, че без допускане на поисканите 1 обезпечителни мерки ще бъде невъзможно или ще се затрудни реализирането на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение, тъй като ще бъде принуден да напусне имота и да предаде владението, осъществявано от него повече от десет години.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което да бъде допуснато обезпечение на бъдещия му иск по чл. 109 ЗС против ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна чрез налагане на поисканите с молбата му обезпечителни мерки.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по молба на С. П., гражданин на Украйна, постоянно пребиваващ в РБългария, с ЕГН **********, с която е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, който ще бъде предявен от молителя против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна за осъждането на ответното дружество да преустанови действията си, с които нарушава правото му на собственост върху сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Акчелар“, и да преустанови прекъсването на водоподаването в горния имот (респ. да възстанови водоподаването в горния имот) до приключването на производството по гр. дело № 352/2025 год. по описа на РСВарна с влязъл в сила съдебен акт, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1) „Възстановяване на водоснабдяването с питейна вода на обект с адм. адрес: с адм. адрес гр. Варна, местност „Акчелар“ – 383, с абонатен номер 1724731“ и 2) „Преустановяване на прекъсването на водоподаването в горния обект до приключване на гр. дело № 352/2025 год. по описа на ОСВарна“.

В молбата си по чл. 390 ГПК молителят е навел следните твърдения:

На 10.12.2024 г. подал искова молба против „Д. Р. В.“ ООД, ЕИК 148060773 и против Руслан Давиденко, гражданин на Украйна, роден на 27.05.1973 г., с която предявил иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаването за собственик на недвижим имот, въз основа на давностно владение. Въз основа на исковата м у молба било образувано гр. д. № 15658/2024 г. по описа на РС-Варна. След оставяне на исковата му молба без движение с указания за изправяне на констатирани от районния съд недостатъци, молителят установил, че имотът е бил продаден на трето лице и предявил установителен иск за собственост и против това лице, като било образувано гр. де л о № 445/2025 г. по описа на РС -Варна, впоследствие прекратено и изпратено по компетентност на ОС-Варна, където е образувано гр. дело № 352/2025 г. по описа на ВнОС. Твърди, че след вписването на исковата молба, на 07.04.2025 г. електрозахранването до имота му било прекъснато. На 10.04.2025 г., молителят видял в имота си служители на ответното дружество, които му заявили, че били извикани от собственика на 2 имота за да бъде преустановено водоподаването. След като молителят ги уведомил, че се води съдебно дело за правото на собственост, служителите на бъдещия ответник напуснали имота му. На 14.04.2025 г. молителят установил, че докато отсъствал от имота си, водомерът бил свален, а водоподаването – спряно и била поставена пломба на „Водоснабдяване и канализация – Варна” О ОД . Въз основа на изложеното молителят счита, че с действията си бъдещият ответник „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна, нарушава правото му на собственост, а всички задължения за доставени ВиК услуги били заплатени изцяло и в срок.

Счита, че без допускане на поисканите обезпечителни мерки ще бъде невъзможно или ще се затрудни реализирането на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение.

Към молбата са представени писмени доказателства в подкрепа на наведените твърдения относно бъдещите искове.

При тези данни РС-Варна е приел, че молбата е неоснователна, тъй като на първо място бъдещият иск е нередовен – наведените от молителя твърдения, с които обосновава бъдещия си иск против ответното дружество, са неясни, петитумът на възнамерявания иск също е неясен. Прието е също, че липсват и твърдения за извършени от ответното дружество действия, извън нормативно регламентираните – напротив твърди се, че ответникът е спрял водоподаването в имота по искане на лице, което (формално) се легитимира като собственик на недвижим имот, т. е., липсват твърдения относно един от елементите от фактическия състав на иска по чл. 109 ЗС, като в случай, че молителят търси защита срещу неизпълнение на договорни задължения, свързани с доставката на В и К услуги по сключен между него и ответното дружество договор, правото му не може да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС.

Прието е също, че поисканите в молбата обезпечителни мерки на са неадекватни, тъй като на практика с тях се цели постигане на предварително изпълнение на евентуално позитивно решение.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечителна нужда е налице, когато без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение – чл. 391, ал. 1 от ГПК. Освен това преценката за наличие на обезпечителна нужда се извежда и от накърненото или заплашено материално право и поисканата обезпечителна мярка. Наред с обезпечителната нужда, нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК кумулативно предвижда и искът, чието обезпечение се претендира, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства (чл. 391, ал.

1, т. 1 ГПК) или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД – чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК.

В случая условията на чл. 391, ал. 1 ГПК не са налице – не е налице обезпечителна нужда, тъй като без налагането на поисканите от молителя обезпечителни мерки нито ще бъде невъзможно, нито ще се затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение. С 3 налагане на поисканите от молителя (бъдещ ищец) обезпечителни мерки на практика се цели́ антиципиране на последиците от едно бъдещо евентуално позитивно за него решение, което дискредитира и наличността на обезпечителна нужда.

В обобщение определението е правилно, а жалбата срещу него – неоснователна, поради което и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Сергей П., гражданин на Украйна, постоянно пребиваващ в РБългария, с ЕГН ********** срещу Определение № 509815.04.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 20253110104841 по описа на РС-Варна за 2025 год., с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище гр. Варна, за осъждането на ответното дружество, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост върху сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Акчелар“, чрез „преустановяване на прекъсването на водоподаването“ до приключване на гражданско дело № 352/2025 г. по описа на ОС -Варна с влязло в сила решение, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: „Възстановяване на водоснабдяването с питейна вода на обект с адм. адрес гр. Варна, местност „Акчелар“ – 383, с абонатен номер 1724731 и „преустановяване на прекъсване на водоподаването в горния обект до приключване на гр. дело № 352/2025 год. по описа на ОС-Варна“.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4