Решение № 1057 от 29.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. Плевен, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430107067 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Х. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул.„Александър Стамболийски" №125-2, ет. 5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. - у., против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИ ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Hepу” № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от П.Б.Д., в която се твърди следното : на 23.08.2022г. Х. М. сключил договор за паричен заем №4571294 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Заемът бил за сумата 800 лева, с вид на вноската - седмична, без посочен размер на месечен лихвен процент.

Излага се, че в чл.4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт'" АД, ищеца и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4571294, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт" АД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане па задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за 1 поръчителство, Х. М. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 239,40 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска но договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, Х. М. следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза па поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Твърди се, че Х. М. е погасил изцяло процесния кредит.

Между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател, и ищеца, като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата па потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПK и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПK. Сключеният договор за паричен заем но своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 4571294, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България" ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставени от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието па основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик па капитала на „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Съгласно чл.22 от ЗПK, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПK, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност 2 па кредита, по не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПK).

Клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативни поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата но ироцеспия договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитьт на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (800 лева). Предвид това, че само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативни поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да то „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Файненшъл България!" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файпеишъл България" ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПP, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19 ал.4 ЗПK. Съгласно чл.22 ЗПK, вр. чл.11 ал.1, т.10 311К договорът за потребителски кредит е недействителен, ако и същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПK годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, друга преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР па ЗПK, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други 3 видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПP. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалните му включване в разходите но кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство №4571294 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е което от потребителя.

Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност па платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).

Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.

Следващ довод в подкрепа на твърдението за нищожност па договора е следния: Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите па чл.138 - чл.148 ЗЗД. Съгласно чл.138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение па неговото задължение. Съгласно Решение №7 от 28.04.2020 г. но т.д. № 562/2017г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Поръчителството, на основание чл.138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая.

Собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД е 4 заемодателят по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника „Файненшъл България" ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „„Файненшъл България" ЕООД от извършената от нето търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД. 15 случая търговецът кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна орана по същия. Поради изложеното, клаузата на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда нрава и задължения за ораните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите прави. На практика със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба па „Изи Aceт Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване па договора за заем, сключен с „Изи Aceт Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам по себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПK.