Определение № 4625 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2147/2025
- Вид
- Определение № 4625
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4625 гр. Варна, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502147 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 274 ГПК и сл., вр. чл. 407 ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 6171/24.07.2025 г. от Д. С. В., чрез адв. Н. С., срещу Разпореждане № 1748 от 16.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 321/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е върнато като просрочено възражение по чл.
414 ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение № 181/01.04.2025 г. по ч. гр. д. № 321/2025 г. по описа на съда и е издаден изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното разпореждане. Твърди се, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е получено от майката на длъжника на 17.04.2025 г., поради което срокът за възражение изтича на 19.05.2025 г., съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК.
Навежда се довод, че на тази дата е изпратено възражение чрез ССЕВ, заедно с пълномощно и разписка за платена вноска по кредита. В отговор длъжникът получил съобщение, че така изпратените документи са получени на 20.05.2025 г., но с последващо съобщение бил уведомен, че не са получени прикачените файлове.
Процесуалният представител на длъжника ги изпратил повторно, но отново неуспешно, поради което в същия ден изпратил документите по пощата с обратна разписка. Счита, че след като има подадено възражение в срок, макар и нередовно, което още на следващия ден е изпратено на хартия, то няма причина да се приеме, че същото е просрочено. Излага се, че в разпореждането липсвали мотиви защо съдът приема, че документите са подадени след изтичането на законоустановения едномесечен срок след като отбелязаната дата на екземпляра на длъжника е 17.04.2025 г., а не 16.04.2025 г. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и вместо него да бъде постановено друго, с което да се приеме, че възражението е подадено в срок и да бъде задължен заповедния съд да предприеме действията, предвидени в чл. 415 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба.
Въззивният състав на Окръжен съд - Варна, след като обсъди доводите, 1 изложени от страните и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо разпореждане по чл. 274 ГПК, поради което е допустима.
Производството пред Районен съд – Девня е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Д. С. В., въз основа на което съгласно Разпореждане № 946/01.04.2025 г. е издадена Заповед № 181/01.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Препис от заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 46 ГПК на регистрирания му настоящ адрес в ***********, като съобщението е получено на 16.04.2025 г. от неговата майка В.Д. С.а, видно от разписката към съобщението от 07.04.2025 г.
На 20.05.2025 г. по делото е получено съобщение чрез ССЕВ, изпратено на 19.05.2025 г. от адв. Н. С., в което е посочено, че се изпраща възражение по чл. 414 ГПК, пълномощно и документ за платена вноска по кредита, но в прикачения файл се съдържа единствено пълномощно, с което адв. С. преупълномощава друг адвокат като пълномощник на страна по друго дело. На същия ден до подателя е изпратено съобщение от съда чрез ССЕВ, с което се уведомява, че в изпратения файл няма възражение и документ за платена вноска по кредита. В отговор чрез ново съобщение от 20.05.2025 г. адв. С. е посочила, че и в двете съобщения прикачва документите, но явно има някакъв технически проблем, поради което ще се наложи да ги изпрати по пощата с обратна разписка.
По делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Д. С. В., чрез адв. С., изпратено по пощата на 20.05.2025 г., към което са приложени пълномощно и разписка за нареден превод.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че подадените от адв. С. възражения по чл. 414 ГПК по ел. път на 19.05.2025 г. (понеделник) и по пощата на 20.05.2025 г. (вторник) се явяват просрочени, тъй като срокът за възражение срещу връчената на 16.04.2025 г. заповед за изпълнение изтича на 16.05.2025 г. (петък). При тези съображения съдът е върнал подаденото след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение и е издал изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 5а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК на ВКС, длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Редът за защита в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, какъвто е настоящият случай, е обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение (чл. 407 ГПК). Преценката на заповедния съд в тази връзка въззивният състав на Окръжен съд – Варна намира за правилна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК срокът, в който длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, е едномесечен от връчването на заповедта. В конкретния случай заповедта е редовно връчена на 16.04.2025 г. по реда на чл. 46 ГПК според надлежното удостоверяване на длъжностното лице по призоваването в разписката към съобщението, като ирелевантна за редовността на връчването е написаната дата на 2 екземпляра на длъжника. Следователно, срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 16.05.2025 г. (петък), който ден е присъствен, поради което не се прилага правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК, какъвто е единственият довод в частната жалба. В рамките на законоустановения срок не е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в законна сила, съгласно чл. 416 ГПК и въз основа на нея съдът правилно е издал изпълнителен лист. Подаденото след този срок възражение се явява просрочено, поради което правилно не е зачетено от заповедния съд.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното разпореждане, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се потвърди.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1748 от 16.06.2025 г., постановено по ч . гр. д. № 321/2025 г. по описа на Районен съд – Девня.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3