Решение № 262260 от 06.07.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV–„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я:

СТОЙЧО ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина Кочовски, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА в.гр.д. № 8716 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 60722 от 07.03.2020 г., постановено по гр. д. № 38552/2019 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав е ОСЪДЕНО „Г.П.“ АД с ЕИК********да заплати на „М.С.“ ЕООД с ЕИК ********, на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата 17 414,93 лева, представляваща общо неплатени суми по Договор за наем от 07.12.2011 г. за месец декември 2017 г., месец януари 2018г., месец -февруари 2018 г., месец март 2018 г., месец юни 2018 г., месец юли 2018 г., месец август 2018 г., месец септември 2018 г., месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г., както и сумата 696,60 лв. – съдебни разноски.

С решението „Г.П.“ АД с ЕИК********е ОСЪДЕНО да заплати на „М.“ ООД с ЕИК ********, на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата 4280,91 лева, представляваща общо неплатени суми по Договор за наем от 07.12.2011 г. за месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г.; на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 6635,23 лв. с ДДС, представляваща общо от неплатени суми по Договор за услуга от 07.12.2011 г. за месец септември 2018 г., месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г.; на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата 746,36 лева, представляваща общо неплатени суми за консумативи - разходи за електрическа енергия, вентилация, чилър и абонатна за ползваните под наем офиси по Договора за наем от 07.12.2011 г. за месец август 2018 г., месец септември 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г., както и сумата 4536,13 лв. - съдебни разноски, като е ОТХВЪРЛЕН предявения от „М.“ ООД против „Г.П.“ АД иск по чл. 232, ал. 2 вр. чл.

228 чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за неплатени суми по Договор за услуга от 07.12.2011 г. за месец септември 2018 г., месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г. - за разликата над 6635,23 лева до пълния претендиран размер от 8220,82 лв.

С решението са ОТХВЪРЛЕНИ заявените от

„ЕЕО П.-М“ АД възражения за прихващане с вземания по т. 3 от договора за наем - в размер на 4860 евро против всеки от ищците „М.С.“ ЕООД и „М.“ ООД, претендирани като платен депозит.

Срещу постановеното съдебно решение, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове, за разликата над уважения размер от 6635,23 лева до пълния претендиран размер от 8220,82 лв. е депозирана въззивна жалба от „М. - М“ ООД - ищец в първоинстанционното производство, в която същото се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е преценил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен правен извод относно дължимите суми по договора за услуга като е приел, че искът се явява частично основателен и съответно го е уважил за сумата от 6653,23 лева и отхвърлил за разликата до 8220,82 лева. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че кредитори по Договора за услуга са и двете дружества - ищци, поради което е и разделил поравно между тях претендираната сума, което от своя страна е довело и до отхвърляне на част от претенцията на ищеца „М.“ ООД. В тази връзка се поддържа, че с исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 8220,82 лева, представляващи неплатени суми по Договора за услуга единствено от „М.“ ООД. На следващо място се излага, че от приетия като доказателство по делото Договор за услуга е видно, че страна по него, в качеството на Изпълнител е единствено дружеството „М.“ ООД. Твърди се, че дружеството „М.С.“ ЕООД не е страна по този договор и съответно няма как да има вземания по него. В приетата по делото Съдебно-икономическа експертиза вещото лице е дало заключение на базата на приетите по делото счетоводни документи и данните в счетоводствата на дружествата ищци, че неплатените фактури за услуга от „Г.П.М“ АД суми към „М.“ ООД по Договор за услуга от 07.12.2011 г. за м. 9 (частично неплатена), м. 10, м. 11, м. 12/2018 г. са на обща стойност 8 220.82 лева. В тази връзка се поддържа, че от изложеното следва, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства и съответно неправилно е приел, че претендираните суми по Договора за услуга се дължат и към двете дружества ищци, в резултат от което неправилно не е уважил изцяло предявения иск.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени решението, в отхвърлителната част, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея „Г.П.- М“ АД, в който същата се оспорва като неоснователна и необоснована. Навеждат се доводи, че реално претендираните услуги от страна на ищцовото дружество „М.“ ООД не са реализирани в необходимия обем и своевременно, поради което не е налице каквото и да е задължение за плащане спрямо това дружество като сочи, че са изложени подробни доводи във депозирана от страна на ответното дружество въззивна жалба.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на ищеца „М.“ ООД като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Постъпила е и въззивна жалба от „Г.П.- М“ АД /ответник в първоинстанционното производство/, в която се обжалва първоинстанционното решение, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените искове. В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Излага се, че не е изследвано обстоятелството дали и доколко претендираните суми за консумативи са точно изчислени съобразно реално ползваните площи за периода, а също така не е изследвано по основание и размер и възнаграждението за услуга, което е присъдено, както и дали услугите, описани в договора реално са били предоставени в договорения обем. В жалбата се излага, че са неправилни и изводите на съда относно възражението за прихващане в общ размер 9720 евро или по 4860 евро от всеки от двамата ищци.

С оглед изложеното, се отправя искане към въззивната инстанция да отмени постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищците сума в общ размер 29 077,43 лв. като неправилно и необосновано, а в случай, че приеме исковете за основателни да разгледа възражението за прихващане.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „М.“ ООД и „М.С.” ЕООД, в който същата се оспорва като неоснователна и необоснована. Навеждат се доводи, че са неоснователни наведените от жалбоподателя твърдения, че първоинстанционният съд е игнорирал всички направени от него възражения. В тази връзка се поддържа, че съдът е мотивирал подробно решението си като е разгледал всички наведени от страните твърдения и възражения. Излагат се съображения, че са неоснователни и наведените твърдения по повод разгледаното от съда възражение за прихващане на ответника.

В тази връзка се отправя искане към въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на ответника „Г.П.- М“ АД като неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове от „М.“ ООД и „М.С.“ ЕООД против „Г.П.- М“ АД, както следва:

1. „Г.П.- М“ АД да заплати на „М.С.“

ЕООД на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 17 414,93 лева, формирана от неплатени суми по Договор за наем от 07.12.2011 г. за месец декември 2017 г., месец януари 2018 г., месец - февруари 2018 г., месец март 2018 г., месец юни 2018 г., месец юли 2018 г., месец август 2018 г., месец септември 2018 г., месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г.;

2. „Г.П.- М“ АД да заплати на „М.“ ООД, на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228, чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, сумата от 4280,91 лева, формирана от неплатени суми по Договор за наем от 07.12.2011 г. за месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г.

3. „Г.П.- М“ АД да заплати на „М.“ ООД, на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8220,82 лева, формирана от неплатени суми по Договор за услуга от 07.12.2011 г. за месец септември 2018 г., месец октомври 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г.

4. „Г.П.- М“ АД да заплати на „М.“ ООД, на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 746,36 лева, формирана от неплатени суми за консумативи - разходи за електрическа енергия, вентилация, чилър и абонатна за ползваните под наем офиси по Договора за наем от 07.12.2011 г. за месец август 2018 г., месец септември 2018 г., месец ноември 2018 г. и месец декември 2018 г.

В исковата молба се твърди, че сумите са дължими по силата на сключени между страните на 07.12.2011 г. Договор за наем и Договор за услуга.

Ответникът

„Г.П.- М“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който е оспорил изцяло предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не са налице изискуеми задължения спрямо посочените две дружества, респ. че ищците нямат непогасени вземания. Прави възражение за прихващане с вземане в размер на 9720 евро, което се твърди, че представлява насрещно вземане на ответника към двамата ищци по Раздел XII, т. 3 от договора за наем.

Въззивната инстанция намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към фактическите изводи на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 232, ал.

2, вр. чл. 228, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на дължими суми по Договор за наем от 07.12.2011 г. и Договор за услуга от 07.12.2011 г..

От представените доказателства по делото се установява безспорно, че на 07.12.2011 г. между ищците „М.“ ООД и „М.С.“ ЕООД – в качеството на наемодатели и ответникът „Г.П.- М“ АД - като наемател е сключен Договор за наем. Предмет на договора за наем са офисни помещения и паркоместа, находящи се в Офис сграда с магазини, заведения за бързо хранене и подземен паркинг, изградена в гр. София, бул. „***********, при наемна цена в размер на 8100 евро без ДДС и за период от 3 години. Съгласно уговореното в раздел IV, т. 2 и 3 наемната цена се дължи поравно към двамата наемодателя, за което наемодателите ще издават две фактури – всяка една със стойност 50 % от месечния наем до десето число на текущия месец.