Протокол № 25 от 24.02.2021, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Ямбол , 24.02.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай И. Кирков при участието на секретаря ВГ. Г.Сложи за разглеждане докладваното от Николай И. Кирков Наказателно дело частен характер № 20202330200848 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частният тъжител се явява с повереника си адв. Д.Д..

Подсъдимата се явява с адв. К..

Свидетелите се явяват.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

ЧТ Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимата: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне самоличността на свидетелите:

П.Л. Т. – 49 г., неосъждана.

А. С. Б. – 39 г., неосъждана.

С. С.И. – 30 г., неосъждан.

Г. Д. Б. – 39 г., неосъждан.

Г. Х. Н. – 54 г., неосъждан.

1

Свидетелите се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещаха да говорят истината, след което се отстраниха от залата.

Адв. Д.: Моля да се допусне до разпит в качеството на свидетел Р. Ж.

Я.а – майка на тъжителя, която ще установи факти във връзка, с това което каза подсъдимата, че е получавала заплахи, есемеси и че цялата работа се е въртяла покрай майката на тъжителя.

ЧТ Д.: Поддържам казаното от адвоката си.

Адв. К.: Г. Председател, считам, че с този разпит ще се установяват ирелевантни по делото факти, именно за това съм поискал да се разпита свидетелят Н., защото моята доверителка е чула думите от А.„Спри да подаваш жалби срещу Г.Н.“, но фактите които ще установява Р.Я.а нямат касателство към конкретния инцидент, тя дори не е била очевидец.

Подсъдимата: Поддържам казано от адвоката си.

Съдът намира доказателственото искане на повереника на частния тъжител за допустимо и основателна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел лицето Р.Ж.Я.а.

Сне се самоличността на свидетеля:

Р. Ж.Я. – 49 г., неосъждана.

Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината, след което се отстрани от залата.

Съдът докладва, че по делото е постъпила Преписка с № 868/2020 г. по описа на ЯРП, към която е приложена и преписа с № УРИ 4360001171/20.01.2020 г. по опуса на II-ро районно управление гр. Варна, като тази преписка съдържа само сведение от Г. П. Х..

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: Преписка с № 868/2020 г. по описа на ЯРП и преписа с № УРИ 436000-1171/20.01.2020 г. по описа на II-ро районно управление гр. Варна.

Свидетелят П. Т.: Казвам се П.Л. Т. като междувременно смених фамилията си от А. на Т..

Подсъдимата не я познавам. Лично не я познавам. Тъжителя го познавам от дете. С него сме в нормално отношения, аз съм присъствала на 2 неговото израстване. Близка съм на майка му.

На 18.01.2020 г., датата се уточни с деня събота, защото тогава ми беше удобно, имах уговорка с А. да се срещнем в центъра на града, което се оказа паркинга на художествената галерия, тъй като имах работа по златарските магазини в бившия магазин „Андижан“ и след това трябваше да ме откара до гр. Сливен, тъй като нямах друг превоз. Аз нямах представа къде е паркирал той. А. ми се обади и ми каза, че е паркирал до художествената галерия. В два часа трябваше да бъда в гр. Сливен, така че времето, в което се срещнахме, ще е било около 13,00-13,20 часа. Аз се движех посока художествената галерия и видях, че А. е спрял с колата си непосредствено след свършване на ъгловата сграда, до китайския магазин, до едно празно незастроено място, и беше спрял колата си там. Той стоеше с гръб към колата си и беше влязъл в конфликтна ситуация с дама, която аз не познавам и за първи път виждам.

Това съдя от жестовете, които А. правеше и които дамата правеше, дори тя държеше една торбичка със закуски. В момента, в който приближих колата, тоест на около 20 метра, чух думите, които дамата каза към А.: „Тъпак, идиот, циганин мърсен. Какво правиш тук? Мангал, върви на майка си в путката мръсна.“. Това го каза тя към него и го блъскаше в гърдите, защото тялото на А.се изтласкваше назад. В следващия момент, тя явно ме видя и се обърна, и се отдалечи, и продължаваше да обижда. На тротоара в мое дясно, към салона, който подминах, стоеше млад мъж, който беше с нея, дори помислих, че и е син, и не реагира на ситуацията, те бяха един до друг и Г. обиждаше А., и този млад господин стоеше, и не се опита да ги разтърве. Аз попитах А. какво се случва, беше много конфузна ситуация посред бял ден. А.трепереше, беше много притеснен, каза ми да се обадя на майка му, а той ще се обади на телефон 112. При което, полицията реагираха много бързо и дойдоха след около 5-10 минути. Съставиха предупредителни протоколи, както на едната страна, така и на другата страна. Аз бях вписана като свидетел, за друго нямам представя. Дамата влезе в някакво търговско помещение на около 100 метра по надолу.

След като приключи обследването на полицаите, ние се качихме в колата на А.и потеглихме, но се наложи да минем покрай търговското помещение на дамата, защото улицата е еднопосочна. Минавайки с колата покрай тях, видяхме че млада жена и мъж, които бяха покрай подсъдимата, снимат с телефон. Тези хора, които снимаха, не бяха тези, които споменах преди малко. А. спря колата и попита „Защо ме снимате, не съм разрешил.“ Те му отговориха, че не снимат него, някакъв имот отсреща и ние продължихме и с това приключи инцидента, на който бях свидетел.

На въпросите на адв. Д., свидетелят П.Т.отговаря, както следва:

Свидетелят П. Т. На мен ми се обадиха по телефона, може би след месец, месец и половина, спомням си, че това беше първата обявена пандемична обстановка. Обади ми се господин, представи за полицай, не 3 помня фамилията му, озадачи ме, че на мобилния ми телефон ми се изписа повикване от друг мобилен телефон. Имала съм и преди това случаи, в които ми се обаждат от полицията и винаги е пишело повикване от „частен номер“.

Като ми се обадиха, ме попитаха какво знам за инцидента, аз им отговорих като цяло какво е станало, спестявайки тези обидни думи, с уговорката, че като свърши пандемията, ще ме извикат в районното управление да дам писмени показания. Това ми беше контакта с полицията, след това никой не ми се е обадил, тоест само разговор по телефона и това са ми показанията в полицията.

Не знам за кое търговско помещение става въпрос. Обясних вече, че скандала стана точно на празното пространство срещу китайския магазин, срещу другата сграда, в която има фризьорски салон. Другото помещение, което споменах като търговско, това е до аптека „Здраве“ и казвам на около 100 метра.

Аз не знам коя е Е. Ф. и дали тя е посещавала, което и да е търговско помещение.

След инцидента А. ме качи в колата си и ме върна на работа, при което аз пропуснах ходенето си на зъболекар в гр. Сливен.

Аз никога не съм влизала в търговското помещение, дори тогава разбрах за него.

Е. Ф., принципно познавам човек с такова име, който е счетоводител, но нямам представа за какво става въпрос, дори във фейсбук аз съм с името Е. Т., не съм Е. Ф. и категорично не съм посещавала този магазин, който явно е собственост на подсъдимата.

ЧТ Д.: Нямам въпроси към свидетеля.

На въпросите на адв. К., свидетелят П. Т.отговаря, както следва:

Свидетелят П. Т.: Не съм се обадила аз на телефон 112. Аз изчаках полицаите, обясних, че в момента, в който приближавах, скандала течеше и в момента, в който приближих, и чух обидите, и видях съприкосновението, и дамата като ме видя, аз питах какво става, тя се дръпна и А. извика полицията. Полицаите дойдоха между 5-10 минути след мен, да не говорим, че в такава ситуации има доста адреналин.

Аз казах, че дойдох почти към развръзката или станах причина за нея, но не съм присъствала и не съм чула думи, които А. да е отправял към подсъдима. Ако преди това е имало такива, то аз не съм ги чула. Каквото и да са си казали, човек на нашата възраст не може да си позволи такова държание.

А. беше с гръб към мен, беше си вдигнал ръцете, защото дамата го 4 блъскаше и тялото му отхвърчаше назад, дори тя държеше някакви закуски.

Това става в рамките на минута-две. Човек за една минута може да изговори много неща.

След инцидента не съм ходила до гр. Сливен.

След инцидента на тази тема не съм говорила с А., защото той може да ми е син, продължих коментарите с майка му. Знам от нея, че всъщност тази дама е съпруга на един човек, който е работил в салона й във*/** – Г.Н., който познавам лично от 30 години, той ми беше взводен командир като бях ученичка. Р. Я.а и аз сме съученички от езикова гимназия, Г.Н. ни беше взводен ръководител, с него бяхме една компания и от години не съм го виждала. Р. каза, че му е предоставила място в салона си да работи като масажист или физиотерапевт, също така и на неговата дъщеря, тя също е работила по това време в салона на Р.. Това знам.