Определение № 3253 от 10.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11/2026
- Вид
- Определение № 3253
- Подписан
- 10.02.2026
- Състав
- Александър Ангелов, Петя Тошкова Стоянова Владимирова, Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3253 гр. София, 10.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500011 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 248 ГПК
Производството по делото е образувано по частна жалба на И. А. П., с ЕГН **********, срещу Определение №34947 от 22.08.2025г., постановено по гр.д.
№75451/2024год. по описа на СРС, 166 с-в, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. № 239081/08.07.2025 г., подадена от И. А. П. с която се иска изменение на Решение № 10752/06.06.2025 г. по гр.д.№75451/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, в частта относно разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че не е станала повод за подаване на иска, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени на ищеца „Ви Ей Трейд“ ООД на основание чл.78, ал.2 ГПК. Изтъква доводи за това, че се е била заблудила, че превода на исковата сума в размер на 8920лв. представлява дължимо й възнаграждение по европейски проект, по който е работила към момента на превода.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Производството по гр.д. №75451/2024год. по описа на СРС, 166 с-в е образувано по предявен осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от „Ви Ей Трейд“ ООД, ЕИК 206313096 срещу И. А. П., ЕГН ********** за връщане на погрешно заплатена сума от „Ви Ей Трейд“ ООД на И. А. П. в общ размер на 8920 лв., съгласно преводно нареждане от 12.06.2024 г., като се твърди, че в преводното нареждане е посочен погрешно номера на банковата сметка на ответника IBAN ****.
Към исковата молба е приложено писмо на „Ви Ей Трейд“ ООД от 14.06.2024г., с което уведомява И. А. П. за допусната техническа грешка при превода, като моли същата да възстанови средствата по банковата сметка на наредителя. Към писмото е приложено преводно нареждане, от което е видно, че превода е нареден в полза на ИКХТ-София с основание – „по фактура за провеждане на анализ на масла“.
Представена е и и-мейл кореспонденция между управителя на „Ви Ей Трейд“ ООД и 1
И. А. П., от която се установява, че ответницата не е приела твърдението на дружеството за допусната техническа грешка и за липса на обвързаност и правоотношения между нея и дружеството и е информирала последното, че въз основа на преводно нареждане, предоставено й от „Уникредит Булбанк“, приема, че сумата, която е получила от дружеството й се дължи като възнаграждение за работата й като ръководител на научен екип по проект. Въпреки, че с писмо от 03.07.2024г. управителя на „Ви Ей Трейд“ ООД отново е уверил И. А. П., че сумата от 8920лв. не представлява възнаграждение, като отново я уведомява, че дружеството няма взаимоотношения с нея, по които да дължи заплащане на възнаграждение, ответницата не е възстановила средствата.
С Решение № 10752/06.06.2025 г. по гр.д.№75451/2024 г. по описа на СРС, 166 състав предявения иск е уважен, като е постановено решение при признание по реда на чл.237 ГПК. Прието е обаче, че възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, предпоставките за недължимост на разноските са две кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Константата съдебна практика приема, че преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните за извънсъдебното и процесуалното поведение на ответника. Смисълът на посочената разпоредба е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В разглеждания случай, съдът е приел, че именно извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на осъдителния иск за връщане на процесната сума, поради оспорване наличието на грешка при извършване на превода в полза на ответника, видно от представената електронна кореспонденция между страните. Посочено е, че се установява, че в електронно писмо от 03.07.2024 г. от А.С. към И. П. ясно и еднозначно е заявено, че дружеството Ви Ей Трейд няма никакви взаимоотношения с П., нито договорки или уговорки за заплащане на каквито и да е суми, т.е. очевидно ответникът е бил запознат с фактите за грешно извършения превод, но въпреки това е оспорвал наличието на грешка /виж писмо от 03.07.2024 г. от И. П. към А.С./ и не е върнал доброволно сумата, нито преди, нито след завеждане на делото. Едва в хода на съдебното производство чрез депозиране на отговора на исковата молба на 03.04.2025 г., ответникът признава, че преводът е недължимо получен. Ето защо, съдът е намерил, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи да понесе сторените от ищеца разноски.
С атакуваното Определение №34947 от 22.08.2025г. СРС, 166 с-в е отказал да ревизира Решението в частта относно извода за дължимост на разноски от ответника, като не е намерил доводите на ответника за това, че не е станала повод за завеждане на делото, за основателни.
Настоящия състав намира, че изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени, като това е така поради следното:
Преценката за това дали ответника е станал повод за завеждане на делото следва да се извърши именно въз основа на поведението на същия, предхождащо подаването на исковата молба. В случая въпреки, че „Ви Ей Трейд“ ООД е уведомило надлежно И.
А. П. за допуснатата грешка при превода на сумата, като й е предоставило копие на платежното нареждане, от което е видно, че превода е нареден в полза на ИКХТСофия с основание – „по фактура за провеждане на анализ на масла“, ответницата е оспорила претенцията, като изрично е уведомила дружеството за оспорването в две електронни писма. Независимо, че и в преводното нареждане, предоставено й от „Уникредит Булбанк“, което всъщност е отражение на превода по сметката й след 2 постъпването на сумата в банката, а не представлява преводното нареждане, попълнено при превода на „Ви Ей Трейд“ ООД, е посочено основание – „по фактура за провеждане на анализ на масла“, ответницата е продължила да поддържа, че е получила сумата като възнаграждение по проект, т.е. поддържала е оспорване на претенцията на дружеството. Признанието на иска е направено при идентичност на документите и твърденията на „Ви Ей Трейд“ ООД, като тези, предоставени на ответницата и изложени в електронната кореспонденция, поради което следва да се приеме, че признанието не се основава на нови обстоятелства, на представени чак с исковата молба документи или на нови твърдения на ищеца. В частната жалба И. А. П. твърди, че се е запознала с приложеното от ищеца платежно нареждане и разбрала, че наистина е станала грешка. Това твърдение обаче е в разрез с обстоятелствата, осъществили се между страните преди подаване на исковата молба, доколкото платежното нареждане, от което е видно, че превода е нареден в полза на ИКХТСофия с основание – „по фактура за провеждане на анализ на масла“ е предоставен на И. А. П. още с първото писмо на дружеството. Ответницата в писмо от 03.07.2024г. признава получаването на това платежно нареждане, като го нарича фалшиво и не приема обясненията на дружеството за наличие на грешка при превода. Следователно с поведението си и с оспорване на вземането на „Ви Ей Трейд“ ООД, И. А. П. е станала повод за подаване на исковата молба и следва да понесе разноските за водене на делото.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №34947 от 22.08.2025г., постановено по гр.д.
№75451/2024год. по описа на СРС, 166 с-в, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. № 239081/08.07.2025 г., подадена от И. А. П. с която се иска изменение на Решение № 10752/06.06.2025 г. по гр.д.№75451/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, в частта относно разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на основание чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3