Решение № 869 от 05.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Благоевград, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20251210101611 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Е. З., с ЕГН **********, с адрес гр. Б====== чрез адвокат А. Д. против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. С..... представлявано от К==== И..... К.....

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

-да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем № 6112492 08.01.2025г., сключен между Б. Е. З., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, в качеството му на кредитодател на основание чл.

26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главния иск се иска да се прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в Погасителен план - Приложение № 1 от Договор за паричен заем № 6112492 - 08.01.2025г., уреждаща такса за допълнителни услуги при кандидатстване за сключване на договора, на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК във вр. чл. 10а ал. 4 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1, при условията на евентуалност - чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради противоречието и със закона, респ. добрите нрави и да се прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 2 ал. 1 т. 5 от Договор за паричен заем № 6112492 - 08.01.2025г., уреждаща възнаградителната лихва по договора на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради противоречието и с добрите нрави.

Претендират се сторените разноски, както и се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца IBAN.........

Титуляр: А. З. Д..

Твърди се в исковата молба, че на 02.09.2024г. между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, е сключен Договор за паричен заем № 6112492 - 08.01.2025, че съгласно чл. 2 от Договора Заемодателят се задължава да предаде в собственост на Заемателя сумата от 1000 лв., а Заемателят се задължава да върне същата на Заемодателя, при следните условия: Размер на погасителна вноска в лева 55.96 лв., в която са включени част от дължимите главница и 1 лихва (следва да се съобрази, че това не е действителният размер на вноската, тъй като в него не е включена таксата за допълнителни услуги при кандидатстване за сключване на договора); Срок на заема: 44 седмици; Брой вноски: 22; с първа дата на плащане на всяка от погасителните вноски 22.01.2025г. и последна дата 12.11.2025г., Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 48.50 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14тия ден - 0.13%, Общ размер на всички плащания: 1 231.12 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8. (следва да се съобрази, че в този размер не е включена таксата за допълнителни услуги при кандидатстване за сключване на договора), Годишен процент на разходите на заема: 62.79 %.

Твърди се, че съгласно чл. 2 ал. 2 от Договора в случаите, когато Заемополучателят чрез посредничеството на Заемодателя е сключил застраховка за обезпечаване невъзможност за плащане на дължими суми по Договора вследствие настъпването на определени застрахователни рискове, дължимата от Заемополучателя застрахователна премия се заплаща от Заемодателя, като размерът и се приспада от главницата по ал. 1. Поддържа се, че договорът за кредит е придружен от Застрахователен сертификат № 6112492 от 08.01.2025г. за застраховка „Вива Сигурност Макс“ към Групова Застрахователна полица № 60101, ведно с информационен документ за застрахователен продукт „Вива Сигурност Макс“ и Общи условия по застраховка „Злополука“ „Вива сигурност“ и „Вива сигурност макс“, като съгласно застрахователния сертификат застрахователната премия е в размер на 100 лв. и се заплаща еднократно. Видно от придружаващите застраховката документи същата е предназначена за физически лица, клиенти на „Вива Кредит“ АД. Също така, видно от приложената по реда на чл. 325 КЗ информация, процесната застраховка с ЗД „Инстинкт“ АД се сключва при посредничеството на кредитодателя, „Вива Кредит“ АД, тъй като същият действа като застрахователен агент.

Твърди се, че след сключване на договора, на дата 08.01.2025г., ищцата е получила сумата в размер на 900 лв. от страна на кредитодателя, като в основание за плащане е посочено: „По договор за заем Б. Е. З.“. Сочи се, че договорът за кредит е придружен от Погасителен план - Приложение № 1, съдържащ размера на погасителните вноски и датите на плащане на същите. На стр. 2, като забележка е посочено, че „Заемателят заплаща погасителните вноски в размера, посочен в колона № 3. В случай, че е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването за настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат от падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителна вноска, съгласно таблицата по — горе, заемателят ще заплаща сума в общ размер на 91.48 Поддържа се в исковата молба, че независимо, че на практика тези допълнителни услуги не са уговорени и конкретизирани в договора, което само по себе си представлява заблуждаваща търговска практика, същите се явяват задължителни, за което потребителят е длъжен да заплаща такса, която в настоящия случай се равнява на 35.52 лв. (91.48 - 55.96 * вноска за главница и лихва) или общо в края на договора следва да заплати общо 781,44 лв. такса за допълнителни услуги, която представлява 87 % от действително получената в заем сума от 900 лв.. При кредит от 1000 лв. (в действителност 900 лв.) се поддържа, че следва да върне сумата от 2 012,56 лв.

Твърди се, че към настоящия момент ищцата е заплатила сумата в общ размер на 901 лв.

Твърди се в исковата молба, че Договор за паричен заем 6112492 - 08.01.2025г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини: В договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР.

Изразява се становище, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на 2 всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че вВсяка неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Позовава се на практика.

Твърди се и че е налице неправилно посочване на ГПР в Договора, поради невключването на таксата за допълнителни услуги при кандидатстване за сключване на договора и на застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР.

Поддържа се, че кредиторът не е включил възнаграждението за допълнителни услуги, както и застрахователната премия при изчисление на ГПР, като по този начин посоченият в договора ГПР не съответства на действителния и води до заобикаляне нормата на чл. 19 ал.

4 ЗПК, тъй като както сумата за допълнителни услуги, така и застрахователната премия представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. Поддържа се още, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В допълнение към изложеното, се твърди, че застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК във вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена. По този начин първо се завишава размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 1000 лева, както е посочено в чл. 2 ал. 1. от Договора / застрахователната премия/, като по този начин на практика се увеличава размера на ГПР, доколкото допустимия му размер определя съобразно главницата по договора. Освен това, включването на застрахователната премия към главницата означава, че същата се олихвява. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии.

Поддържа се, че в настоящия случай, видно е от параметрите на процесния договор за кредит, че застрахователната премия не е съобразена при формиране компонентите на годишния процент на разходите, същите са включени в общия размер на главницата, което от своя страна не отговаря на принципите за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. В тази връзка се твърди, че застрахователната премия по своя характер представлява вземане, което обезпечава гаранционната функция на застрахователя. В случай на неплащане на премиите 3 застрахователното покритие се прекратява (чл. 368 КЗ). В този смисъл застрахователната премия не се „усвоява“ от потребителя, независимо дали последният се е съгласил или не тя да бъде кредитирана от кредитодателя. По тези съображения застрахователната премия не следва да се третира като част от общия размер на кредита по смисъла на § 1 т. 3 ЗПК, а е необходимо да се включи в общия разход по кредита, съгласно § 1 т. 1 ЗПК. Това е така, защото първата величина изразява сумата, която потребителят е получил в своя полза, а втората изразява сбора от онова, което той следва да плати или иначе казано - цената на кредита. Включването на застрахователната премия към главницата по кредита води до нейното капитализиране, т.е. потребителят е поставен в положение, в което е възможно да заплаща възнаграждение за ползването на суми, които в действителност той не получава, защото не е кредитиран за тях.

В обобщение, се поддържа, че ако процесната такса и неустойка бяха включени при изчисляването на годишния процент на разходите, същият би надвишил законоустановения лимит. Следва да се съобрази, че общият размер на посочените разходи се равняват на 881.44 лв., която сума се явява 98 % от размера на действителната заемна сума от 900 лв.

По отношение на предявените при евентуалност искове за нищожността на клаузата в Погасителен план - Приложение № 1 от Договор за паричен заем 6112492 - 08.01.2025г., уреждаща такса за допълнителни услуги при кандидатстване за сключване на договора, поради противоречието и със закона, респ. добрите нрави и нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 2 ал. 1 т. 5 от Договор за паричен заем 6112492 - 08.01.2025г., уреждаща възнаградителната лихва, поради противоречието и със закона, респ. добрите нрави се поддържа, че: