Определение № 475 от 07.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. П., 06.11.2024 г.

ОС – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245200600838 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22 НПК, вр. чл. 250, ал. 4, изр. второ НПК.

Образувано е по частна жалба и уточнителна молба към нея от частния тъжител А. М. Е., с адрес: гр. Б., ул. “******” № *****, срещу Разпореждане № 114 от 17.06.2024г., постановено по НЧХД № 23/2023г. по описа на РС - П., в частта на същото, с която е прекратено частично производството по делото на основание чл. 250, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 5 НПК, във вр. чл. 81, ал.1 и ал. 2 НПК, в частта относно повдигнатите от А. М. Е. против Г.В.Д. обвинения, както следва: 1./ с частна тъжба вх. № 425/30.01.2023г., за това, че на 15.11.2022г. и 17.11.2022г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на Решение № 480/10.11.2021г. на ОС-Б.-престъпление по чл. 182, ал. 2 НК; 2./ с частна тъжба вх. № 710/15.02.2023г., за това, че на 14.02.2023г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение № 480/10.11.2021г. на ОС-Б.престъпление по чл. 182, ал. 2 НК; 3./ с частна тъжба вх. № 1647/12.04.2023г., за това, че на 11.04.2023г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение № 480/10.11.2021г. на ОС-Б.- престъпление по чл. 182, ал. 2 НК; 4./ с частна тъжба вх. № 4984/04.12.2023г., за това, че на 28.11.2023г. и на 30.11.2023г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение № 480/10.11.2021г. на ОС-Б., престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, във вр. чл. 26, ал.

1 НК; 5./ с частна тъжба вх. № 2816/28.06.2023г., за това, че на 27.06.2023г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение № 1

480/10.11.2021г. на ОС-Б., престъпление по чл. 182, ал. 2 НК; 6./ с частна тъжба вх. № 4838/23.11.2023г., за това, че на 14.11.2023г. и на 16.11.2023г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебно решение № 480/10.11.2021г. на ОС-Б. - престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради това, че тъжбите са нередовни и не отговарят на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като в никоя от тях не се съдържат обстоятелствата за престъплението, предмет на обвинението, по отношение частна тъжба вх. № 425/30.01.2023г. и частна тъжба вх. № 2816/28.06.2023г. е налице и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива относно датата, на която се твърди, че е извършено престъплението, а частна тъжба вх. № 4838/23.11.2023г. и частна тъжба вх. № 4984/04.12.2023г. не отговарят и на изискванията на чл. 81, ал. 2 НПК, тъй като не са подписани от тъжителя, като допуснатите нарушения са неотстраними, предвид че е изтекъл шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК от датите, на които тъжителят е узнал за извършване на престъпленията.

В жалбата и уточняващата молба към нея се излагат подробни съображения във връзка с констатираните от първоинстанционния съд нередовности във всяка от посочените частни тъжби, които доводи по същество представляват опит на тъжителя да приведе в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК тъжбите. Посочено е изрично, че сроковете, в които са могли да бъдат отстранени нередовностите в тъжбите, са пропуснати изцяло по вина на съда, във връзка с което твърдение се представя становище на Инспектората към ВСС относно извършена проверка по НЧХД № 23/2023г. по описа на РС - П. по жалба от А. Е.. По изложените аргументи се иска атакуваното разпореждане да бъде отменено.

В срока по чл. 343, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимата Г.В.Д..

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, същата

2 е неоснователна по следните

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба вх. № 425/30.01.2023г. от А. Е. срещу Г.Д. с твърдение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, за това, че на 15.11.2022г. и 17.11.2022г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на Решение № 480/10.11.2021г. на ОСБ., според което тъжителят има право да контактува с децата си чрез телефонно, електронно или друг вид технологично средство с аудио или аудио-видео връзка, всеки вторник и четвъртък на всяка втора и четвърта седмица по един час следобед, определен от майката, съобразно свободното време и дневния режим на децата. В обстоятелствената част на тъжбата е посочено, че на 26.01.2023г. тъжителят направил опит да се свърже с децата си, като неколкократно позвънил на телефон, притежаван от подсъдимата, но не успял да осъществи контакт с тях, а едва в късните часове на същия ден подс. Д. направила формален опит да инициира телефонен разговор с него. В резултат на изложеното е поискано от съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото срещу нея обвинение и да й наложи справедливо наказание.

С определение № 167 от 03.12.2023 г., постановено по НЧХД № 23/2023г. по описа на РС[1]- П. са обединени НЧХД №23/2023г., НЧХД №34/2023г., НЧХД №71/2023г., НЧХД №109/2023г., НЧХД №110/2023г. и НЧХД №208/2023г. всичките по описа на РС – П., в едно дело, което да продължи като НЧХД №23/2023г. по описа на РС – П., поради обстоятелството, че посочените дела са образувани по тъжби, съответно: вх.№ 710/15.02.2023г., вх.

№ 1647/12.04.2023г., вх.№ 2802/27.06.2023г., вх.№ 2816/28.06.2023г., вх.№ 4838/23.11.2023г., всичките подадени от А. Е. срещу Г.Д. за извършени на различни дати деяния, представляващи престъпление по чл. 182, ал. 2 НК и по никое от делата не е започнало съдебно следствие.

С определение № 24 от 01.02.2024г. постановено по НЧХД № 23/2023г. по описа на РС - П., към делото са присъединени и НЧХД № 214/2023г., образувано по тъжба вх.№ 4984/04.12.2023г. и НЧХД № 234/2023г., образувано по тъжба вх.№ 5387/28.12.2023г., в едно дело, което да продължи като НЧХД №23/2023г. по описа на РС – П., доколкото и по отношение на тези дела са констатирани същите предпоставки за обединяването им.

С тъжбите с вх.№ 710/15.02.2023г., вх.№ 1647/12.04.2023г., вх.№ 2816/28.06.2023г., вх.№ 4838/23.11.2023г., вх.№ 4984/04.12.2023г. и вх.№ 3

5387/28.12.2023г. е обвинена подс. Д. за това, че съответно на 14.02.2023г., 11.04.2023г., 27.06.2023г., 14.11.2023г. и 16.11.2023г., 28.11.2023г. и 30.11.2023г. не е изпълнила и е осуетила изпълнението на съдебното решение № 480/10.11.2021г. на ОС-Б.. В същото време по сходен начин е описана обстоятелствената част на тъжбите, която се изчерпва в посочването, че по силата на съдебния акт подсъдимата имала задължението да осигури на малолетните деца аудио и видео връзка с баща им за осъществяване режима на лични отношения между тях, като на конкретно посочените в тъжбите дати, същата не изпълнила съдебното решение и по този начин осуетила режима на лични контакти. Формулирани по този начин, в тъжбите липсва изложение на обстоятелствата по твърдените факти, свързани с неизпълнението на конкретните задължения на подсъдимата, вменени й с посочения съдебен акт, както и липсва яснота в какво се изразява това неизпълнение, т.е. с какви действия, бездейстия и/или съчетание между тях е осъществила състава на визираното от тъжителя престъпление. Наред с това, в обстоятелствената част на тъжбата вх.№ 2816/28.06.2023г. са наведени доводи за извършено от подсъдимата на 27.06.2022г. деяние, съставляващо, според тъжителя, престъпление по чл. 182, ал.2 НК, а отправеното до съда искане е да бъде призната за виновна за извършено от нея на 27.06.2023г. престъпление по чл.

182, ал.2 НК. Същевременно, в тъжбите с вх.№ 4838/23.11.2023г. и вх.№ 4984/04.12.2023г. липсва положен подпис от тъжителя.

Посочените пропуски са констатирани и от докладчика по първоинстанционното производство, който с постановеното по делото Разпореждане № 114 от 17.06.2024г. е прекратил частично производството на основание чл. 250, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 5 НПК, във вр. чл. 81, ал.1 и ал. 2 НПК, в частта относно тъжбите с вх. № 425/30.01.2023г., вх. № 710/15.02.2023г., вх. № 1647/12.04.2023г., вх. № 4984/04.12.2023г., вх. № 2816/28.06.2023г., и вх. № 4838/23.11.2023г., поради обстоятелството, че същите не отговарят на изискванията на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 НПК, като приел, че допуснатите нарушения са неотстраними, предвид че е изтекъл шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК от датите, на които тъжителят е узнал за извършване на престъпленията, както и е оставил без движение тъжбата с вх.№ 5387/28.12.2023г., като е предоставил срок на тъжителя за отстраняване нередовностите в нея, доколкото по отношение на същата не е бил изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 НПК. Именно в прекратителната си част 4 досежно тъжбите с вх. № 425/30.01.2023г., вх. № 710/15.02.2023г., вх. № 1647/12.04.2023г., вх. № 4984/04.12.2023г., вх. № 2816/28.06.2023г., и вх. № 4838/23.11.2023г., първоинстанционното разпореждане е обжалвано и е предмет на настоящата въззивна проверка.

Въззивният състав споделя становището на първата инстанция, че съгласно чл. 81, ал. 1 НПК елемент от задължителното съдържание на тъжбата е посочването в нея на обстоятелствата на престъплението, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба тъжбата следва да бъде подписана от подателя й, като всички посочени тъжби не отговарят на изискването на чл. 81, ал. 1 НПК, а наред с това тъжбите с вх. № 4838/23.11.2023г. и вх. № 4984/04.12.2023г. не отговарят и на изискването на чл. 81, ал. 2 НПК.

Действително, тъжбата, с която се повдига обвинение за престъпление от частен характер, не следва да отговаря на строгите изисквания за обвинителен акт, регламентирани в чл. 246 НПК, но съдържащите се в нея обстоятелства, факти и твърдения, трябва да са достатъчно конкретни, за да може да се произнесе присъда /осъдителна или оправдателна/. Затова, освен дата и място на извършване на деянието, в тъжбата трябва да се съдържат и останалите обстоятелства, индивидуализиращи престъплението, за което се търси наказателна отговорност. Изпълнението на това изискване на закона е необходимо, защото именно прецизно посочените в тъжбата обстоятелства за твърдяното престъпление определят рамките на предмета на доказване, дават възможност на съда правилно да квалифицира деянието и осигуряват възможност за адекватна защита на подсъдимия по изложените от частния тъжител факти. Подобно на обвинителния акт при престъпленията от общ характер, за престъпленията, преследвани по реда на частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква да очертае в тъжбата рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес. Именно заради това е възложено като основно правомощие на съда да прецени дали частната тъжба отговаря на условията, заложени от законодателя като минимален стандарт за разглеждане на дела от частен характер /чл. 81, ал. 1-3 от НПК/.

Така, извършвайки тази преценка, първоинстанционният съд правилно е приел, че тъжбите с вх. № 425/30.01.2023г., вх. № 710/15.02.2023г., вх. № 1647/12.04.2023г., вх. № 4984/04.12.2023г., вх. № 2816/28.06.2023г., и вх. № 5

4838/23.11.2023г. не отговарят на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Това е така, тъй като изложеното от тъжителя в тях не съдържа достатъчно по обем обстоятелства, които да са в състояние да очертаят от обективна и субективна страна състава на твърдените за извършени от подсъдимата престъпления по чл. 182, ал. 2 НК на посочените в тъжбите дати. Вместо това, обстоятелствената част на всяка от посочените тъжби се характеризира с лаконично посочване на възникналото по силата на съдебното решение на ОС – Б. задължение на подсъдимата да осигури на малолетните деца аудио и видео връзка с баща им за осъществяване режима на лични отношения между тях, последвано от изписване хипотезиса на правната норма на чл. 182, ал. 2 НК /в частта относно изпълнителното деяние/, без това по никакъв начин да бъде съотнесено към конкретни действия и/или бездействия на подсъдимата, с които тъжителят да счита, че същата е осъществила състава на соченото престъпление.