Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 29.05.2023, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 398/2022
Вид
Решение № 52
Подписан
29.05.2023
Състав
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 137 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 11, ал. 2, т. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • § 1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители

Р

Е Ш Е Н И Е

№…… гр.

Ловеч, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 398/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба от „БОНЕЛИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дерманци, п.к. 5780, община Луковит, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 76, УРН:456599, представлявано от управителя М.Н.Г., чрез адв. А.С.В.

– САК, със съдебен адрес:***, срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-153-2600/321 от 27.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) – Плевен, с което се определя размер на финансово подпомагане по мярка 14, подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ (14.1.1 и 14.1.2) в сектор ЕПЖ в размер на 0,00 лева.

Иска се обявяване на обжалваното

УП за нищожно, респ. отмяната му като незаконосъобразно и постановяване изпращане на преписката (респ. изплащане на финансовото подпомагане в пълен размер) и присъждане на направените разноски в производството по делото.

В жалбата се развиват подробни съображения, че оспореният акт на директора на ОД на ДФЗ – Плевен е необоснован, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалноправните норми и в противоречие с целта на закона. Като според жалбоподателя, изложените в него фактически констатации не съответстват на обективната действителност, което е довело до противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се съображения, че административният орган е нарушил както принципа за истинност по чл. 7 от АПК, така и чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи се още, че в производството при извършване на проверката административният орган не е предоставил възможност на бенефициера да докаже, че са спазени всички законоустановени изисквания, вкл. тези, касаещи съхранението на оборски тор, а бланкетно и необосновано е заключил, че няма изградена торова площадка за съхранение на течен оборски тор.

В съдебно заседание жалбоподателят „БОНЕЛИ” ЕООД – с. Дерманци се представлява от управителя М.Н.Г. и от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съдът да отмени обжалваното уведомително писмо. Претендират се разноски съобразно представен списък. В допълнително депозирана писмена защита упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя развива подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът – директорът на ОД на

ДФ „Земеделие“ – Плевен се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като излага, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, в съответствие с целта на закона и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и сторените такива за внесен депозит за призоваване на свидетел.

Настоящият съдебен състав на

Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Оспореното УП е съобщено на жалбоподателя на 04.10.2022 г., а жалбата е изпратена на 18.10.2022 г. видно от допълнително представената товарителница, издадена от „Български пощи” ЕАД и получена и заведена в деловодството на административния орган на 20.10.2022 г. видно от известие за доставяне (обратна разписка).

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят „БОНЕЛИ” ЕООД притежава регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект (кравеферма) с рег. номер 57800533 за отглеждане на крави и телета с капацитет 138 броя крави и 20 броя телета, съгласно приложеното Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 361/06.07.2015 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – Ловеч (л. 196 от делото). На 11.05.2021 г. дружеството подало Заявление за подпомагане/плащане за кампания 2021 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по ПРСР 2014 –

2020, дейности 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ и 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на говеда над 6 – месечна възраст и/или биволи от животновъден обект“. Регистриран е в интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ с уникален регистрационен номер (УРН) 456599, а заявлението е регистрирано с УИН 11/101017/51236 и идентификационен номер 11/14/1/03107 (л. 187 и сл.). Към заявлението е приложен Работен лист „Животни допустими за кандидатстване по мярка 14“ в Таблица №

1 и №

2, към който са посочени всички животински единици, отглеждани в животновъдния обект.

Със Заповед № 452687/13.10.2021 г. на началник отдел на

Регионален технически инспекторат при ОД „Земеделие“ – Плевен е възложена проверка на място, която да бъде извършена в периода 13.10.2021 г. – 25.11.2021 г., а по отношение на експерта П. Б.

– до 04.11.2021 г.

(л. 107-110). Попълнен е контролен лист (л.

111-115), a резултатите от проверката са обективирани в Доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични -2021“ (л.

116 и следв.). От проверяващите са попълнени са работни листи и контролни карти. Установено е неспазване на т. 1.7 и т. 1.8 от Законоустановените изисквания за управление (ЗИУ), утвърдени в Ръководство за прилагане на ЗИУ със Заповед № 09-499/12.07.2016 г. на министъра на земеделието и храните (л. 84 и сл.).

В Доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични-2021“ е отразено, че бенефициента няма изградена торова площадка, торта се съхранява на асфалтирана площ без стени, които да спират изтичането на торта директно върху почвата, както и че силажът се съхранява директно върху почвата, няма изградено съоръжение за събиране на отпадните води (л. 120).

В административната преписка се съдържат и снимки от извършената проверка в животновъдния обект на жалбоподателя (л. 151-185).

С уведомително писмо изх. № 01-152-2600/803 от 29.11.2021 г. (л. 150) и уведомително писмо изх. № 01-152-2600/825 от 02.12.2021 г.

(л. 64),

„БОНЕЛИ“ ЕООД е уведомено за резултатите от проверката, като му е указана възможността в 14-дневен срок да направи забележки и възражения. Такива не са депозирани.

Предвид установеното при проверката, на 27.09.2022 г. директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Плевен издал Уведомително писмо с изх. № 01-153-2600/321 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по ПРСР 2014 –

2020, с което във връзка с подаденото от „БОНЕЛИ“ ЕООД заявление за подпомагане/плащане за 2021 г. за подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ, дейност 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“, е определил 0,00 лева за подпомагане и за дейност 14.1.2 „ЕПЖ на открито“ също 0,00 лв. за финансово подпомагане.

Като мотиви за отказа за финансово подпомагане е посочено неспазване на ЗИУ 1.7 „Спазване на изискванията за съхранение на оборски тор“ и 1.8 „Спазване на изискванията при съхранение на силаж и отпадъчни води от силаж“, част от ЗИУ 1 „Опазване на водите от замърсяване с нитрати“, включващо задълженията на земеделските стопани в съответствие с Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони, утвърдена със Заповед №РД 09-222/27.02.2020 г. и Заповед № РД-237/17.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на околната среда и водите (л. 94 и сл.).

Уведомително писмо е връчено на жалбоподателя на 04.10.2022 г. видно от приложеното известие за доставяне на л. 105 от делото, а жалбата срещу него е подадена до съда чрез ответната администрация на 18.10.2022 г., видно от пощенското клеймо на л. 244.

Като писмени доказателства по делото са приети освен материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения административен акт и такива, представени от жалбоподателя – (л. 35-100).

По искане на страните са допуснати до разпит двама свидетели.

Според показанията на разпитания по делото св. Л.В.И. през м. ноември 2021 г. e помагал при правенето на силаж във фермата на дружеството жалбоподател. Сочи, че силажът е докарван с камиони и е бил пълнен в чували, т.н. черво, като пояснява, че се пълни с машина, като отдолу се поставя найлон, самото черво е пак найлон и отгоре се запечатва, за да не влиза въздух и животни. Излага, че силажът не се съхранява директно върху почвата, а самото черво е върху почвата, като отдолу има найлон и няма контакт директно със земята. Св. И. твърди, че в животновъдния обект на жалбоподателя има шахта за течен тор там и асфалтова площадка за твърд тор.

Свидетелят Ц.Р.Р. е бил командирован да помага в РТИ Плевен, като заявява, че не е присъствал физически на самата проверка, а е разглеждал документи и снимки, изготвени от неговите колеги. Св. Р. излага, че е помагал като експерт в областта на кръстосаните проверки. Сочи още, че на база снимковия материал не се установява дали има технология за разделяне на течната и твърдата тор. Според свидетеля, на л.163 от делото се вижда къде се складира тази тор, торта е течна, твърда и е разпръсната, транспортира се до тази част от двора и се изсипва, видно от снимките. Не се виждат улеи и странични стени, които да ограничават тази оборска тор, да препятстват изтичането й в почвата. Св. Р. сочи и че на л.156 от делото се вижда съхранението на силажа, което е директно върху почвата, като според него на снимката не се вижда херметизирано и че няма найлон отдолу.

На поставен от процесуалния представител на жалбоподателя въпрос отговаря, че не са обсъждали с проверителя какво точно е отразено на снимките на л.152 и л. 153 от делото. Сочи, че на снимката на л.156 се виждат странично части от найлон, не може да каже със сигурност странично дали има. Пояснява, че е нормално, когато дружеството, което обработва силажа и го използва за нуждите си, същият да бъде отворен от едната страна, за да може да се използва, но и че трябва да има непропускливо дъно и канавка, в която да се оттича отпадната вода.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-агрономическа експертиза. Според заключението на вещото лице (л. 345-347), площадката в животновъдната ферма на дружеството жалбоподател е с циментово дъно и непропускливо, като според вещото лице, за стени на площадката в изискванията не е споменато. Сочи още, че силажът е от категорията на тревните, той се произвежда от полуизсъхнала трева и царевица за силаж. Пояснява, че силажът трябва да се съхранява най-малко 20 метра от водни обекти - реки, потоци, езера, язовири и др., но в случая наблизо няма водни обекти.

Вещото лице излага също, че съоръжението за течен оборски тор, представлява яма за течен тор с капацитет около 100 куб. метра, като цялата е циментирана. Строена е около 1987 г., но е здрава, няма разрушения по нея и се намира в стопанския двор близо до обора. Вратата на кравефермата се намира на около 10 метра от шахтата за събиране на течния тор. От кравефермата излизат 2 подземни тръби. Едната за течния тор е с диаметър около 80 см, а другата е с диаметър около 20 см и двете влизат в шахтата и по тях се влива в шахтата течния тор. Вещото лице е установило, че капацитетът на шахтата е изпълнен едва около 1/3, като размерите ѝ са и с ширина 4 метра и дължина 7 метра, дълбочина около 3,50 метра и събира около 100 кубика течен тор.