Решение № 4265 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4265 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100502998 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Валдим 1“ ЕООД, чрез адв. Г., срещу решение № 22723/11.12.2025г., постановено по гр. д. № 23931/2025г. на СРС, 165 с-в.

С обжалваното решение „Валдим 1“ ЕООД, ЕИК:130039362, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Редута“, ул. „Атанас Узунов“ №14, ет.1, ап.6, представлявано от Р.Д. – Управител, е осъдено да заплати на Т. Г. К., гражданин на ФРГ, роден на ****г., с паспорт №****, издаден на ****г., от властите в гр. Оберкирх, БаденВюртемберг, ФРГ, с период на валидност: ****г.- ****г., сумата от 1 173,50 /хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща задържан депозит по сключен между страните Договор за наем на автомобил от 22.12.2024г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 25.04.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, тревожност, притеснение и неспокойство, произтекли от неизпълнение на ответника на задължението му за предоставяне на технически изряден лек автомобил по сключен между страните Договор за наем на автомобил от 22.12.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025г., до окончателното й изплащане.

1

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че не е доказано по безспорен начин съдържанието на договора за наем. Сочи, че не може да се претендират неимуществени вреди на договорно основание. Оспорва размера на присъденото обезщетение. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД. Изложени са твърдения, че ищецът Т. Г. К. наел от „Валдим 1“ ЕООД автомобил „Шкода Рапид“ за периода: 22.12.2024г.- 28.12.2024г., за което сключил Договор за наем на автомобил от 22.12.2024г. Посочил е, че в деня на пристигането си на летище София вместо уговорения автомобил му бил предоставен друг - „Рено Флуенс“. При сключване на договора ищецът заплатил на ответника депозит в размер на 600 евро. Посочил е, че след потегляне от гр. София установил, че наетият автомобил издавал странни звуци, за което уведомил служител на ответното дружество, който го е уверил, че всичко е наред. Впоследствие, по време на пътуването си по АМ Тракия, в посока гр. Созопол, аварийните сигнали на таблото на автомобила се включили, като ищецът отново се свързал със служител на ответника, който му отговорил, че колата е с дизелов двигател и можел да продължи. Посочил е, че на 24.12.2024г., на път към хипермаркет в гр.

Созопол, колата спряла да работи – воланът отказал да се върти, като повече не успял да запали двигателя. Ищецът, сега въззиваем, уведомил ответника за възникналия технически проблем и подал молба за замяна на автомобила. На 27.12.2024г. пристигнал служител на ответника, за да прибере автомобила. Служителят споделил, че под капака на колата имали изсъхнали останки от мъртво животно, което може да е била причина за възникнала повредата в кабелите и други части на отдаденото под наем МПС. МПС-то било заменено с друго – „Дачия Докер”, като последното също е било със светеща аварийна лампа и била предоставено в мръсно състояние и пръскачките за течност на чистачките не работели, което създало дискомфорт у ищеца по време на ползването на този автомобил. С оглед техническата неизправност на първоначално предоставения му лек автомобил ищецът не могъл да ползва същия през целия срок на договора, с оглед което не е могъл да осъществи посещение на роднините и приятелите си в гр. Бургас по време на коледната ваканция. От това за него произтекли негативни емоции, изразяващи се в стрес, тревожност, притеснение, 2 неспокойство, неудобство. Въззивникът отказал да му възстанови и дадения депозит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. В първото по делото заседание процесуалният представител на дружеството е оспорил предявените искове, без обаче да изложи конкретни съображения за това.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 79 ЗЗД. Счел е, че не са налице основания за задържане на депозита, доколкото не се установява техническият проблем, наложил ползването на Пътна помощ да се дължи на виновно поведение на ищеца. Приел е, че са налице всички предпоставки за уважаване и на иска за неимуществени вреди, предвид предоставения с технически неизправности автомобил и претърпените от ищеца негативни емоции в тази връзка.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Съдът намира, че в случая се претендира изпълнение на договорно задължение за връщане на дадена по договора гаранция, тоест иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а не такъв по чл. 93 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения за наличието на облигационно правоотношение между страните въз основа на сключен договор за наем на автомобил, както и че в изпълнение на поетите задължения наемателят е заплатил парична гаранция /депозит/, който служи като гаранция на наемодателя при нанесени вреди върху автомобила. Ищецът твърди, че е изправна страна по договора и при ползването на автомобила не е увредил същия, поради което не е налице основание за задържане на предоставената при сключване на договора парична гаранция под формата на депозит. По тези съображения счита, че за наемодателя е възникнало договорно задължение да върне паричната гаранция. Това искане следва да бъде квалифицирано по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – иск за изпълнение на договорно основание.

За уважаване на иска е необходимо да се установи, че между страните е бил сключен валиден договор за наем за лекия автомобил, по който ищецът е предал на 3 ответника депозит; че е изпълнил задълженията си по договора, включително да върне автомобила, при което е възникнало задължение за наемодателя за връщане на предоставения депозит. В тежест на ответника при доказване на горните предпоставки, е да докаже погасяване на задължението си за връщане на депозита или, че е налице правно основание за задържането му.

От събраните по делото доказателства се установява валидно сключен между страните договор за наемане на автомобил, за периода от 22.12.2024г., 11:00 ч. до 28.12.2024г., 15:30 ч., на лек автомобил за цена от общо 71,05 евро, при депозит от 600 евро, заплатен чрез карта MasterCard на ищеца на 22.12.2024г., съгласно представен в превод на български език формуляр за оторизация на кредитна карта. Ето защо, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на облигационна връзка. Следва да се има предвид, че това оплакване е и преклудирано, тъй като нито в срока по чл. 131 ГПК, нито в първото по делото заседание е оспорено наличието на сключен такъв договор. Единствено е направено искане договорът да бъде представен в превод на български език.

Не се установява никакво основание за задържане на дадения депозит от страна на въззивника. Ответникът не е заявил такова в преклузивните срокове по чл. 131 ГПК.

Едва в писмената защита е посочил, че депозитът е послужил за покриване на разходи за Пътна помощ. Наемодателят е длъжен да предостави наетата вещ, в случая автомобила, в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, съгласно чл.

230, ал. 1 ЗЗД. В случая не се установява въззивникът да е изпълнил това свое задължение. От събраните по делото доказателства – показанията на св. Р. К., се установява, че на контролното табло на МПС непосредствено след потегляне от летището са били налице светещи в червено индикации. Както и СРС е приел, светещите индикации на таблото на колата са предупреждения за проблеми с различни системи на автомобила, изискващи незабавно внимание. Тези проблеми са продължили при ползване на автомобила последствие и след пристигането им в гр.

Созопол. При опит за потегляне от паркинг на магазин Лидл в Созопол колата въобще не могла да потегли, а воланът се развалил. Когато от фирмата на въззивника дошли на място, установили, че един от кабелите под капака бил развален. Служителят казал, че има остатъци от животни по двигателя, поради което това най – вероятно е причинило проблема с повредата в кабела. Наетият автомобил бил заменен с друг – Дачия докер, като при потеглянето и с този автомобил на таблото светнала червена лампа. С оглед на така събраните доказателства не се установява поведение от страна на наемателя, което да е довело и с което същият да е станал причина за неизправността на автомобила, наложило ползването на Пътна помощ. Поради изложеното и замяната на авариралия автомобил с друг такъв не може да се вмени в отговорност на наемателя.

По делото не се спори, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, включително да върне наетият автомобил, поради което е възникнало задължение за 4 наемодателя за връщане на предоставения депозит. От друга страна въззивникът не доказа да е върнал депозита нито установи да е налице основание за задържането му, поради което искът е изцяло основателен.

Неоснователно е и оплакването на въззивника, че на основание договора за наем на автомобил не могат да се претендират неимуществени вреди. Въпросът дали може да се търси обезщетение за неимуществени вреди при неизпълнение на договорно задължение е разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорността на търговец, който не е изпълнил свое договорно задължение (в случая наемодател, предоставил неизправен автомобил), е договорна.

За да бъде уважен така предявения иск следва да се установи, че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 1 от ЗЗД да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Обсъденото по – горе предоставяне на технически неизправен автомобил е именно такова неизпълнение. Наемодателят не е изпълнил основното си задължение по чл. 230, ал. 1 от ЗЗД да предостави наетата вещ в състояние, годно за ползването, за което е наета. Предоставянето на технически неизправен автомобил представлява виновно неизпълнение на договорно задължение, което е пряка и непосредствена причина за настъпилите за ищеца вреди.