Решение № 4522 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4522 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504822 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4012/ 06.03.2024 г., постановено по гр.д. № 18 398/2023 г. на СРС, ГО, 174 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът К. К. Г. дължи на “Топлофикация“ София ЕАД следните суми: 2 178,01 лв.

- стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 186,93 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2023 г., сумата от 68,11 лева – главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 11,36 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4155/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4391/2023 г. по описа на СРС, 174 състав. С решението са уважени в цялост исковете на ищеца “Топлофикация“ София ЕАД против ответника К. К. Г..

Подадена е въззивна жалба вх. № 91193/ 19.03.2024 г. на К. К. Г. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Ответникът оспорва да е потребител на ТЕ за исковия период относно процесния топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. “Дианабад“ / бивш “*********, аб. № *********, ИД номер 179919. Собственик на имота считано от 1976 г. била майката на ответницата, липсвали основания по ЗН, а ответницата оспорва да е потребила ТЕ, доставена до имота като ползвател. Напротив, с молба – 1 декларация от 1991 г. е поискала да бъде закрита партидата относно имота на нейно име, а от споразумителен протокол от 2000 г. или от 2001 г. не следвало нещо различно. Относно този протокол излага, че той не представлява прието заявление за откриване на партида, той е последващ на искането за закриване на партида, бланкетен е и е относно услугата дялово разпределение. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 11.04.2024 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника – въззивник.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване в исковия период м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. именно ответницата К. К. Г. да е собственик или вещен ползвател на имота. Ищецът не е твърдял, а и не е доказал ответницата К. К. Г. да е обитавала имота на облигационно основание и именно тя е потребител на доставената до имота ТЕ в исковия период.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно тълкуването в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение на лице, различно от собственика, то титулярът на облигационното право на ползване би могъл да е клиент на ТЕ. Следва обаче да е доказано, че именно той използва имота. Прието е в ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди. договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая в исковата молба ищецът изрично сочи, че ответницата К. К. Г. е собственик на процесния топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. “Дианабад“ / 2 бивш “*********, аб. № *********, ИД номер 179919. В исковата молба твърдения за предоставяне на имота за ползване на ответницата по силата на договорно правоотношение ищецът изобщо не прави.

Установява се следното от доказателствата по делото. Собственик на имота е не ответницата, а майка й Й.М.Н., считано от 1976 г., по силата на Заповед № ИК – 57/07.01.1976 г. на осн. чл. 100 ЗТСУ. Видно от справка от СО, р-н “Изгрев“ от 25.01.2024 г. относно статуса на собственика на имота Й.М.Н. липсват промени.

Ответникът не е собственик на имота.

Обстоятелството, че с данъчна декларация вх. № 10769/31.03.1998 г. ответницата е декларирала за целите на данъчното облагане имота като нейн собствен, не разколебава извода за принадлежността на правото на собственост относно имота в исковия период. Данъчната декларация не съставлява способ за придобиване или начин за доказване на принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот. Декларирането на имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има административноправно значение, но не и гражданскоправни последици относно възникването на правото на собственост. Също така в случая в декларацията не е посочено основание за придобиване на правото на собственост върху имота от ответницата. По този начин, недоказано е останало в исковия период ответницата К.

К. Г. да е собственик на имота и съответно потребител на доставяната до него ТЕ.

На второ място, не се твърди, а и не се доказва ответницата К. К. Г. да е използвала имота в исковия период със съгласието на собственика и да е сключила договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот.

Хронологично се установява следното. Със заявление от 19.09.1991 г. ответницата е направила искане за закриване на партидата относно процесния имот на нейно име; или изрично е посочила, че не желае да използва доставяната до имота ТЕ, че не тя потребява ТЕ в имота.

Следва сключване на Споразумителен протокол между ответницата и ищеца от дата 28.02.2000 г. или 28.02.2001 г. Която и да е вярната дата, то този Споразумителен протокол е подписан след подаване на искането за закриване на партида. Според посоченото в него ответницата се съгласява, в неясно какво качество, остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция ТЕ да се извърша от определено ТЛП. Следва да се посочи, че този протокол не съставлява надлежно искане за откриване на партида; той е сключен след искането за закриване на партида и от него не се установява да е открита нова партида – номера на партидата в заявлението от 1991 г. и в споразумителния протокол е един и същ; този протокол е подписан двадесет години преди началото на исковия период или е налице значителна отдалеченост във времево отношение. Не се установява от доказателствата по делото ответницата да е използвала имота на облигационно основание и да е сключила договор с ищеца.

Исковете следва да бъдат отхвърлени, а решението – отменено.

Предвид изхода на спора се дължат разноски на ответника за производството пред две инстанции. В хода на производството пред СРС ответникът е сторил разноски в размер на 550 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно, съобразен е минималният размер съгл. НМРАВ в относимата ред. бр. 88 от 2022 г. За въззивното производство се претендират 48,99 лв. дт за въззивно обжалване и 550 лв. – заплатен в брой адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4012/ 06.03.2024 г., постановено по гр.д. № 18 398/2023 г. на СРС, ГО, 174 състав, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът К. К. Г. дължи на “Топлофикация“ София ЕАД следните суми: 2 178,01 лв. - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 186,93 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2023 г., сумата от 68,11 лева – главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 11,36 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4155/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4391/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, както и в частта относно разноските, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против К. К. Г. ЕГН **********, установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че К. К. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2 178,01 лв. - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. до м.

04.2022 г., доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. “Дианабад“ / бивш “*********, аб. № *********, ИД номер 179919, ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 186,93 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2023 г., сумата от 68,11 лева – главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 11,36 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4155/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4391/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. К. Г. ЕГН **********, сумата от 550 лв. – разноски по гр.д. № 18 398/2023 г. на СРС, ГО, 174 състав, както и сумата от 598,99 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия “Техем Сървисис“ ЕООД.

4

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5