Решение № 274 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500327 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение рег.№365/29.07.2025г., постановено по гр.д.№1234/2023г. по описа на РС- П. е допусната да се извърши съдебна делба на: УПИ № XI-610 в кв.56 по регулационния план на с.Б., обл.Пазарджик, с административен адрес: с.Б., ул.„Ч." №**, при граници: на запад - УПИ X-609, на юг - УПИ XII611, от север и изток - улици, ведно с построените в този имот: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 64 кв.м. и навес с площ 7,5кв.м., като делбата се извърши между страните: Л. Й. П., с ЕГН **********, Б. Г. П., с ЕГН **********, С. Ж. П., с ЕГН **********, Й. П. П., с ЕГН ********** и П. П.

П., с ЕГН **********, при квоти:

-4/6 идеални части- за Л. Й. П., с ЕГН ********** и Б. Г. П., с ЕГН **********, в режим на съпружеска имуществена общност;

-1/6 идеална част- за Л. Й. П. с ЕГН ********** и по 1/18 идеални части, съответно за С. Ж. П., с ЕГН **********, Й. П. П., с ЕГН ********** и П. П. П., с ЕГН **********

Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. П. П., чрез 1 процесуалния си представител адв.В. К..

Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, като решението е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо.

Изразено е становище в насока, че се продължава да се смята от жалбоподателката, че исковата молба подадена от Л. Й. П. е нередовна. Искът е неоснователен, тъй като фактите и обстоятелствата, които се сочат от ищците са неверни в отношенията между съсобствениците, касаещо собствеността.

В жалбата се оспорва надлежно учредената представителна власт от съпругата на ищеца Л. П.. В този аспект се визира, че в Протокол №202/05.06.2025г. е отбелязано, че в заседанието са присъствали адв.К. и адв.

Г., отбелязано е и, че е присъствала Б. Г. П.. Съответно се приема, че в този протокол са нанесени неверни данни, адвокатите К. и Г. не са присъствали на това заседание, като логично е да се предположи, че не е присъствала и Б. П..

Сочи се, че това е допълнително процесуално нарушение.

Твърди се, че ако бъде допуснат като доказателство се моли да се открие процедура по оспорването му, на основание чл.193 от ГПК, като се задължи ищцовата страна да представи оригинал, както и самата Б. П. да представи, да потвърди участието си, като съделител в процеса.

Сочи се, че подобна необяснима грешка е допусната и в следващия протокол №244/04.07.2025г., където е отразено, че П. П. е присъствала лично и представлявана от адв.К.. В съдебното заседание присъства само процесуалния представител на П. П., а самата тя не.

Моли се да се изключи от доказателствения материал пълномощното на адв. В., който е починал преди повече от година и доказателствата за неговата представителна власт са внесени след септември 2024г. в кориците по делото, след смъртта му. В този смисъл се приема, че липсват убедителни доказателства, от които да се направи извод, че Й. П. въобще е присъствал и изказал становище в хода на съдебното производство. Напротив, приложено е пълномощно от адв.Г. В., след като на Й. П. му е определен особен представител и то в процеса от двама съдии. Това е станало с две разпореждания за назначаване на особен представител и вменен ангажимент за внасяне на депозит. Такъв в делото не е участвал. Адвокат В. е починал.

2

Въпреки това в делото е внесен отговор от Й., съставен от адв. В. и внесен след неговата смърт навежда на извода, че това доказателство е съставено не от активно легитимирани лица, Й. П. или упълномощен от него защитник, което е порок на цялото производство, а оттам и на цялото решение.

Твърди се, че наличието на две разпореждания на съда, с които се указва на иницииралия делбата Л. Й. П., да внесе съответния депозит, няма доказателства за изпълнение и внасяне на депозит. Съответно се по време, в което ответникът Й. П. се издирва за връчване на съдебни книжа.

Сочи се, че по делото съществува пълномощно, издадено от Й. П., с адв.

В., което е внесено в съда след смъртта на адв. В. и не произвежда последици.

Не е възможно адв. В. да подпише пълномощно след смъртта си, като очевидно се касае за неистински документ и документите са внесени в съда и в делото през септември 2024г.

Заявява се, че в първото по делото заседание, адв.И. е твърдял, че представлява един от ответниците, за което така и не е представил пълномощно.

Твърди се, че е бил отказан в канцеларията на съда и достъп до делото, въпреки, че лично страната го е поискала в седемдневния срок преди съдебното заседание и за това сегашния състав също е бил сезиран. Не е последвало процедура по поправяне на протокол от съдебното заседание.

Счита се, че тези грешки са недопустими при водене на съдебното следствие и са тежък порок на самото решение за допускане на делбата по делото.

Заявява се относно представените копия на НА №56, дело №485/1997г. за собственост по давност, че за процесния имот няма създаден акт за собственост в правния мир и първия такъв се явява цитирания НА №56, който е само за 4/6 и 1/6 от имота.

Твърди се, че преобладаващата съдебна практика смята, че нотариалните актове за придобИ.е по давност на идеални части от имота са нищожни.

Имотът не е обективиран в акт за собственост преди да се създаде акта, обявяващ Т. Б. П. и Л. Й. П. за собственици. В този смисъл се моли да бъде допуснат като доказателство, като се открие процедура по оспорването му, на основание чл.193 от ГПК, като се задължи ищцовата страна да представи история на процесния имот.

3

Твърди се относно представеното копие на НА №51, дело 486/1997г. на РС- П., в който се прави продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, че е недопустим. Фактът, че е изповядан алеаторен договор „срещу гледане и издръжка“ навежда до извод, че се избягва истинска продажба. В този смисъл се сочи, че към онзи момент не е било задължително продажната цена да се превежда по сметка. Така, че ако целта е да се продадат 4/6 е могло да се изповяда продажба на 4/6 на съсобственик.

Сочи се, че при алеаторните договори насрещната престация вместо плащане на продажната цена е „полагане на грижи и издръжка в болест и немощ“. Но „да се смесват“ две различни форми на нотариално изповядване на сделка са недопустими и е основание за унищожаване на същата.

Визира се, че е вписано „даване на пари“, което също не е доказано, като сумата за онова време, спрямо цената на имота е толкова занижена, не е дори 1/6 от общата цена, което поради ниската цена навежда на мисълта за симулативна сделка, която е унищожаем.

Твърди се, че няма възражение за ревандикация от Л. П. към брат му П.

П., респективно към наследниците на П. П.. С представеният към исковата молба нотариален акт от 1997г. са признати за собственици само Т. и сина й Л., като няма доказателства за наследствено правоприемство, както и за принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя Й., съпруг на Т. Б. на процесния имот.

Искането е да се отмени обжалваното решение и е постанови друго, с което да се отхвърли претенцията, обективирано с подадената искова молба и поправяната такава по гр.д.№1234/2023г. на РС- П., като недопустима или неоснователна и недоказана, ведно с произтичащите законни последици за съделителите.

Допълнително се сочи, че от представените доказателства не се установява за ищеца Л. П. претендираните от него квоти от делбения имот, а за съпругата му Б. и ответника Й. П. П. не е налице валидно правоотношение между ищеца и ответниците.

Моли се да се върне делото на друг състав, за отстраняване на допуснатите нарушения и определяне на реалните квоти на съделителите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Л. Й. П. и Б. Г. П., чрез процесуалния им представител 4 адв.В. И..

Твърди се в него, че се оспорва представителната власт на съпругата на ищеца, като се твърди, че тя не е присъствала в с.з. на 05.06.2025г., а в протокола от същата дата е записано, че е присъствала. Извод от това се прави от „факта“, че в същото съдебно заседание не са присъствали адвокатите К. и Г., а в протокола е записано, че са присъствали.

Сочи се, че предвид обстоятелството, че явяването по делото не е задължително за страните, дори да е вярно, че не са присъствали, както е отразено в протокола, това не съставлява съществено процесуално нарушение.

По отношение на исканата процедура по оспорване по реда на чл.193 от ГПК се визира, че тя се отнася до оспорване на представени писмено доказателство, а не на съдържанието на протокола. Ако в самия протокол е допусната грешка, тя може да бъде отстранена в едноседмичен срок от предоставянето му на страните, което става в тридневен срок от заседанието.

Цитира се разпоредбата на чл.151, ал.1 от ГПК.

Визира се, че твърдението, че е представено пълномощно от адв. В., което е внесено в съда след смъртта му е невярно, като това лесно може да се провери от документите по делото.

Относно твърдението, че няма внесен депозит за особен представител се сочи, че не се е наложило да бъде назначаван такъв, тъй като ответникът Й. П. е бил призован на посочени адрес и и било излишно да се внася депозит за особен представител, защото не е съществувала необходимост да бъде призоваван чрез него.

Твърди се, че изложените твърдения за нищожност на нотариален акт №56, нот.д.№485/87г., поради това, че се касае за идеални части от процесния имот, както смята „преобладаващата съдебна практика“ са голословни и противоречат на закона и съдебната практика. Приема се в тази връзка, че става дума за наследствен имот, придобивното основание за който е наследство и давностно владение за съответните идеални части и в този смисъл законът и съдебната практика са еднозначни.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се приеме, че тя е неоснователна, като се потвърди обжалваното решение.

Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

5

Писмени отговори от останалите страни в процеса не са постъпили.

В съдебно заседание, жалбоподателката П. П. П., редовно призована не се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.В. К..

Ответникът по жалбата и ищец по исковата молба- Л. Й. П., редовно призован се явява лично.

Ответникът по жалбата и ищец по исковата молба- Б. Г. П., редовно призовани не се явява.

За тези двама ответници се явява адв.В. И., редовно упълномощен. От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба. Излагат се съображения в тази насока. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата и ответник по исковата молба- С. Ж. П., редовно призована не се явява. Първоначално в протоколът от съдебното заседание от 27.05.2026г. е отразено, че има нередовно призоваване, но след изготвена справка и изведено от системата на съда, съобщение се установява, че същата е редовно призована чрез процесуалния си представител адв. Г. на 14.05.2026г., което е видно от приложеното Копие от съобщението по делото.