Решение № 134 от 21.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. И.а при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600152 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 26/15.11.2024г. постановена по НОХД № 7/2023г. по описа на Районен съд- Провадия, подсъдимия Т. Я. Г., ЕГН:**********, е признат за виновен в това, че на 20.06.2021 г. около 20.50 часа, в гр. Провадия, Област Варна, ул. „Бойчо Желев“, до дом № 20, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място и в пияно състояние нанася удари с юмруци и ритници в областта на лицето и тялото на И. С. И., с което му причинява лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана, ожулване, кръвонасядане и травматични отоци по горната и долната устни, околоочен хематом в дясно, кръвонасядане в тилната област на главата, които телесни увреждания, в своята съвкупност, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78a от НК съда го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размерна 2000 (две хиляди) лева. На осн.чл. 304 от НПК подс. Т. Г., е оправдан по така възведеното обвинение за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с П. Г. С., ЕГН: **********.

Със същата присъда, съда е признал подсъдимия П. С. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 20.06.2021 г. в гр. Провадия, Област Варна, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянията по своето съдържание се отличават с изключителна дързост, както следва: на 20.06.2021 г. около 20.50 часа, в гр. Провадия, Област Варна, ул. „Бойчо Желев“, до дом № 20, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място и в пияно състояние нанася удари с юмруци и ритници в областта на лицето и тялото на И. С. И., с което му причинява лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана, ожулване, кръвонасядане и травматични отоци по горната и долната устни, околоочен хематом в дясно, кръвонасядане в тилната област на главата, които телесни увреждания, в своята съвкупност, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че на 20.06.2021 г. около 1

22.00 часа, в гр. Провадия, Област Варна, на ул. „Юрий Венелин“, дом № 1 – публично, пред сградата на Районно управление Провадия и в пияно състояние, посредством нож, причинява лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно: лека телесна повреда на Д. Е. И., изразяваща се в нанасяне на прободно-порезно нараняване на корема, непроникващо в коремната кухина, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; и лека телесна повреда на С. И. С., изразяваща се в нанасяне на прободно-порезно нараняване на корема, непроникващо в коремната кухина, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, като на основание като на основание чл. 325, ал. 2, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на ЕДНА ГОДИНА , изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ.На основание чл. 304 от НПК подс. П. Г. С., ЕГН: ********** е оправдан по така възведеното обвинение за извършване на горепосоченото престъпление в съучастие с П. Г. С., както и че престъплението е продължавано по смисъла на чл. 26 от НК.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на И. С. И. ЕГН: **********, сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания, болки и страдания, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 20.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД, като иска за разликата над сумата от 3500.00 лева до претендирания размер от 4500.00 лева, е отхвърлен като неоснователен.

Подс. П. С. е осъден и да заплати на Д. Е. И., ЕГН: **********, сумата от 12500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нанесената му лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на прободно-порезно нараняване на корема, непроникващо в коремната кухина, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 20.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 45 от ЗЗД, като иска за разликата над сумата от 12500.00 лева до претендирания размер от 20000.00 лева, е отхвърлен, като неоснователен и на С. И. С. с ЕГН: **********, сумата от 12500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на травматични увреждания, болки и страдания, причинени от нанесената му лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на прободнопорезно нараняване на корема, непроникващо в коремната кухина, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 20.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 45 от ЗЗД, иска за разликата над сумата от 12500.00 лева до претендирания размер от 20000.00 лева е отхвърлен, като неоснователен.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК са постъпили:

1. Протест и допълнение към протест от прокурор при РП- Провадия с вх.№ 8593/19.11.2024г. В него се навеждат твърдения за нарушения на материалния закон, поради неправилни изводи на първоинстанционният съд при правилни фактически констатации и направения доказателствен анализ. Констатираната неправилност, представител на прокуратурата отчита, при оправдаване на подс. П. С. за престъплението по чл. 325,ал.2 НК.

Развива подробни съображения в тази насока, като детайлно засяга обективната и субективната страна на така повдигнатото обвинение. Счита, че са налице и допуснати съществени отстраними нарушение на материалния закон, които следва да бъдат поправени чрез извършване на нова оценка на доказателствената съвкупност. Предлага се да бъде отменена изцяло атакуваната присъда и да бъде постановена нова осъдителна, с която да бъде признат подс. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.325,ал.2 вр.ал.1вр.чл.20,ал.2 НК, като бъде наложено наказание Лишаване от свобода в размер на една година, отложено по реда на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

2.Въззивна жалба с № 8501/18.11.2024г. и допълнение към нея подадена от подс. П.

С. чрез адв. С. И.а. В жалбата се навеждат твърдения за неправилно приложение на материалния закон и наличие на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Счита се, че от събраните по делото доказателства не се обоснова авторството на деянието по безспорен начин. Моли се, в 2 условията на алтернативност да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде оправдан подсъдимия С. или делото да бъде върнато на първоинстанционният съд.

3.Въззивна жалба с № 8605/20.11.2024г. и допълнение към нея, подадена от адв. Х.

Г., в качеството си на процесуален представител на Т. Г.. В жалбата се навеждат оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт, поради липса на доказателства в подкрепа на така повдигнатото обвинение. Счита се, че неправилно е приложен материалния закон. Отделно от това се сочи, наличие на множество допуснати процесуални нарушения. Моли, да бъде отменена постановената Присъда, като бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимия Г. бъде оправдан, алтернативно да бъде върнато делото на първоинстанционният съд за ново разглеждане.

4.Въззивна жалба с вх.№ 8966/29.11.2024г подадена от адв. Ж. Г., в качеството на служебен защитник на подс. Т. Г.. В жалбата се сочат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Иска се да бъде отменена първоинстанционната Присъда, като подс. Г. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Варна счита, че въззивните жалби за неоснователни. Поддържа протеста като сочи, че присъдата не следва да се отменя изцяло, а само в частта с която подсъдимите са оправдани – подс.Г. да е извършил деянието с особена дързост и цинизъм деянието и подс.П. С. да не го е извършил в съучастие. Твърди се, че няма допуснати на съдебното производство нарушения, които да не са отстраними, а само техническа такава. Повереника на гр.ищци и частните обвинителиадв.Л., счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, а адв. С. прави искане за отмяна на присъдата в протестираната част.

Защитата на подс. С. – адв. Ст. И. от АК- Варна изцяло поддържа депозираната жалба. Прави искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Посоченото искане аргументира, концентрирайки се върху допуснати в хода на разглеждането пред първия съд процесуални нарушения. В тази насока акцентира върху порочност на назначен звукозапис по смисъла на чл.311 ал.3 от НПК, квалификацията на така повдигнатото обвинение, като се навежда и твърдения за опорочен процес, по който е взето страна само на едни от лицата, а срещу други се води разследване.

Защитата на подс. Г.,- адв. Г. и адв. Бончев считат, че са допуснати процесуални нарушения по време на процеса в първоинстанционния съд, поради което делото следва делото да се върне за ново разглеждане.

В последната си дума подсъдимите не изразяват становище.

Варненски окръжен съд, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, изслуша страните и обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, намери въззивните жалба за процесуално допустими, подадени от надлежни страни, с легитимен правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивната инстанция, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

Присъдата е постановена при допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, като съображенията за това са следните:

На първо място, следва да бъде обърнато внимание на така изготвените мотиви.

При внимателен прочит на същите, за съдебният състав остава неясна волята на първоинстанционния съд. Налице е само и единствено декларативно посочване на доказателствата, въз основа, на които районният съд е направил фактическите си и правни изводи, без да им е бил извършен детайлен анализ. Впрочем самите правни изводи на съда, са изключително ограничени, до степен преповтаряне изложеното в обстоятелствената част на обвинителният акт. В тази насока, не следва да бъде подмината и липсващата аргументация относно обективната и субективната съставомерност на така вменените деяния. Този подход на първостепенния съд на изброяване, без анализ на доказателствата и 3 без да е ясно, приетите правни изводи, въз основа на кои доказателства са изведени, не съставлява оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Това от своя страна прави невъзможно настоящия съдебен състав да установи начина, по който възприетите от съда факти се считат за установени и какви са правните съображения на съда за постановяване на съдебния му акт относно обвинението по чл.325 НК. В тази насока и по смисъла на чл. 6 параграф 1 от ЕКПЧ, настоящата инстанция следва да спомене, че мотивирането на съдебните решения е елемент на "справедливостта" на наказателния процес, нарушаването на който води до невъзможността да се разберат основанията, послужили за взетото решение от съда, за да се изберат и съответните средства за защита пред по-горната инстанция.