Решение № 79 от 15.06.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 15.06.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 41 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Д.В.С. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 260026/28.01.2021 г., постановено по анд № 1377/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материални закон и със събраните по делото доказателства. Излага съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като свидетелите, които биха могли да установят факти, оборващи обвинението, не били отбелязани в АУАН. В тази връзка счита, че не му е осигурено ефективно средство за защита в хода на административнонаказателното производство. Твърди и нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, поради липса в АУАН на конкретно описание на извършеното деяние. Счита, че не е извършил вмененото му нарушение по чл.3 ,ал.1, т.7 от

Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в община Кърджали /НПООР/.

Иска отмяна на оспореното решение, както и на измененото с него наказателно постановление.

В писмено становище поддържа подадената касационна жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Кмет на община Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото НП съдържат надлежни фактически и правни основания, като спазени и процесуалните правила при издаването им. По горните съображения намира оспореното решение за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин извършеното нарушение.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно лице, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е изменил Наказателно постановление № НП-303/20.10.2020 г., издадено от кмета на община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР, на касатора е наложена глоба в размер на 70 лв., за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР, като намалил размера на наказанието „глоба” от 70 лв. на 50 лв.

За да постанови решението си, съдът е приел за установено, позовавайки се на съставения АУАН и показанията на разпитаните по делото свидетели, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР. Поведението на Д.В.С., изразило се в отправяне на обидни думи на обществено място, намерил за скандално и непристойно, и водещо до нарушаване на обществения ред и морал. От субективна страна нарушението било извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и морал. Правилно била приложена и санкционната норма на чл.25, ал.1, т.2 от НПООР. Приел е също, че при налагането на административното наказание, наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и не съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Преценил, че деянието не е с по-висока от типичната степен на обществена опасност, не се твърди и не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения, поради което справедлива се явява санкция към минималния предвиден размер. При извършената служебна проверка не констатирал нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. Безспорно било в случая, че лицето е наказано за това, че се е държало непристойно на обществено място – отправяло е обидни думи, и с това нарушило обществения ред и спокойствие. Намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсата на конкретно посочване на отправените обидни думи, води до незаконосъобразност на издаденото НП. В тази връзка е посочил, че не е необходимо в АУАН и в НП да бъдат изписани самите обидни изрази, тъй като било несъмнено, че изричането на обидни реплики на обществено място е поначало непристойно и морално укоримо. Изтъкнатите от жалбоподателя различия в детайлите от показанията на полицейските служители съдът отдал на изминалия период от време, от устанояване на нарушението, на естеството на работата на служителите на МВР и извършваните от тях ежедневни проверки за опазване на обществения ред. Освен това, намерил противоречията са несъществени и не опровергаващи главните факти относно времето, мястото, авторството на нарушението и естеството на същото – скандално и непристойно поведение на жалбоподателя.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по подадена в срок жалба и срещу наказателно постановление, което подлежи на съдебен контрол, като при постановяването му не се констатираха нарушения на материалния и процесуалния закон.

Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за съставомерност на деянието и липса на допуснати от наказващия орган съществени нарушения при установяване на нарушенията и издаване на НП. Правилен и е крайният извод на съда за извършено от С. нарушение по чл.3, ал.1, т.7 от НПООР, респ. за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, на основание чл.25, ал.1, т. 2 от НПООР.

В случая, касаторът е бил санкциониран за това, че на 29.09.2020 г., около *** часа, в ***, *** на бул.“***“, пред ***, отправил обидни думи на обществено място, с което нарушил обществения ред и спокойствието на гражданите. Така описаното в акта и в НП нарушение се установява по категоричен начин от редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, както и от показанията на разпитаните по делото полицейски служители - св.Р. и св.Д., обсъдени в оспореното решение. Изводите на съда, направени въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, са правилни и обосновани, и напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на оспореното решение, поради противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля – очевидец, които не били взети предвид при постановяване на решението. Показанията на двамата свидетели са единни и непротиворечиви по отношение на относимите за спора факти. Установено е по делото, че на описаните в акта и в НП – място, дата и час жалбоподателят е отправил обидни думи на обществено място, а последното поведение нарушава обществения ред и морал. Съдът е събрал и обсъдил тези релевантни за спора факти и въз основа на тях е постановил решение, съответстващо на приложимия материален закон.

Неоснователни са и възраженията за ограничаване правото на защита в хода на администратвнонаказателното производство, поради това, че в АУАН и в НП не били посочени всички свидетели. В тази връзка следва да се посочи, че ЗАНН предвижда възможност както за възражения при съставянето на акта, така и за писмени възражения в 3-дневен срок. Към тези възражения, лицето може да приложи доказателствата, с които разполага, или да посочи тези, които следва да бъдат събрани. С такива възможности наказаното лице разполага и в хода на съдебното производство по ЗАНН. В случая, няма данни касаторът да е възразил срещу съставения АУАН, нито да е направил доказателствени искания в хода на съдебното производството, в т.ч. и за допускане до разпит на свидетели, които биха могли да установят факти, оборващи обвинението.

При така изложеното, касационната инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение за правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения.

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на Община Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Кърджали Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260026/28.01.2021 г., постановено по анд № 1377/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Д.В.С. от *** с ЕГН **********, да заплати на Община Кърджали деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.