Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1334 от 31.10.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3708/2019
Вид
Решение № 1334
Подписан
31.10.2019
В сила
11.02.2020
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 126 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

Р Е

Ш

Е Н И Е

№ 1334 гр.Бургас, 31.10.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–и наказателен състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ

БОБОКОВ при участието на секретаря Сн.Петрова, като разгледа НАХД № 3708 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.А.А. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-003545/31.07.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 126 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

С жалбата се навеждат доводи за липса компетентност на наказващия орган и на актосъставителя, както и за допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 24.07.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 449310 от св.У. – мл.автоконтроьор към сектор ПП, за това, че на същата дата, около 16,15 часа в гр.*****“, в посока входа на „Пристанище –Бургас“, е управлявал товарен автомобил „Д.” с рег. № **** с прикачено към него полуремарке „В.“ с рег.№ ****, като при проверката от контролните органи- служители на МВР, е установено, че водачът е управлявал моторното превозно средство претоварено с общо тегло в допустимата максимална маса, отразена в свидетелството за регистрация – общо тегло 52060 кг. бруто, видно от кантарна експедиционна бележка № 13117 от 24.07.2019г.

При съставяне на акта жалбоподателят не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не са депозирани писмени възражения.

Административнонаказващият орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.126 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, тъй като съставеният акт е за нарушения по чл. 126 ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Независимо от това, съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН по следните съображения:

Санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на МПС в отклонение на изискванията за размери, маса или натоварване на ос, определени с подзаконов нормативен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чието издаване е регламентирано в чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, респективно предвиденото в чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП наказание се отнася за нарушения именно на чл.139 ЗДвП, свързани с изискванията към техническите характеристики на превозни средства и по специално - маса, размери и натоварване на ос, а не с нарушаване на правилото на чл. 126 ЗДвП, въвеждащо ограничението при превоз на товари, масата на натовареното МПС да не надвишава максимално допустимата маса. В първия случай се касае за изискванията към превозните средства въобще, определени от МРРБ, видно и от систематичното място на разпоредбата, а във втория до извършването на конкретен превоз. С оглед на това, като е наложил на жалбоподателя санкция на основание чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, наказващия орган е приложил материалния закон неправилно и е подвел извършеното нарушение под състав на административна отговорност, уреждащ нарушение от друго естество, свързано с несъответствие на параметрите на ППС с нормативните изисквания, а не с правилата за превоз на товари. Освен това, след като санкционната разпоредба препраща към изискванията, определени от

МРРБ в подзаконов нормативен акт, то вмененото нарушение следва да е именно на някоя от разпоредбите в този акт. Видно е обаче, че не е посочена нито една разпоредба от наредбата по чл. 139 ЗДвП. Посоченото несъответствие между нарушена и санкционна разпоредба, допълнително компрометира съдържанието на наказателното постановление, като създава вътрешно противоречие в същото и ограничава правото на защита на санкционираното лице.

В горния смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1157 от

21.06.2017 г. по н. д. № 1033 / 2017 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 167 от 26.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 111

/ 2019 г. на Административен съд – Видин и др.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния закон.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-003545/31.07.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.А.А. с ЕГН: ********** за нарушение по чл. 126 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.

Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!

С.П.