Решение № 9 от 24.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600551 по описа за 2024 година Производството e по реда на гл. ХХІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. В., в качеството му на защитник на осъдения В. И. В., срещу постановеното по реда на чл. 23-25 НК по ЧНД № 704/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково протоколно определение № 713 от 06.11.2024 г. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за изменение на обжалваното определение, като бъде отменено приложението на чл. 24 НК по отношение на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на осъдения В. и алтернативно – да бъде намален размерът на увеличението.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивната частна жалба и предлага 1 атакуваното с нея определение, като обосновано и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във връзка с направените оплаквания и изцяло, съобразно задълженията си по чл.

313 и чл. 314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от страна, притежаваща процесуално призната възможност на жалба, в предвидения за това срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В. И. В. е осъждан многократно, както следва:

1. С влязло в сила на 23.01.2018 г. Споразумение по НОХД № 1237/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, за извършено на 08.06.2017 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК (като непълнолетен), за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от 6 месеца.

2. С влязло в сила на 05.06.2019 г. Споразумение по НОХД № 382/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършено на 22.05.2019 г. престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК (като непълнолетен), за което му е наложено наказание „обществено порицание“.

3. С влязло в сила на 23.11.2020 г. Споразумение по НОХД № 691/2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършено на 30.10.2020 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК, за които му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено с изпитателен срок от две години, както и „Обществено порицание“.

4. С влязло в сила на 30.12.2020 г. Споразумение по НОХД № 806/2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършено на 08.10.2020 г. престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 НК (като непълнолетен), за което е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, отложено по реда на чл. 69, ал. 1 НК за срок от 2 години (наложена е и пробационна мярка за този срок), както и на „Обществено порицание“.

5. С влязла в сила на 21.01.2021 г. Присъда от 05.01.2021 г. по НОХД № 567/2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършено на 12.12.2019 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 4 НК (като непълнолетен), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, отложено за срок от две години.

2

6. С влязло в сила на 28.01.2021 г. Споразумение по НОХД № 35/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършено на 28.09.2020 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК (като непълнолетен), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено за срок от две години с 2 години, а също и „Обществено порицание“.

7. С влязло в сила на 15.02.2021 г. Споразумение по НОХД № 39/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършени на 30.08.2020 г. престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК (като непълнолетен), за които му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, отложено за срок от две години с 2 години, както и „Обществено порицание“.

8. С влязло в сила на 01.06.2021 г. Споразумение по НОХД № 335/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършени на 21.01.2021 г. престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и по чл. 270, ал. 1 НК, за които е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и „Обществено порицание“.

9. С влязло в сила на 07.07.2023 г. Споразумение по НОХД № 360/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград за извършени на 10.06.2023 г. престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за които е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при първоначален „строг“ режим.

10. С влязло в сила на 12.07.2023 г. Споразумение по НОХД № 42/2023 г. по описа на Районен съд – Елена за извършено на 01.04.2022 г. престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

11. С влязло в сила на 01.10.2024 г. Споразумение по НОХД № 517/2024 г. по описа на Хасковски окръжен съд за извършено в периода 22.02.2023 г. - 11.04.2023 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а също и „глоба“ в размер на 2 500 лева.

За осъжданията, поставени в описаните по – горе номера от три до седем, с Определение по НОХД № 335/2021 г. по описа на РС-Свиленград е 3 било определено едно общо наказание в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“, за което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Със същото определение е постановено наложеното по НОХД № 335/2021 г. по описа на РС-Свиленград наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца да бъде изтърпяно отделно и преди определената с този съдебен акт съвкупност.

С определение, постановено по ЧНД № 103/2023 г. по описа на РС - Елена, е била определена друга съвкупност - по осъжданията по НОХД № 360/2023 г. по описа на РС-Свиленград и НОХД № 42/2023 г. по описа на РС Елена, като е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, за което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Наказанието по първата от посочените две съвкупности е било изтърпяно на 14.01.2022 г., а определеното общо наказание по НЧД № 103/2023 г. на РС - Елена е изтърпяно на 12.01.2024 г.

Правилен е изводът на окръжния съд, че ревизия на първата от двете съвкупности не се налага, доколкото деянията по последните три осъждания на В. (под номера от 9 до 11) се намират в съотношение на рецидив, с което и да е от деянията, включени в нея.

Обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че следва да бъде направена корекция на второто от двете групирания. Налице са основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК да бъдат кумулирани наложените на осъдения В. наказания лишаване от свобода по последните му три осъждания: по НОХД № 360/2023 г. на РС - Свиленград, НОХД № 42/2023 г. на РС - Елена и НОХД № 517/2024 г. на ОС – Хасково, като му бъде определено едно общо най-тежко измежду тях, тъй като деяният а по посочени три дела са извършени преди да има влязла в сила присъда, за ко ето и да е от тях. При положение, че деянията са извършени при условията на реална съвкупност, на осъдения В. следва да се определи и наложи едно общо най-тежко наказание, а именно 10 месеца лишаване от свобода.

Правилен е изводът на окръжния съд, че в случая са налице предпоставките на чл. 24 НК за увеличаване на така определеното общо найтежко наказание лишаване от свобода. Изтъкнатите в противния смисъл от защитата доводи относно младата възраст на В., изразеното съжаление за извършеното, материалния му статус и приключването на всички наказателни 4 производства срещу него със споразумения, не могат да бъдат споделени.

Осъденият нееднократно е пребивавал в затвора и преди извършване на настоящите деяния, наказанията за които са включени в извършеното групиране, като е очевидно, че множеството предходни осъждания и налаганите му наказания не са изиграли своята превантивна роля спрямо него.

Престъплението, за което е бил признат за виновен по НОХД № 42/2023 г. по описа на РС - Елена, е извършено след по-малко от три месеца, след като е било изтърпяно определеното общо наказание по НОХД № 335/2021 г. по описа на РС - Свиленград. Осъждането по НОХД № 517/2024 г. по описа на ОС - Хасково е за продължавано престъпление, включващо пет самостоятелни престъпни прояви, което завишава обществената опасност на извършеното.

Ето защо, отчитайки цялостната му престъпна дейност, включително и тази, извън разглежданата съвкупност, която илюстрира разнородност в сферите на противоправно посегателство - собствеността, транспорта, обществения ред и общественото здраве, правилно окръжният съд е приел, че е необходимо наложеното общо най-тежко наказание на осъдения В. да бъде увеличено с максималния възможен срок от 5 месеца „лишаване от свобода“, т.е. определеното общо най-тежко и увеличено наказание което същият следва да изтърпи е в размер на 15 месеца лишаване от свобода, което най-пълно съответства на целите по чл. 36 НК. Правилно е определен и първоначалния режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко и увеличено наказание, а именно - "строг".

Правилен е изводът на окръжния съд, че на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК към определеното на осъдения В. общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода следва да бъде присъединено полекото наложено такова по НОХД № 517/2024 г. по описа на ОС -Хасково „глоба“ в размер на 2500 лв.

Правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл.

25, ал. 2 НК, поради което от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от 15 месеца на осъдения В. следва да се приспадне изтърпяната част, по която и да е от включените в съвкупността присъди.

С оглед на изложеното въззивният съд счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд като 5 правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 713 от 06.11.2024 г., постановено по ЧНД № 704/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6