Решение № 139 от 24.04.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Шумен, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20223630202390 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 -002246/20.09.2022г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на А. М. С., ЕГН********** от гр.Шумен са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.132 т.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП, “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Г от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва вменените нарушения по същество, поради липса на виновно поведение. В съдебно заседание редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. С.Т. от ШАК.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен АУАН серия GA №731971/6.08.2022г. съставен срещу жалбоподателя за нарушения на чл.132 т.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б и б.г от ЗДвП. В акта е посочено, че 06.08.202216г. около 00.20 часа в гр.Шумен, на бул. “Симеон Велики“ пред казино „Ефбет“, в посока ул. „Алеко Константинов“, жалб.С. управлявал л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № В 1704 НМ. При превоз на пътници не е изпълнил задължението си преди потегляне да осигури всички условия за безопасното им превозване като при потегляне не се е убедил, че качващият се пътник се е качил и затворил задна дясна врата и потегля, вследствие на което пътникът С. П. Д. изпада от автомобила и си удря дясното коляно, с което жалбоподателят става причина за ПТП. Като участник в ПТП с пострадало лице, водачът – жалб.С. не е уведомил компетентната служба на МВР. Напуснал е 1 местопроизшествието, с което не е изпълнил задължението си да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Не изпълнил и задължението си да не премества МПС, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на МВР или не се връща на мястото на ПТП след превозване на пострадалите.

От показанията на актосъставителя – св.С. Б. С. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. На 06.08.2022г. с колегата му – св.Н. Т. Н. били изпратени на посоченият пътен участък, във връзка с постъпил сигнал за възникнало ПТП с пострадал пътник. На место установили три лица - Н. Б. К., Р. К. П. и С. П. Д., които били видимо нетрезво състояние и комуникацията с тях била трудна. Д. се оплакал от болки в коляното, но видими травматични увреждания по него контролните органи не възприели. При проведения разговор лицата обяснили, че качвайки се в таксиметров автомобил, водачът потеглил в момента, в който Д. с единия си крак все още бил стъпил на платното, поради което той паднал на асфалта, след което отказал да изпълни поръчката и след като и останалите две лица слезли от таксиметровия автомобил, водачът потеглил. Предоставили данни за автомобила, а именно, че бил с надпис «Тико такси» с номер 65. С. П. Д. отказал да бъде изпробват за употреба на алкохол с техническо средство, както и да получи и подпише талон за изследване. Отказал и да даде писмени обяснения относно случилото се. Писмено обяснение било снето от Н. Б. К.. С. П. Д. бил откаран от екип на ЦСМП – Шумен. След извършеният му преглед било констатирано единствено охлузна рана в областта на дясното коляно. Междувременно бил установен таксиметровия автомобил – л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № В 1704 НМ, с водач – жалбоподателя А. С.. Същият се върнал на местопроизшествие и обяснил на контролните органи, че отказал да превози лицата до с.Мадара, тъй като били в нетрезво състояние и са се разправяли помежду си.

По случая свидетелите С. Б. С. и Н. Т. Н. изготвили докладна записка №869р – 5520/22.02.2016г., в която отразили установените обстоятелства.

Св. С. Б. С. съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие АУАН серия GA №731971/6.08.2022г. за нарушения на чл.132 т.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б.а, б.б и б.г от ЗДвП, както и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2022 - 1038 - 444 и план схема на произшествието, която схема С. Д. също отказал да подпише.

В съставеният акт е отразено, че жалбоподателят има възражения. Не е депозирал такива в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На чл.185 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на А. М. С., ЕГН********** от гр.Шумен са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.132 т.2 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП, “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Г от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.

Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно именно от лицето, посочено като нарушител.

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на първо 2 място за нарушение на чл.132 т.2 от ЗДвП, задължаващ водачите, при превозване на пътници, преди потегляне и по време на движение да осигурят всички условия за безопасното им превозване. При описанието на обстоятелствата около извършването на нарушението наказващият орган е приел, че жалбоподателят при потегляне не е осигурил всички условия за безопасното превозване на пътниците като не се е убедил, че пътника С.

П. Д. се е качил и е затворил задна дясна врата, вследствие на което Д. изпаднал от автомобила и си ударил дясното коляно.

В депозираната жалба и в съдебно заседание А. М. С. не оспорва, че на въпросната дата и място е управлявал лек таксиметров автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № В 1704 НМ като е следвало да изпълни поръчка превозвайки лицата Н. Б. К., Р. К. П. и С. П. Д. от гр.Шумен до с.Мадара. Не оспорва и обстоятелството, че не е изпълнил поръчката, но причината за това според него била, че лицата били в нетрезво състояние. Оспорва настъпило ПТП, при което да е пострадал С. П. Д., поради което оспорва и вменените му нарушения.

По отношение нарушението на чл.132 т.2 от ЗДвП основния факт, който следва да бъде изяснен по делото, който е от значение за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е налице ли е нараняване на С. П. Д., което да е възникнало в процеса на движението на МПС, управлявано от жалбоподателя.

Съдът намира за безспорно установено по делото на база събраните писмени и гласни доказателства, че С. Д. е получил травматично удреждане изразяващо се в повърхностна рана в областта на дясно коляно.

Актосъставителят и свидетеля по акта не са присъствали при възникване на ПТП и при извършване на нарушенията, за които с акта се възвежда административнонаказателното обвинение. Приели са фактическата обстановка на база обясненията на водача на таксиметровия автомобил и лицата Н. Б. К., Р. К. П. и С. П. Д..

С оглед изясняване на конкретната фактическа обстановка и механизма на настъпване на твърдяното ПТП в съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели Н. Б. К. и Р. К. П. , които са били на мястото и са възприели случилото се, както и св. Б.А.А.

Според св.Б.А.А.той възприел случващото се от около 30 - 40 метра, тъй като стоял от другата страна на бул. “Симеон Велики“, пред дискотека „Колизеум“. Възприел тримата мъже в момента, в който се качили в таксито, след което автомобила потеглил и веднага спрял. Според свидетеля чул разправия като разпознал гласа на жалбоподателя, с когото се познавали, който казал на мъжете да слязат. Тримата мъже слезли, отдалечили се и седнали на бордюра. Не е възприел някой от тях да се оплаквал от наранявания.

Противоречиви са показанията на свидетелите Н. Б. К. и Р. К. П. като и двамата свидетели не могат да посочат какво точно се е случило и как точно С. Д. е наранил крака си. Според св.Н. К., който седял на задната седалка в ляво, зад водача, С. Д., който се качвал до него на задната седалка, но в дясно, при потегляне на таксито, вече бил влязъл в автомобила, но според св.К. явно не бил седнал както трябва и при потегляне на автомобила извикал «крака, крака». Водачът спрял и им казал, че няма да изпълни поръчката и да слязат. Слизайки от автомобила К. видял С. Д. седнал на една страна на седалката като с единият си крак бил стъпил на платното. Посочва, че при потеглянето на автомобила Д. не е падал на платното, а впоследствие след като излязъл сам седнал на земята. По десният му крак въприел ожулване, но не разбрал къде и как е станало. Не може да посочи дали при качването на Д. в таксито, преди последното да потегли, Д. е бил затворил вратата или не.

Св. Р. П., който седял на предна дясна седалка посочва, че при потегляне на автомобила чул Д. да казва «какво провиш бе човек, ти ме преби». Обръщайки се назад го видял да става от земята, поради което предположил, че паднал от автомобила. Предполага, че вратата му не е била затворена при потегляне на автомобила, тъй като не чул да се хлопва. Какво точто е било положението на Д. в автомобила преди потеглянето, св.П. не може да посочи, тъй като Д. е бил зад гърба му.

Въпреки противоречията в показанията на свидетелите К. и П. какво точно и как се е случило, съдът намира за установено, че травматични увреждания на Д., които са безспорно установени, са получени, поради обстоятелството, че жалбоподателят е потеглил с таксиметровия автомобил в момент, в който Д. е бил в процес на влизане в МПС. Дали при потеглянето Д. е бил влязъл изцяло в автомобила или с единия си крак все още е бил стъпил 3 на платното, не може да се установи с категоричност въз основа на събраните доказателства. От друга страна не са установени каквито и да е данни Д. да е травмиран от някого другиго въпросния ден, както и констатираните увреждания да са били причинени по друг начин. За административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. В конкретният случай съдът намира, че се касае за непредпазлино деяние. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Несъмнено при превозване на пътници, преди да потегли с автомобила, жалбоподателят е бил длъжен да осигури всички условия за безопасното им превозване като е следвало да се убеди, че всички пътници са се качили в автомобила и, че вратите са затворени. Нещо, което той не е направил и с поведението си е станал причина за нараняване на пострадалия, което е нарушение на задължението му по чл.132 т.2 от ЗДвП.