Решение № 263043 от 29.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 29.09.2022г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12657 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №165173 от 31.07.2020г., постановено по гр.дело №34759/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, е признато за установено, че предявеният от ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, срещу И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС, че ответницата - И.В.И.-Ч. дължи на ищците -Етажни собственици от етажна собственост на вх.А, вх.Б и вх.В, находящи се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, по 1/3 от сумата 1299 лв. /по 433 лв. на всеки вход/ - незаплатени задължения за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост в сградата, находяща се град София, ж.к. „Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, дължима за ап.24, гаражи №46 и №50, съгласно решение на Общото събрание на собствениците от 30.01.2008г., 09.03.2011г. и 29.08.2012г. за периода м.януари - м.декември 2011г. и м.януари - м.октомври 2012г., ведно със законната лихва от 22.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17576/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 39-ти състав. С решението е осъдена И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици от етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер от 225.67 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от 41.99 лв., разноски в заповедното производство. С решението е осъдена И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици от етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.Б, сумата в размер от 325.67 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от 41.99 лв., разноски в заповедното производство. С решението е осъдена И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, да заплати на Етажни собственици от етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.В, сумата в размер от 325.67 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от 41.99 лв., разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - И.В.И.-Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В.Л., с която се обжалва решение

№165173 от 31.07.2020г., постановено по гр.дело №34759/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 179-ти състав, с което е уважен предявения по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС установителен иск за установяване съществуването на вземания за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост в сградата, находяща се град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, дължима за ап.24, гаражи №46 и №50, съгласно решение на Общото събрание на собствениците от 30.01.2008г., 09.03.2011г. и 29.08.2012г. за периода м.януари - м.декември 2011г. и м.януари -м.октомври 2012г., ведно със законната лихва от 22.04.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17576/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 39-ти състав, както и са възложени в тежест разноски. Навеждат се доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че с исковата молба е предявен осъдителен иск за процесните вземания, поради което първоинстанционният съд като се е произнесъл по установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС е постановил съдебен акт по непредявен иск, поради което обжалваното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Поддържа се още, че исковата молба е подадена от Етажна собственост на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, представлявана от управителя А.Д.А., каквато никога не е съществувала, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.38 от ЗС. Твърди се, че вх.А, вх.Б и вх.В представляват отделни сгради в режим на етажна собственост, за които е издадено самостоятелно разрешение за строеж, съответно отделно удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което искът се явява предявен от ненадлежна страна, която не притежава активна процесуална легитимация и постановеният съдебен акт се явява недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен. Твърди се още, че подадената искова молба е нередовна, тъй като не е спазено изискването на чл.127, ал.1, т.6 от ГПК да бъде подписано от лицето, което я подава – твърди се, че в случая исковата молба е подписана от адв.Г.В.С., а не от А.Д.А., управител на ЕС, поради което депозираната в съдебно заседание на 29.04.2014г. молба от процесуален представител на ищеца за потвърждава на извършените действия от А.Д.А. като управител на ЕС не може да доведе до саниране на констатирания порок. В тази връзка се твърди, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, което е основание за неговата отмяна. На следващо място се излага още, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства, не е обсъдил поддържаните от ответника възражения досежно недопустимостта на предявения иск, което представлява съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Поддържа се още, че претендираните от ищеца вземания спрямо ответницата се основават на нищожни решения на ОС, които са взети в нарушение на императивната норма на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, поради което заявените претенции се явяват в противоречие на повелителни норми от действащото законодателство и като такива са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Оспорват се констатациите на приетата по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза като се сочи, че са некомпетентно изготвени, направените от експертите изчисления, съответно обоснованите от тях изводи са в противоречие на взетите решения на ОС на ЕС от 28.01.2009г. и от 19.02.2011г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да постанови съдебен акт, с който да обезсили като недопустимо обжалваното първоинстанционно решение или алтернативно да се отмени същото и да се постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направените пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, чрез процесуален представител адв.М.Ц., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ответника. Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен извод, че по делото е установено по несъмнен начин съществуването на процесните задължения за управление и поддръжка на общи части в процесната етажна собственост, както и размера на задълженията на ответницата за управление и поддържане на общите части за процесния период, поради което е уважил предявения иск за сумата, за която е предявен, като основателен и доказан. Подробни аргументи относно неоснователността на оплакванията във въззивната жалба са изложени в писмения отговор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на СРС.

Предявен е от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, против И.В.И.-Ч. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.д.№17576/2013г. по описа на

СРС, ІІ Г.О., 39-ти състав, въззиваемия –ищец - ЕТАЖНА

СОБСТВЕНОСТ на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 22.04.2013г. и е постановена на 12.06.2013г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата - И.В.И.-Ч. за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - И.В.И.-Ч. възражение, поради което дължимата от нея сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява факта, че съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищни сгради №68, том IV, рег. №5330, нот.дело №539/2004г. на нотариус И.Н., с район на действие СРС, вписан в НК под №040, ответницата - И.В.И.-Ч. е собственик на недвижими имоти - апартамент №24 и гаражи №46 и №50, заедно с припадащите се 9.95 % ид.ч. от общите части на сградата, с административен адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„*****, вх.А, част от жилищна група „Бриз – Юг“.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на жилища и обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: град София, ж.к.„Манастирски ливади”, ул.„Майор Павел Павлов”, бл.*****, против И.В.И.-Ч. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.6, ал.1, т.10 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗУЕС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения установителен иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.