Определение № 102 от 07.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Кюстендил, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова при участието на секретаря Весела Б. Данчева в присъствието на прокурора К. С. С. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело № 20261500200165 по описа за 2026 година

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Л. А. А. за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г., упълномощена със упълномощена със заповед №374/06.04.2020 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

Същото становище се изразява от представителя на КнОП.

Лишеният от свобода Л. А. А. поддържа молбата. Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода Л. А.

А. е постъпил в Затвора гр. Бобов дол на 04.07.2024 г. за изтърпяване на наказание ЛС по НОХД № 261/23 г. на РС- Перник. То е изтърпяно на 25.10.2025 г.

Понастоящем изтърпява наказание по НОХД № 180/2024 г. на РССандански, с което е осъден на ЛС в размер на 11 месеца при първоначален „строг” режим за престъпления по чл.343б, ал.1 НК и чл.345, ал.2 НК, в сила от 21.06.2025 г.

Начало на наказанието: 25.10.2025 г.

Към момента на произнасяне на КнОС- 07.04.2026 г. е изтърпял фактически – 5 месеца и 12 дни; от предварителен арест- 2 месеца и 2 дни; от работа- 1 месеца и 23 дни; всичко- 9 месеца и 7 дни; остатък – 1 месец и 23 дни.

От представените от затворническата администрация доказателства се 1 установява, че при постъпване в затвора е изготвена схема за оценяване на вероятност от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС и психологическо становище. Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средните сотйности- 64 т. с дефицитни зони: отношение към правонарушението, умения за мислене, взаимоотношения, управление на финанси и доходи, злоупотреба с алкохол, умения за мислене.

Като цяло рискът от вреди се определя като среден спрямо обществото, останалите лишени от свобода и към самия.

В процеса на провежданата в затвора корекционна дейност, оценката на риска от рецидив е занижавана до 63 точки в зоната „злоупотреба с алкохол“- в условията на изолация такава нее констатирана.

Настанен е в Затвора- Бобов дол на 18.07.2024г., за първи път е в затвора. Поведението му е сдържано, емоционално репресирано, комуникацията - лаконична и дистанцирана. Наблюдава се интровертност и разочарование. Рискът от агресивно поведение е нисък. В състояние е да контролира свойте враждебни нагласи. Рискът от зависимости е умерено висок. Макар да липсват изразени психични разтройства, се наблюдава устойчив поведенчески модел на злоупотреба с алкохол, който има пряка връзка с извършеното правонарушение. Контактува избирателно.

Използвани са неговите ресурси и умения - дадена му е възможност да работи, чрез което да съкрати и оползотвори престоя си в изолация. Назначен е съгласно заповед № 286/ 15.07.2025 г. на Началника на затвора да изпълнява функциите строителен работник в района на затвора, като след приключване на строителните дейности е освободен. Назначен е със заповед 97/05.08.2025г да изпълнява функциите на общ работник в затворническа кухня, където продължава да работи. Справя се добре с изпълнението на трудовите си задължения. Няма данни за нарушения на трудовата дисциплина.

По време на престоя му в пенитенциарна изолация той не е наказван дисциплинарно, но не е и награждаван .

Видно от доклада на ИСДВР е, че у него се забелязват неустойчиви и неприемливи нагласи, свързани с прибързаност, ниска ефективност на самоконтрола в реална среда и трайност на рисковия модел. У осъдения е налице е дългогодишна системна злоуптореба с алкохол, което е показател за зависимостен модел. Констатирана е ниска критичност към употребата на алкохол, недостатъчна способност за самоконтрол и висок риск от рецидив при връщанве в същата социална среда. Алкохолът е отключващ фактор в неговото поведение, като същият не разполага дс устойчива подкрепяща среда, живее изолирано, не получава финансова и морална подкрепа от близки, което допълнително увеличава риска от рецидив. Социалната изолация до момента е повляла положително върху поведението му, което е довело и до леко подобрения в посочената дефицитна зона, но липсата на напредък с останалите сочат наличие на дефицити в умченията за мислене и невъзможност да окнтролира поведението си.

Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно. Счетено е, че наличието на дългогодишна, системна употреба на концентриран алкохол е показателно за наличие на зависимост, което съчетано с липсата на критичност и недостатъчна способност за самоконтрол, води до 2 висока вероятност от рецидив. Прието е, че у него не са формирани умения за водене на законосъобразен начин на живот и че не са налице достатъчно доказателства за поправянето му.

Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице.

Действително, А. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е плана за изпълнение на присъдата, чието последно препланиране е на 07.08.2025 г. и по който няма отбелязан за този период от време никакъв напредък, както и липсата на снижение на риска от вреди. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.

КнОС не може да не отчете в положителен аспект факта, че А. спазва реда в затвора, което е негово задължение. Доброто поведение в затвора и липсата на дисциплинарни нарушения трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до условно - предсрочно освобождаване, тъй като последното е правна възможност, предоставена от закона на лишени от свобода с поведение, надхвърлящо обичайно доброто поведение при изпълнение на наказанието ЛС. Освен това доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне, а не да цели привидното изпълнение на критериите за предсрочно освобождаване, каквото е налице в случая.

В случая престоя в затвора за А. се е оказал недостъчен за настъпване на положителни промени в съзнанието му, свидетелство за което е липсата на напредък по плана за изпълнение на присъдата. Видно от материалите по делото е, че е налице минимално снижаване на риска от рецидив- при 3 постъпването на осъдения той е бил 64 точки, а след пребиваването там е намален едва на 63 точки, респ.- остава в във високите граници на средните стойности. Липсата на сериозно снижаване в тази посока сочи, че не е налице съществена промяна в нито една от дефицитните зони у лишения от свобода, както и на мисленето му. Свидетелство за това е и липсата на награди, които да сочат на инициативност и на желание за поправяне.

Престоят в затвора, съчетан с неизпълнение на плана на присъдата и липсата на снижение на риска от рецидив в констатираните дефицитни зони, преценени в съвкупност към настоящия момент, водят до извода, че процеса на превъзпитание спрямо същия следва да продължи. Изминалият фактически период на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието. В този аспект КнОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения от свобода, следва да продължи.

Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода. Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. Лишеният от свобода не е достигнал до състояние, което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес.

Необходимостта от формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения А. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Л. А. А. с ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. ***** ***, с постоянен адрес:

**********, разведен, със средно образование, с българско гражданство, осъждан, категория -ЗТ, за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание ЛС в размер на 11 месеца по НОХД № 180/2024 г. на РС- Сандански, в сила от 21.04.2024 г., за остатък в размер на 1 месец и 23 дни към датата на произнасяне на КнОС07.04.2026 г.

Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора - Бобов дол.