Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3993 от 27.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 6892/2026
Вид
Определение № 3993
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026
Състав
Тони Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл.158 т.3 · Конституция на Република България
  • чл. 1 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл. 211, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3993 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело № 20261100206892 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5 НПК.

По реда на чл.213, ал.4 НПК е постъпила жалба от А. Р. М. в качеството му на лице, подало съобщение за извършено престъпление, срещу постановление на СГП от 15.05.2026г. по преписка № 10466/2026г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 10.09.2026г. по преписка № 2428/2026г. по описа на САП.

С атакуваното постановление е отказано да се образува досъдебно производство.

Посочения прокурорски акт се протестира най-общо с доводи, че същото е незаконосъобразно. В жалбата се предявява искане за отмяна на атакуваното постановление.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подаден е в срока по чл.213, ал.4 НПК и от лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения прокурорски акт в качеството си на лице, подало съобщение за извършено престъпление.

Преписка № 5410/2026 г. по описа на СГП е образувана по повод жалба подадена от А. Р. М., в която са изложени твърдения за извършена държавна измяна /поне чл. 102 и чл. 107 Наказателен кодекс, възможно и чл. 106/ от неопределен кръг от лица, включващи извършен конституционен преврат, състоящ се в направени промени в Конституцията изключително в правомощията на Велико народно събрание. Посочва, че единствените въпроси, нуждаещи са от разследване е кои от извършителите са действали съзнателно и целенасочено, с какви мотиви (злоба или лична облага), кои са подбудителите, кои са били съзнаващи или несъзнаващи помагачи, кога е станало осъзнаването и при кои има опити за предотвратяване на престьпния резултат (смекчаващи обстоятелства). Отправна точна за разкриване на идентичностга на извършителите са данните за състава на КС от 2000г до сего, а й състава на 38-мо, 39-то Народно събрание и последващи.

С постановление от 15.05.2026г. наблюдаващият преписката прокурор, е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че не са събрани достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер. Прокурорът е преценил, че в жалбата тъжителя М. излага свои виждания относно политически и законодателни решения в РБ във връзка с присъединяването на Р България към ЕС. Според прокурора Така изложените от тъжителя твърдения за извършени престъпления по същество представляват негови лична оценка относно дейността на държавни институции и длъжностни лица към тях като същите не са подкрепени от конкретни. факти и обстоятелства, които биха били достатъчна по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК, а така също н да обусловят необходимост от възлагането на проверка. Прокурорът е приел, че за наличието на престъпление следва да се съдьржат обективни данни, а не субективни оценки. Недоволството на тъжителя очевидна е провокирано от обществено - политическия живот в РБ и дейността на държавните институции в Р България, която противоречи на разбиранията му за законност н 1 справедливост. В обобщение прокурорът е приел, че в жалбата не се съдържат данни относно кога и кьде е било извършено престъплението и в какво се състои евентуално осъществената престъпна дейност.

Този прокурорски акт е обжалван от жалбоподателя пред САП. С постановление от 10.09.2026г. по преписка № 2428/2026г. по описа на САП прокурорът е приел, че обстоятелствата, които съдържат твърдения за извършени престъпления са били обсъдени в атакувания прокурорски акт и са получили съответния отговор и след като е извършил служебен преглед на постановлението на прокурора при СГП от 15.05.2026г. и въз основа на собствен прочит на материалите по пр. пр. № 10466/2025 г. по описа на СГП, е стигнал до извода, че изцяло следва да сподели изводите на наблюдаващия прокурор при СГП както от фактическа, така и правна страна.

Прокурорът при САП е приел, че н аблюдаващият прокурор при СГП е мотивирал постановлението си с аргументи, защо в случаи не са налице данни за осъществено престъпление.

За да се произнесе в посочения смисъл е оценил съдържащите се в жалбата изявления като общи лични оценки, субективни схващания и възприятия как следва да се ръководи и управлява държавата и споделено недоволство от насоката на развитие на държавата, както и работата на институциите, които са в разрез с разбиранията на жалбоподателя, респ. липсват каквито и да било конкретни факти насочващи към конкретно извършено престъпление.

Предвид гореизложеното прокурор от САП е потвърдил атакуваното постановление 15.05.2026г. по преписка № 10466/2026г. по описа на СГП.

С жалбата си до СГС жалбоподателят твърди, че очевидно е че не са извършени никакви спедствени действия, а вероятно и предварителни проверки по жалбата му, преди да 6ъде постановен отказа, като твърди, че има поне 500 държавни изменници. Твърди, че и в двете постановления не се третира централния ми довод за подаване на жалбата, а именно изискването в чл. 158, ал. 3 от Конституцията на Р. България да бъде свикано Велико народно събрание при изменение на държавните устройство и управление, каквото всъщност си е отнемането на компетенции от народното събрание в столицата на България гр. София и даването им на чуждестранен орган - парламента в Брюксел и обезсмислянето на границите на републиката.

Твърди, че дводите и в двете постановления с бланкови, неюридически и лишени и от общочовешка логика.

Настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на прокурорите от СГП и САП, като, както прокурорът от СГП, така и прокурорът от САП правилно са приели, че изложената по преписката фактическа обстановка и от анализа на същата не може да се формира извод, че е осъществено престъпно деяние.

Изводите на наблюдаващия прокурор от правна страна за липса на достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, също се споделят от настоящата инстанция.

Същите са формирани въз основа на обективен и безпристрастен анализ на материалите по преписката и се явяват обосновани и законосъобразни.

Вярно е, че по делото не е извършена предварителна проверка. Такава обаче следва да се извършва за установяване на факти от значение за делото. В случая в жалбата на М. няма факти, които следва да се проверяват. Неговото тълкуване, че е изменено държавното устройство на Република България по смисъла на чл.158 т.3 от Конституцията на Република България, без да е свикано ВНС, не почива на никаква законова разпоредба. Съгласно чл. 1 ал.1 от Конституцията България е република с парламентарно управление. В чл.62 и сл. са посочени правомощията на Народното събрание; в чл.105 и сл. са посочени правомощията на Министерския съвет; в чл. 117 и сл. са посочени правомощията на органите на съдебната власт; в чл.135 и сл. са посочени правомощията на местната власт и местните органи за самоуправление; в чл.147 и сл. са посочени правомощията на Конституционния съд. С присъединяването на Р България към ЕС не са изменени по никакъв начин нито формата на държавно устройство / Р България продължава да е република с парламентарно управление /, нито са променени по някакъв начин органите, осъществяващи държавното управление. Присъединяването на Р България към Европейския съюз не може да се разглежда като престъпление, а като следствие на акт на държавно управление, прието по предвидения от закона ред от компетентния държавен орган. Становището на жалбоподателят, около 500 души / депутати в няколко поредни НС и членове на КС – неясно кой и кога какви действия и/или бездействия е извършил / са извършили престъпление по гл. 1 от НК по никакъв начин не намира опора в закона.

2

В заключение съдът намира, че твърдения на жалбоподателя за извършени престъпления са били обсъдени в атакувания прокурорски акт и са получили съответния отговор.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. В настоящото производство съдът следва да прецени дали атакуваният прокурорски акт е обоснован и законосъобразен. В този смисъл съдът намира, че постановление от 15.05.2026г. по преписка № 10466/2026г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 10.09.2026г. по преписка № 2428/2026г. по описа на САП са законосъобразни и правилни, тъй като от жалбата не може да се направи извод за извършени престъпления. Ето защо съдът намира, че атакуваното прокурорско постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.213, ал.5 НПК Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на СГП от 15.05.2026г. по преписка № 10466/2026г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 10.09.2026г. по преписка № 2428/2026г. по описа на САП.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3