Решение № 2704 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2704 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110215188 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „*****“ ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес на управление в ***********, по силата на чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат Р. В. Н. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №СФ-28-ДНСК-1021, издадено на 30. IХ. 2025 година от инженер Л. Н. П.-И. в качеството на началничка ДИРЕКЦИЯТА ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ с ЕИК по БУЛСТАТ********** със седалище и адрес на управление в ******************.

Пълномощницата на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят бил лицензиран консултант и в това качество извършил оценка по чл. 166, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Той обаче не бил сред лицата, на които чл. 149, ал. 2 от същия закон предоставя възможност да оспорват отмяната на разрешение за строеж. Затова и не могъл да инициира производство, в което да се провери законосъобразността на такава отмяна. Затова законността на отмяната следвало да се провери в настоящото производство. Не ставало ясно какво е нарушението, допуснато при оценката на обслужващия противопожарен път.

Нямало изискване за отделна част “Пътна” към инвестиционния проект. Затова наказателното постановление в тази му част било неясно. Нарушените разпоредби на Закона 1 за устройство на територията не били ясно посочени. Всички посочени разпоредби били бланкетни или препращащи. Инвестиционния проект, одобрен от жалбоподателя, съдържал всички необходими данни. Съществували разлики между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

По време на съдебните прения пълномощницата на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалната представителка на въззиваемата страна юрисконсулт Д. Д. П. оспорва жалбата и заявява, че не претендира разноски.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 21. V. 2024 година “*****” ООД с ЕИК********** сключва с “*****” ЕАД с ЕИК********** представен по делото предварителен договор, по силата на когото страните се съгласяват да сключат окончателен договор за присъединяване на “Обект ФЕЦ и несамостоятелно съоръжение за съхраняване на електрическа енергия - само за продажба”.

На 31. III. 2025 година жалбоподателят изготвя представен по делото Комплексен доклад за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите №ОС-011. според частта “Заключение и оценка” изработеният инвестиционен проект съответства на съществените изисквания към строежите и може да бъде одобрен от органа по чл. 145 от Закона за устройство на територията.

На 08. IV. 2025 година Костенецката община издава представено по делото Разрешение за строеж №18 на “*****” ООД с ЕИК********** за извършване на строителство на обект “Фотоволтаична електроцентрала” №1 с инсталирана мощност до 5MWи 2 броя КТП като част от вътрешна мрежа” в поземлени имоти с идентификатори ********** и ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *** в местността *** на основание на инвестиционен проект по части “Архитектурна”, “конструкция”, “Електрическа”, “Геодезия”, “Пожарна безопасност”, “ПБЗ” и “ПУСО”, съгласуван и одобрен от Главния архитект на същата община на същата дата. Според разрешението за строеж оценката за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания за строежите е извършена от жалбоподателя с доклад от месец март 2025 година.

Свидетелката инженер Й. Г. У. с ЕГН********** извършва проверка по реда на чл.

156, ал. ал. 1, 2 и 3 от Закона за устройство на територията на издаденото разрешително за строеж. Според показанията установява, че инвестиционният проект съдържа противопожарен път, но не и част “Пътна”. За същия път не били извършени изчисления за настилката и радиусите на завоите. Според обяснителните записки следвало да се изгради противопожарен резервоар, но за него не били изготвени чертежи, нито били извършени 2 изчисления.

На 22. IV. 2025 година свидетелката инженер Й. Г. У. с ЕГН********** съставя представен по делото Констативен протокол №695 и приема, че инвестиционните проекти са одобрени в несъответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Въз основа на извършената проверка на 23. IV. 2025 година Началникът на Софийската областна регионална дирекция за национален строителен контрол издава представена по делото Заповед №ДК-11-Сф-10, с която отменя разрешението за строеж.

Според констативно-съобразителната част на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инженер А. И. Б., в обяснителната записка на проекта по част “Пожарна безопасност” е описан обслужващ път с настилка от валиран чакъл с носимоспособност от 100 kN/oc и повече, ширина в правия участък от 04.00 м вътрешен радиус от 11.00 м и обръщало от 12×12 м.

Според заключение на съдебно-техническа експертиза издаденото разрешение за строеж не включва част “Пътна”. Сред приложените към инвестиционния проект документи липсват оразмерителни проверки на пътната настилка на обслужващия път във връзка с изискването същата да е с носимост, надвишаваща 100 kN/oc. Несъгласуваност между проектните части не се установява. Част “Електрическа” е съгласувана с “*****” ЕАД с ЕИК********** на 31. III. 2025 година.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 07.

VII. 2025 година със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №Сф-28 от свидетелката инженер Й. Г. У. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед на Началничката на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, издадена на 01. IV. 2025 година под №РД-15-064, заемаща длъжността “Началник отдел “Строителен контрол”” в Софийската областна дирекция за национален строителен контрол, в присъствието на две свидетелки.

Актът е надлежно предявен и в ръчен на представителка на жалбоподателя в деня на съставянето му. Жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта на 30. IX. 2025 година Началничката на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, издава процесното наказателно постановление №СФ-28-ДНСК-1021, в което възпроизвежда описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева, равняващи се на 2 556.46 €, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предложение I от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от същия закон за нарушения на чл. 142, ал. 5, т. т. 3, 4 и 5 от същия Закон.

3

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 30. IХ. 2025 година, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 10. Х. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед на Началничката на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, издадена на 01. IV. 2025 година под №РД-15-064, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече от момента, когато необходимите за идентифициране на нарушителя материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени още с извършването на проверка от свидетелката инженер Й. Г. У. с ЕГН********** на 22. IV. 2025 година. Още от този момент е станало известно на административнонаказващия орган неизпълнението на задълженията по чл. 142, ал. 5 от Закона за устройство на територията. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 07. VII. 2025 година - по-малко от три месеца по-късно.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за 4 административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 30. IX. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило по отношение на твърдените нарушения с изключение на едно от тях - по отношение на подземния резервоар.

За всички останали твърдени от наказващия орган нарушения са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Като нарушени от жалбоподателя разпоредби действително са посочени изрично само различни точки от ал. 5 на чл. 142 от Закона за устройство на територията, защото посочената разпоредба урежда обхвата на оценката, извършена от жалбоподателя. Макар и да не са изрично посочени като нарушени, други разпоредби от различни нормативни актове са посочени в мотивите на наказателното постановление и така дават възможност на жалбоподателя да установи за какво нарушение му се налага административно наказание.